Решение № 1578 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2013 г.

Решение № 1578 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ралица Веселинова Койчева от гр. Плевен, срещу решение № 71 от 21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 148 от 2012 г. по описа на Административния съд - Плевен. В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - община Плевен, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения от Ралица Веселинова Койчева от гр. Плевен иск срещу община Плевен за сумата 4532,90 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 4.07.2012 до 18.12.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за 6-месечен период, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл в редакцията й след 01.07.2012 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: По делото безспорно е било установено, че се претендира обезщетение за времето над 6 месеца - 4 месеца, през което Ралица Койчева е останала без работа, като в исковата молба се е позовала на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Тъй като е получила обезщетение за 6 месеца, правилно съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията й след изменението в ДВ, бр. 38 от 2012 г., което влиза в сила от 1.07.2012 г. Това е така, защото вземането за обезщетение за вреди от незаконно уволнение става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт, а в случая това е това е 18.12.2012 г., когато е постановено решение № 16175 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 9144 от 2012 г. на Върховния административен съд - V отделение. Ищецът има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Ето защо решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,