Решение № 15735 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2012 г.

Решение № 15735 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по ре да на чл. 208 и сл. от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Благоевград против решение № 684/7.05.2012 г. по адм. дело № 936/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Решение № 244/16.09.2011 г. за одобряване на ПУП-ПР и ПЗ на "Стопански двор" - Благоевград в частта за имот с идентификатор 04279.602.197, който е отреден за УПИ II, кв. 1. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли. Ответниците Райна Христова Стойчева и Иванка Христова Дюлгерска не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното решение на ОС - Благоевград за незаконосъобразно - прието при неспазване на изискуемата форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено със заключенията на вещото лице, че с процесния план не се урегулира за първи път територията, в която попада имота на оспорващите, както и че действащия ЗРП е одобрен със Заповед № 290 от 10.05.1999 г. на кмета на община Благоевград. Съгласно този план част от имота е включена в УПИ II, кв. 41 с предназначение за сушилня за тютюн, а част от него попада в улица. С оспореното решение 103 кв. м от имота на оспорващите се отреждат за УПИ II-за трафопост, а 27 кв. м образува алея с ширина от 2,50 м. Правилен и съответен на материалния закон е изводът на съда, че при тези данни се касае за изменение на влязъл в сила ПУП, а не за одобряване на ПУП за неурегулирана територия. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУТ, с ПУП по чл. 16 или по чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен ПУП, а урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в този закон случаи. Тези случаи са изчерпателно изброени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно материалноправното основание за приемане на оспореното решение следва да бъде някоя от посочените в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ хипотези. Такава не е изложено в решението, нито в някои от документите в административната преписка. Посочената в решението норма на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, очертава само материалната компетентност на общинския съвет за одобряване, съответно изменение на ПУП, но не е правно основание за издаване на акта. Правилно е и приетото от съда, че оспореното решение е прието в нарушение на забраната по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, според която с последващ ПУП не могат да се променят границите между поземлените имоти освен в хипотезата на чл. чл. 15, ал. 3 ЗУТ - само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. В случая собствениците не са изразили съгласие за изменение на границите на УПИ II, поради което оспореният ПУП - ПРЗ се явява одобрен в нарушение на закона и правилно е отменен с обжалваното решение. Дори и фактическите основания за издаване на акта да могат да се изведат от документи в административната преписка - "за необходимост от изграждане на 7 бр. нови трафопостове за АПК-1", те не могат да се подведат под хипотезата на правна норма в ЗУТ, от която възниква правомощие за органа да издаде административен акт със съдържание като на оспорения. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,