Решение № 567 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 614/2008 г.

Решение № 567 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 614/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, по искане на осъдения С. М. С. за възобновяване на в нохд № 90/08 г. на Бургаския окръжен съд, по което с решение № 136/18.06.2008 г. е потвърдена присъда № 356/ 31.03.08 г., по нохд № 3289/07 г. на Бургаския районен съд. От изложените в искането и допълнението към него твърдения, осъденият признава вината си за деянието, за което е признат за виновен и осъден и се разкайва за извършеното. Въпреки това признание е недоволен от приложението на закона като твърди, че не е участвал в отнемането на вещите, т.е. в изпълнителното деяние на кражбата. Недоволен е от размера на наложеното му наказание, което счита за явно несправедливо. Иска възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане за събиране на доказателства, от които да се установи действителното авторство на деянието или да се намали размера на наказанието му от три, на една година лишаване от свобода като се отчете тежкото му семейно положение, поради нуждата от полагането на грижи за трите му малолетни деца. В съдебно заседание осъденият С. С. се явява лично и със служебен защитник, адвокат К. от САК, назначен от съда по реда на чл. 94, ал. 1, т. 7 НПК за негов процесуален представител. Защитата поддържа искането с доводи, че изводите на съдилищата за съизвършителството на осъдения в инкриминираното деяние с останалите лица, почиват на противоречиви доказателствени източници, от друга страна иска смекчаване на отговорността му с намаляване на наказанието към минимума на лишаване от свобода, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В своя лична защита осъденият поддържа искането за възобновяване на делото и иска намаляване наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не намира основания за уважаване на искането за възобновяване и поради това, да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е в срока по чл. 421 НПК и срещу подлежащ на възобновяване и влязъл в сила съдебен акт - въззивно решение, непроверено по касационен ред, тъй като не е предвиден касационен контрол на правилността на решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъдите на първостепенните съдилища, какъвто е конкретният случай. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираното въззивно решение № 136/18.06.2008 г. по в нохд№ 90/08 г. на Бургаския окръжен съд, е потвърдена изцяло присъда № 356/ 31.03.08 г., по нохд№ 3289/07 г. на Бургаския районен съд, с която С. М. С. е признат за виновен, че за времето 4.05.07 г.- 7.05.07 г., при опасен рецидив, в съучастие, след предварителен сговор с подсъдимите по делото Ж. Г. К., С. Н. Я. и А. Ж. Т., чрез използване на моторно превозно средство - л.а. "Форд", модел "Орион", без рег.номер, и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 177.10 /сто седемдесет и седем лева и десет стотинки/, от владението на С. Р. Г., без съгласието и, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, предл. първо и т. 5 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване наказанието "строг", съгласно чл. 47 от ЗИН. По обвинението във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и за разликата в стойността на предмета на престъплението по първоначалното обвинение, е признат за невиновен и е оправдан. Не е нарушен материалния закон. Изводите на съдилищата за съизвършителство на деянието от осъдения С. ведно с останалите трима съподсъдими, са правилни. Доказано е както квалифицираното му съучастие с останалите осъдени лица - предварителния сговор за извършването на кражбата от имота на пострадалите, така и самото извършване на престъпното отнемане на инкриминираните вещи.Установено е, че подсъдимите са отишли на мястото на деянието с лек автомобил, поради което е обективирана предварителната подготовка на деянието и с това общия им предварителен пряк умисъл. За осъществяването на трайна фактическа власт върху обемистите и няколко на брой метални съдове казан, фритюрник, пакетираща машина и пр., са осигурили МПС за пренасянето им от мястото на деянието. Доводите на защитата и на осъдения С. С. за неучастието му в самото изпълнително деяние - отнемането на процесните вещи от владението на свидетелите С, които, според тезата му, са отнети от малолетния към датата на деянието негов брат Ю, са обсъдени от решаващите съдилища и законосъобразно са оставени без уважение. Отсъствието по делото на преки доказателствени факти относно участието на осъдения С. С. в извършване на деянието не е основание за различни, от приетите от инстанциите осъдителни изводи. При анализа на събраните многобройни косвени доказателствени източници, правилно е прието, че единственият възможен доказателствен извод, който е направен от съдилищата, е за участието на С. като съизвършител на престъпното отнемане на инкриминираните вещи, заедно с останалите трима осъдени лица. Тези изводи почиват на приетото, че част от вещите, предмет на обвинението, са иззети с протокол за доброволно предаване от пункт за изкупуване на черни и цветни метали - находящ се в същата местност "Капчето", където са предадени лично от четиримата осъдени на свид. Ангелов, непосредствено след извършване на деянието. От показанията на свид. Пламен А., свид. Атанас К., от данните от писмените доказателствени средства, подсъдимия и съучастниците му са установени като лицата, посетили пункта за изкупуване на метали с лек автомобил, бял Форд "Орион", без регистрационни номера, в който са се намирали процесните метални предмети и относно тяхното отчуждаване срещу сумата от 30,60 лв. . Свидетелят П. А. е разпознал подсъдимите индивидуализирайки самоличността им и с прякорите им: Жеко - "Чопъра", "Близнака". Осъдения С. С., както и останалите трима подсъдими, е установен не само като отчуждител на инкриминираните вещи, но и като лице, участвало в отнемането им от владението на пострадалите. От установеното от свидетеля А, пред който подсъдимите С. С. и А. Т. са направили извънсъдебни признания за участието си в отнемането на вещите, съдилищата са извели авторството им. Те са разкрили деянието си с такива подробности, които могат да бъдат известни само на извършителите на кражбата. Описали са пред свидетеля мястото на деянието, начина на проникването в имота на пострадалите, вида на вещите което са натоварили в лекия автомобил, управляван от свид. Кралев. Тези данни, са проверени от съдилищата и с данните от показанията на пострадалите, с протокола за доброволно предаване и отчасти с кредитираните показания на свид. Кралев, водач на процесния лек автомобил с който са пренесени инкриминираните вещи. По делото няма каквито и да било данни за участие на малолетен извършител в отнемането на вещите, поради което и тази теза е отхвърлена като ползваща само защитната теза на подсъдимия С. Няма непълноти в обвинителните факти за времето на извършване деянието, които да не са били предявени на подсъдимите и те да не са получили защита по тях. Няма противоречия в заявеното от пострадалите за времето на деянието и данните по делото. Изменението на обвинението от прокурора е направено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК пред първостепенния съд, относно времето на деянието, а именно между 4.05.07 г. и 7.05.07 г., и е прието в съдебно заседание с участието на подсъдимите и защитата им. Наказанието на С. М. С. е справедливо определено, съгласно изискванията по чл. 54 НК и е съобразено с целите по чл. 36 НК. Няма данни по делото за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдилищата са отхвърлили законосъобразно като неоснователно искането на подсъдимия и защитата му за определяне наказанието под специалния минимум, предвиден в санкционната част на състава на инкриминираното деяние. Изводите за липсата както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината на С. обстоятелства, които да обосновават, че и най-лекото наказание, каквото му е наложено, в случая, от три години лишаване от свобода, ще е несъразмерно тежко за него, са правилни. Те съответстват на фактическите данни за личността на дееца и степента на обществена опасност на деянието. Независимо и вън от съдимостта на С., която се е отразила само върху правната квалификация на деянието и не може да бъде съобразявана и при индивидуализацията на наказанието, степента на обществена опасност на деянието и личността му са завишени. Процесната престъпна дейност той е извършил при наличието едновременно на три квалифициращи отговорността му обстоятелства, при квалифицирано съучастие, придружено с разрушаване преграда, здраво направена за защита на имота и с използване на МПС за осъществяване изпълнителното деяние. Действал е организирано, в група, с още три лица, през нощта, което интензифицира обществената опасност на деянието и изключва възможността за наказание под предвидения в състава на чл. 196, ал. 1 т. 2 НК минимум на санкцията. В случая невисокият размер на предмета на престъплението няма решаващо значение за смекчаващите обстоятелства. Той е такъв, какъвто обективните факти на посегателството са налагали в конкретния случай и несъмнено те не са фактори стоящи във волята на дееца. Съдилищата са съобразили социалното му и семейното му положение и основателно са наложили наказанието в минимума на предвидената от закона санкция. Воден от тези мотиви ВКС на РБ, в настоящия състав, съгласно чл. 426 НПК, вр. с чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК, като установи, че не са допуснати основания за възобновяване на делото