Решение № 246 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2012 г.

Решение № 246 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Елима 10" ЕООД със седалище в гр. София, чрез пълномощника адв. Джунов, срещу решение № 441/30.01.2012 г., постановено по адм. д. № 4843 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 23-1007701 от 08.02.2011 г., издаден от Марияна Иванова Чанева - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 733/04.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 992 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, с което да бъде прогласен за нищожен РА. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от Административен съд - София град, като изтъква подробни доводи в подкрепа на тезата, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град е бил Ревизионен акт № 23-1007701 от 08.02.2011 г., издаден от Марияна Иванова Чанева - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 733/04.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Елима 10" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: № 51/06.10.2008 г., издадена от "Пураген 40" ЕООД (предишно наименование "Геопан 08" ЕООД) в размер на 5 000 лв.; № 418/20.11.2009 г. и 916/25.11.2009 г., издадени от "Сим груп 09" ЕООД в размер на 2 646 лв.; № 358/04.11.2009 г. и 359/12.11.2009 г. в размер на 2 526 лв., както и е преобразуван финансовият резултат на ревизираното лице на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, т. 2 от ЗКПО за финансовата 2008 г. със сумата 12 487.29 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ревизията е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1007701/14.09.2010 г., издадена от Емил Кирилов Динев - Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. София, връчена на упълномощено лице на дружеството с обхват на данък добавена стойност за периода 01.10.2008 г. - 31.10.2008 г. и 01.11.2009 г. - 30.11.2009 г., и корпоративен данък за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Приел е още, че със ЗВР, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Макар да не са изложени самостоятелни мотиви в тази насока, доколкото спорът е разгледан по същество, съдът е счел, че процесният ревизионен акт е издаден от надлежно упълномощен орган по приходите, видно от приложената по делото Заповед за определяне на компетентен орган № К 1007701 от 20.01.2011 г. Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по направеното възражение на касатора за нищожност на процесния РА. Видно от цитираната по-горе ЗВР № 1007701/14.09.2010 г., същата е издадена от Емил Кирилов Динев, в качеството му на Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. София. Същото лице, в това си качество е издала и ЗОКО № К 1007701 от 20.01.2011 г. Съдът е решил делото, без да даде указания на ответната дирекция да представи доказателства за компетентност на Емил Динев да издава заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган. Наред с това, в мотивите на съдебното решение, съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на РА, подробно мотивирани в писмената защита на процесуалния му представител. Конкретно, не са обсъдени възраженията на ревизираното лице за нарушена териториална компетентност на органа, издал РА. Така, жалбоподателят е поддържал, че в материалите по делото липсват заповеди за назначение на екип ревизори (Марияна Чанева и Йордан Стоянов), определени да осъществят процесната ревизия, от които да бъде направен извод за тяхната месторабота, въпреки че по делото е приложено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, подписано от Йордан Стоянов - на длъжност "ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - София област, ФО Самоков". При тези данни, първостепенният съд е следвало да изиска от ответника да представи доказателства за териториалния обхват на дейност на ТД на НАП София, доколкото адресът за кореспонденция на жалбоподателя е гр. София. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като е довело до постановяване на решение по валидността на РА при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 112, ал. 2 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. При липса на доказателства за компетентност на лицето възложило извършването на ревизията и издаването на РА по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният е нищожен, поради липса на материална компетентност. За компетентността на лицето, издало обжалвания акт, съдът следи служебно, поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК не е указал на процесуалния представител на ответната страна по жалбата да представи годни доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство, което рефлектира върху валидността на ревизионния акт. Това се налага от изискванията на чл. 112, ал. 2 от ДОПК за определяне на компетентен орган, който от своя страна по силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК определя компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върне на друг съдебен състав за ново разглеждане при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания. При новото разглеждане на делото следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя, да ангажира доказателства във връзка с останалите възражения в жалбата, включително съдебно-техническа експертиза, която, след като направи съпоставка на извършените доставки на стоки и услуги по процесните договори за строителство и приложенията към тях при възложителите и изпълнителя "Елима 10" ЕООД и ги сравни с извършените доставки на стоки и услуги по горепосочените договори с подизпълнителите на ревизираното лице, да даде заключение дали са изпълнени и актувани посочените в договорите и в приложенията към тях с подизпълнителите СМР по конкретните обекти, отразени в процесните фактури. Първостепенният съд следва да съобрази и Решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, а направените следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение,