Решение № 146 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2016 г.

Решение № 146 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по постъпилата от С. С. В. от [населено място], в качеството му на пълномощник на В. П. В., молба вх. № 4846 от 26.02.2016 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 401 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 844/2013 г. на Пернишкия районен съд, потвърдено с решение от 3.11.2014 г. по гр. д. № 321/2014 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е отхвърлен предявения от В. П. В. от [населено място] иск срещу [община], Ж. "И. -1" и Ж. "И. -2" за признаване за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 391 кв. м. ид. ч.. от УПИ I-6744,6743,3320,3316,3323 и 2222, целият с площ от 4 411 кв. м. в кв. 125, II м. р. по плана от 1996 г. на [населено място], при посочените в решението граници и същите да й предадат владението върху този имот. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, е основано на неистински документи, обосновавайки наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - заповедта за отчуждаване на спорния имот с № 403 от 25.09.1981 г., акт за общинска собственост № 1226/2003 г., заповедта с № 758 от 5.11.1996 г. Поддържа да са допуснати нарушения при преценката на тези доказателства, както и на заключенията на вещите лица, които според съображенията в подадената втора молба за отмяна /вх. № 2078 от 19.05.16 г./ също са неверни, позовава се и на допуснати нарушения на материалния закон, които обосновават искането му за отмяна на влязлото в сила решение, с което искът за собственост е отхвърлен. Подробно изложените в подадените молби за отмяна съображения за хода на цялото производство по делото, с позоваване най-общо на неистинността на събраните доказателства, подробно описани, както и квалифициране като престъпни действия във връзка с разрешаването и строежа на жилищните блокове, обосновават доводите на молителя за неправилност на атакуваното решение и искането му за отмяна на соченото от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - [община], представлявана от кмета Ат. К., оспорва същата като неоснователна по изложените в представения писмен отговор съображения за липса на релевираното основание за отмяна на решението. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание чрез процесуалния представител на общината гл. юрисконсулт В. С.. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Другите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.09.2015 г. с постановяване на определение № 423 по ч. гр. д. № 4061/2015 г. на ВКС, I г. о., с което е потвърдено определението на ВКС, I г. о., № 165 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 1835/2015 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената срещу въззивното решение по делото касационна жалба на В. В.. С постановеното определение № 110 от 28.06.2016 г. по настоящето дело в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав е приел, че молбата за отмяна е процесуално допустима и е допуснал разглеждането й по същество. Като разгледа същата по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящето производство, е отхвърлен предявения иск за собственост на спорния имот по съображения, че не са налице предпоставки за възстановяване на собствеността му по ЗВСВОНИ. Прието е, че имотът е бил отчужден, отчуждаването не е отменено по реда на специалния реституционен закон, върху него са построени сгради и съоръжения, съгласно предвижданията на действащия план на града, т. е. той не съществува реално. Изводите са обосновани въз основа преценката на събраните по делото доказателства. Исканата от молителя проверка на правилността на решението на районния съд, потвърдено от въззивната инстанция, не може да бъде осъществена в настоящето производство, тъй като то е извънредно такова и основанията за него са изчерпателно посочени в хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Само при наличието на някое от предвидените в закона такива влязлото в сила решение подлежи на отмяна по този ред. Поддържаното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като твърдяната неистинност на сочените документи, както и на заключенията на вещите лице, респ. наличие на престъпно действие на страната, или на нейния представител /в какъвто смисъл са изложени доводи/, въз основа на които е постановено решението по спора, следва да са установени по надлежния ред с влезли в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Молителят не представя влезли в сила присъда или решение на съд, с които неистинността на документите, респ. престъпното действие, да са установени по надлежния ред, нито твърди такива производства да са образувани, както и такива актове да са постановени. Напротив, в съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител поддържа липсата на производства по този ред, с твърдението, че неистинността е доказана с представените по делото доказателства. Тази преценка обаче се прави от решаващият съд по съществото на спора и инстанционният ред за проверка на правилността й е изчерпан. В настоящето производство преценка на събраните доказателства не може да се осъществи с оглед характера на производството по отмяна на влезли в сила решения като извънредно такова, а не способ за ново разглеждане на спора. При липсата на доказателства за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК твърденията на молителя за неистинност на събраните доказателства не могат да обосноват исканата отмяна на влязлото в сила решение. Горните съображения обосновават извод за неоснователност на подадената молба за отмяна, поради което същата следва да се остави без уважение, а на ответната община се присъдят поисканите разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на Върховния касационен съд