Решение № 5681 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2014 г.

Решение № 5681 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Саотабакотрейд" ООД, гр. Пловдив срещу Решение № 7/25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 82/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 4423/0033 от 21.06.2013 г. на Началника на Митница Русе, с което на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е постановено в Решение № 4423/0033 от 18.05.2013 г. вместо експертиза № 20_17.I. 2013/24.01.2013 г. да се чете експертиза № 15_24.I. 2013/24.01.2013 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в поправеното решение не е допусната явна фактическа грешка, а грешка във волята на административния орган, поради което същата не може да бъде отстранена чрез неговата поправка. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Русе с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е законосъобразността на Решение № 4423/0033 от 21.06.2013 г. на Началника на Митница Русе, с което на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е постановено в решение № 4423/0033/18.05.2013 г. вместо експертиза № 20_17.I. 2013/24.01.2013 г. да се чете експертиза № 15_24.I. 2013/24.01.2013 г. След анализ на обективираната от административния орган воля, решаващият състав е приел, че е налице несъответствие при нейното външно изразяване, поради което същото законосъобразно е отстранено с оспорения акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но недопустимо като постановено при липса на годен предмет на оспорване. Очевидна фактическа грешка в индивидуален административен акт е налице при несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган. Подобно на допълването, актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно съществуване, а има акцесорно значение и се инкорпорира в основния/поправения/ акт. По смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК на корекция подлежат само тези очевидни фактически грешки, които са допуснати в разпоредителната част на административния акт, тъй като само с нея органът изразява своето властническо волеизявление. Допуснатите технически грешки в мотивите на акта не подлежат на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, поради което и актовете, с които те се коригират, не се субсумират в хипотезата на чл. 62, ал. 2, изр. последно от АПК и не подлежат на самостоятелно обжалване. В случая с оспореното решение е поправен номера на експертизата, вписан в мотивите като фактическо основание за издаване на основния акт, но не е променена обективираната в разпоредителната част на акта воля, поради което обжалваният акт не е годен предмет на оспорване. Той е съобщен на страните и неговите правни последици следва да се преценят в инициираното производство по съдебен контрол на основния акт, но самостоятелното му обжалване е недопустимо. Като не е съобразил това и се е произнесъл при наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Тъй като за този касационен порок настоящата инстанция следи служебно, то констатирането му обуславя обезсилване на обжалвания съдебен акт и прекратяване на производството по делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение