Решение № 6121 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на зам. кмета на Община Родопи, чрез адв.Недева, против решение 290 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 1482/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е прогласена нищожността на негово писмо изх. 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., в частта, с която по реда на чл.223 от ЗУТ се указва на П. Ц. в едномесечен срок да запръсти изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответниците Р. К. Ц. и П. Ц. Ц. ангажират становище за неоснователност на жалбата и молят за оставяне в сила на решението.Претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение и предлага да се обезсили. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за процесуално недопустимо по следните съображения : Първоинстанционното производство е образувано по оспорване от Р. К. Ц. и П. Ц. Ц. на писмо изх. 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., в частта, с която по реда на чл.223 от ЗУТ се указва на П. Ц. в едномесечен срок да запръсти изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена. С определение 10574 от 21.11.2022г. по адм.д.8174/2022г. по описа на Върховен административен съд,второ отделение е отменено постановеното по адм. дело 1482/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив прекратително производството определение 989 от 20.06.2022г. само в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. К. Ц. и П. Ц. Ц. срещу процесното писмо изх. 94Н-1565-1/27.05.2022 г. на зам. кмета на община Родопи, обл. Пловдив, в частта, с която е наредено да се запръсти септичната яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв. 64 в [населено място] и да се премахне резервоара за дъждовни води и подпорна стена, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прекратителното производството определение на Административен съд Пловдив в останалата част е оставено в сила, т.е. за недопустимо е прието оспорването на писмото досежно текста че след изтичането на посочения срок, ще бъде извършена проверка на място и при неизпълнение ще се предприеме процедура по чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство. Предвид задължителния характер на това определение , административният съд е приел, че първоинстанционното производство е процесуално допустимо поради оспорване на годен по смисъла на чл.21 АПК административен акт. Дадените обаче с писмото предписания за запръстване на септичната яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв. 64 в [населено място] и премахне на резервоара за дъждовни води и подпорна стена , не са скрепени с вредни за адресата на писмото П. Ц. Ц. последици, тъй като неизпълнението на дадените указания в посочения едномесечен срок, не влече след себе си нормативно уредено принудително изпълнение или друг вид санкция. Следователно за адресата на писмото не е налице изискуемата по чл.147 АПК активна процесуална легитимация за обжалване пред съдебната инстанция. Визираната в писмото последица от неизпълнение на указанието за запръстване и частично премахване на резервоар за дъждовни води и подпорна стена, е последващо образуване на производство по чл.225а ЗУТ, което административно производство е изрично уредено в закона като самостоятелно такова, приключващо с издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, ако се установи наличието на такъв. Именно тази заповед съставлява годен за обжалване индивидуален административен акт и то само от визирания в нея адресат, в чиято правна сфера рефлектират негативно последиците от заповедта. Именно по отношение на тази заповед са уредени изрично в АПК /чл.268 и сл./ последици принудително изпълнение на разпореденото премахване на конкретно описания незаконен строеж. От изложеното следва, че предварително дадените / преди образуване на производство по чл.225а ЗУТ/ на П. Ц. Ц. указания с процесното писмо изх. 94 Н-1565-1/27.05.2022 г. не са скрепени с последици,визирани в закон или в административният акт от категорията на тези, увреждащи правната му сфера, поради което липсва активна процесуална легитимация /правен интерес/ за оспорване на процесното писмо. Предвид горното, постановеното от административният съд решение на основание чл.159,т.4 АПК се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Разноски се претендират надлежно от касатора ,поради което и на основание чл.143 следва да бъдат присъдени в пълният им предявен размер разноските по делото, а именно: 1200лв- адв. възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение