Решение № 4861 от 19.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Варева, Н. Варева, К. Варев и Р. Варев, в качеството им на наследници по закон на Л. Варев, чрез адв. П. Ненова, срещу решение 215 от 13.03.2021 г., постановено по адм.д. 1298/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта му, в която предявеният от Л. Варев срещу Община Белово иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт материализиран в заповед 197/16.07.2015 г. на кмета на Община Белово, е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 11000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно бил приложен критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с което е нарушен материалният закон. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ответника да заплати пълния размер на поисканото обезщетение с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, П. Варева, Н. Варева, К. Варев и Р. Варев, не се явяват. Представляват се от адв. П. Ненова, която развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно неправилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Ответникът, Община Белово, редовно призован, се представлява от адв. Даскалова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, развити в писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пазарджик е уважил частично иска на Л. Варев срещу Община Белово за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 11000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално и здравословно състояние, причинени му от отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед 197/16.07.2015 г. на кмета на Община Белово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Едноетажна сграда 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м. и двуетажна сграда 2 (03592.5.28.2) с размери 8,00м./4,60 м., находящи се в поземлен имот с идентификатор 03592.5.28 по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност Света Петка / изпълнена принудително пред5 влизането й в сила/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил иска над сумата от 11 000 лв до пълния му предявен размер от 90000 лв., както и претенцията за присъждане на лихва за забава за периода 25.11.2015 г. 05.07.2017 г., като неоснователни и недоказани . Със същото решение АС-Пазарджик е осъдил Община Белово да заплати на ищеца разноски за съдебното производство в размер на 429,79 лв., както и да заплати по сметка на АС Пазарджик разноски по производството в размер на 88,52 лв.; осъдил е Л. Варев да заплати на Община Белене сторените по делото разноски в размер на 1842,10 лв., както и да заплати по сметка на АС Пазарджик разноски за производството в размер на 632,38 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди - претърпени неблагоприятни последици от морален, емоционален, социален и не на последно място - здравословен характер, причинени от незаконосъобразното предварително изпълнение на заповедта за събаряне на сградите; налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. След анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятието определяне размера на неимуществените вреди по справедливост , изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет, обществено и социално положение, АС - Пазарджик е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 11000 лв., поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 11000 лв. до пълния претендиран размер от 90000 лв. Съдът е коригирал и претенцията за законна лихва върху присъдената сума, позовавайки се на т. 4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която началният момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за вреди по ЗОДОВ е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административният акт, от който се претендират вредите. На това основание АС - Пазарджик е присъдил законна лихва върху присъдената сума от 11000 лв., считано не от датата на претендирането й - 25.11.2015 г., а от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповед 197/16.07.2015 г. на кмета на Община Белово т.е. от 05.07.2017 г. Решението в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 50000 лв., не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е частично неправилно. Правилно съдът е определил размера на дължимото на Л. Варев обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно ищецът е претърпял негативни последици от морален, емоционален, социален и здравословен характер в следствие на незаконосъобразната заповед за премахване на сградите, находящи се в имота му и разпиляването на имуществото и животните, намиращи се в тях. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Съдът правилно е съобразил, както характера, вида и доказания интензитет на негативните изживявания, така и периода на изтърпяването им, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил справедлив размер на обезщетението 11000 лв. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди обхваща не само периода на отшумяване на последиците от предизвикания стрес, употребата на лекарства за овладяване на кръвното налягане и влошеното здравословно състояние на ищеца, но и други прояви на тези вреди накърняване на доброто му име и професионалния му авторитет сред широк кръг от лица, тъй като е бил известна личност в обществото с множество контакти и социални връзки, отчуждаване на съседи и общественост, които обстоятелства правилно съдът е отчел при определяне размера на обезщетението. Неоснователни са и застъпените от касаторите в жалбата пред ВАС доводи за занижен размер на присъденото обезщетение поради несъобразяване от страна на АС - Пазарджик със степента на влошаване на здравословното състояние и настъпилите сериозни здравословни проблеми на ищеца, пряк резултат от негативните преживявания при незаконното разрушаване на собствените му сгради. [заболяване], както и завишените стойности на [заличен текст] и [състояние] , посочени в представените етапни епикризи не могат да бъдат кредитирани в пълна степен като категорични данни за нарушаване на здравословното състояние на ищеца в следствие на негативните преживявания от незаконосъобразната заповед, поради липса на данни за здравословното му състояние преди издаване на заповедта. Правилно, съобразявайки се с обективните критерии, на база които се определя справедливия размер на претърпените неимуществени вреди , както и с преобладаващата съдебна практика, АС - Пазарджик е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на 11000 лв. Обосновано и в съответствие с т.4 от ТР 3/2004 г. на ВКС по т.д. 3/2004г. АССГ е определил и началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъдената сума - не от датата на изпълнение на незаконособразния административен акт, а от датата на влизане в сила на съдебното решение по отмяната му. Неправилно АС - Пазарджик е осъдил Л. Варев да заплати по сметка на АС Пазарджик разноски за съдебното производство в размер на 632,38 лв. представляващи възнаграждение на вещи лица. Производството по делото е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При определяне на понятието съдебни разноски , тяхната дължимост и начин на присъждане предвид изхода от спора, приложение в случая намират специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, които дерогират общата разпоредба на чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените от ищеца съдебни разноски за държавна такса и вещи лица се дължат от ответника изцяло, независимо от обстоятелството, че искът е уважен само частично. С оглед гореизложеното решението на АС-Пазарджик в частта, с която е осъден Л. Варев да заплати по сметка на АС Пазарджик разноски за съдебното производство в размер на 632,38 лв. представляващи възнаграждение на вещи лица следва да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото, с което да осъди Община Белово да заплати по сметка на АС Пазарджик разноски за съдебното производство в размер на 632,38 лв. представляващи възнаграждение на вещи лица. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора П. Варева, Н. Варева, К. Варев и Р. Варев следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Белово разноски за адвокатско възнаграждение пред касация в размер 2 200 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение