Решение № 13741 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12175/2016 г.

Решение № 13741 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12175/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. и Д. Б. против решение № 1314/24.06.2016 г. по адм. д. № 662/2015 г на Административен съд - П. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК-ЮЦР-П., чрез юрк. Игнатов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът главен архитект на О. Р., чрез юрк. Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори против заповед № ДК-10-ЮЦР-11/16.02.2015 г. на началник на РДНСК-ЮЦР, с която е потвърдена заповед № 88/16.12.2014 г. на главен архитект на О. Р., с която е отказано узаконяване по § 127 от ПЗР на ЗУТ на обект "гараж и лятна кухня" в югоизточната част на УПИ VIII-54, кв. 19 по плана на с. У. Решението е мотивирано от фактическа страна с навлизане на процесния незаконен строеж с 0,25 м в съседния УПИ VII-50, съгласно заключението на повторната СТЕ. От правна страна са изложени мотиви за липса на основания за търпимост на незаконния строеж по смисъла на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващия правен извод на административният съд се базира на мотиви за липса на основанията по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за признаване търпимост на процесния незаконен строеж, която търпимост е извън предмета на спора. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба срещу решение на началника на РДНСК-ЮЦР, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с което е отхвърлена жалбата на А. К. срещу отказ за узаконяване, материализиран в заповед № 88/16.12.2014 г. на главен архитект на О. Р. Следователно се касае за административно производство по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на процесния незаконен строеж, което производство е самостоятелно и без връзка с производството по издаване на удостоверение за търпимост на строежа по § 16, респ. по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Мотиви за допустимостта на заявлението за узаконяване и наличие на изискуемите по ал. 2, 3, 7 и 8 на § 127 предпоставки не са изложени, което съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. Освен изложеното, следва да се маркира и допуснатото процесуално нарушение по чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК - свидетелските показания не са кредитирани, като взаимно елиминиращи се /сочени от страни с противоречиви интереси/, но не са обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото и в съвкупност. Основателно се явява и възражението по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при кредитиране на заключението на повторната СТЕ и елиминиране заключението на първоначалната такава, вкл. недопускане на допълнителна или разширена СТЕ, въпреки изрично и своевременно направеното оспорване и искане на нова експертиза /допълнителна или разширена/. От изложените мотиви по фактите е видно, че административният съд е възприел изцяло констатациите на повторната експертиза, без да вземе предвид, че по основния въпрос за навлизане на процесния незаконен строеж в съседния УПИ VII-50, двете заключение са противоречиви. Предвид това, с недопускане на своевременно поисканата допълнителна и алтернативно разширена експертизи, съдът е нарушил чл. 203 във вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК, приложими субсидиарно в административния процес по силата на чл. 144 АПК. С оглед на горното, обжалваното решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение,