Решение № 7668 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2008 г.

Решение № 7668 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14453/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на Столична РДНСК, срещу решението № 242/26.11.2007 год., постановено от състав на Софийски градски съд, АО, по адм. дело № 3855/2006 год., с което е отменени като незаконосъобразни, заповед № ДК-04-62/21.06.2006 год. на Началника на СРДНСК и потвърдения с нея акт за узаконяване № 20/04.03.2002 год., заедно с одобрения проект за заснемане на узаконеното преустройство, касаещи промяна на предназначението на мазе № 19, в магазин за цигари и пакетирани захарни изделия, в жилищна сграда в УПИ VI, кв. 350 по плана на гр. София, ул. "Парчевич", № 38. Решението се счита неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, по подробно изложени в жалбата съображения, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ответните в касацията страни се явява лично само Любен Константинов, представляван от адв. Цветкова. Оспорва се жалбата, по съображенията, изложени в депозираното възражение и в писмени бележки. Останалите ответни страни не се явяват и представляват, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, а по същество - за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. Съдът е приел, (с оглед действащите към датата на постановяване на процесния акт правни норми на ЗАП - отм. и ЗУТ в редакцията му към 2001 год.), че процесната заповед е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона форма, но същата е незаконосъобразна в частта, с която е потвърден издадения акт за узаконяване № 20 от 04.03.2002 год., заедно с одобрения проект за заснемане на узаконеното преустройство за промяна на предназначението на мазе № 19, в магазин за цигари и пакетирани изделия. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е възприел възражението, че производството по издаване на акта за узаконяване е започнало, в разрез с изискванията на чл. 226, ал. 8 ЗУТ, по искане на Севдалин Яневски, действащ като ЕТ "Севтрейд" и е без значение, че впоследствие собственикът на имота - Диана Чакърова, е подала искане за въвеждане в експлоатация на обекта. На второ място в мотивите на решението е отчетено, че въпреки дадените указания, ответникът не е представил в цялост преписката по издаването на процесната заповед и на АУ, а и по делото не е установено взето решение на общото събрание на собствениците за даване съгласие за преустройството, както и че не е изяснено кои са непосредствените съседи на обекта. Решението е неправилно. От фактическа страна по спора е установено, че потвърденият с процесната заповед акт за узаконяване № 20, (заместващ строително разрешение), е издаден от Главния архитект на район "Триадица" СО, на 04.03.2002 год., след представена декларация на 20 на брой етажни собственици в ЕС "Вежен", със заявено съгласие "мазето, прилежащо на АП. № 5, собственост на Диана Георгиева Чакърова, да бъде преустроено и ползвано за павилион за продажба на цигари, захарни изделия, безалкохолни и алкохолни (с възражение в този пункт) напитки, като наемателите могат да ползват страничния вход на мазето". Описаната декларация е заверена нотариално, именно от Любен Константинов, по жалба на когото, само в качеството му на физическо лице - собственик е образувано производството, е представена и отделна декларация, също с нотариална заверка от 26.02.2002 год., досежно изложените обстоятелства - даденото съгласие на собствениците във връзка с преустройството и автентичността на положените пред него подписи. На следващо място, вярно е, че въпросния АУ е издаден в производство, започнало по заявление на ЕТ, ползвател на помещението, но е вярно и (отбелязано е от съда), че актът правилно е издаден на името на собственика - Диана Чакърова. Освен това, в него изрично е посочено, че "лицето е внесло през м. септември, проект - заснемане за узаконяване на преустройството", вписана е в обстоятелствената му част наложената санкция на същата с НП № 81/12.04.2001 год., както и приходната квитанция под номер, от 26.04.2001 год. за заплатената глоба. Т. е. макар и да е налице ненадлежно сезиране за издаване на акта, действията на наемателя са потвърдени от собственика и порокът, с характер на несъществен, не се е отразил на законосъобразността на издадения АУ. Затова, най-малкото неверен се оказва изводът, че едва с подаването на искането за въвеждане в експлоатация на обекта, Чакърова е валидирала предходните действия, след като преди повече от две години по-рано е бил издаден, на нейно име, процесният акт за узаконяване, срещу който, като позитивен, тя не е възразила. Видно от приложеното на л. 20 по делото искане на собственика, обектът е бил и регистриран - като такъв от IV-та категория, с позоваване на АУ - т. 2, б. "а" от приложените документи, наред с доклада за съответствие. Съгласно нормата на чл. 156 ЗУТ, в редакцията й от 2001 год., издадените разрешения, е можело да бъдат оспорвани само до започването на строежа и то при визираните в нормата условия, които е явно, че в случая не са налице. На 20.10.2004 год., е било издадено и удостоверение № 134, за въвеждане в експлоатация на преустройството на "мазе № 19, в магазин за цигари и пакетирани хранителни изделия". С издаването му, е настъпило погасителното действие на АУ, заместващ разрешението за строеж - с реализирането на строежа и допускането му за експлоатация, се прекратява действието на акта, същият остава само като удостоверяване, че преустройството е извършено законно. С други думи, с цитираната норма, законодателят е дал превес на стабилността на административните актове, над хипотезата за евентуалната им незаконосъобразност. Жалбата на Константинов срещу акта за узаконяване, е подадена директно до СГС на 02.12.2004 год. - т. е. след като вече действието на оспорвания акт е било вече преустановено и същата на практика не е имала предмет - нещо, което съставът на ВАС, произнасял се по процедурата за оспорване пред РДНСК, като задължителна предпоставка на съдебният контрол за законосъобразност, не е имал възможността да обсъжда. В този смисъл, позоваването на решението по адм. дело № 11385/2005 год. на ВАС е несполучливо, тъй като данните от него касаят само започнал разрешен строеж, идентична с настоящата хипотеза обаче е предмет на съдебния акт по адм. дело № 4649/2006 год. на настоящата инстанция, както и цитираното в касационната жалба решение, досежно невъзприетото оплакване за липса на съгласие на непосредствените съседи на обекта, инкорпорирано в приложената декларация по конкретно описания в нея повод за решение на общото събрание, което законът не допуска да бъде оттегляно. Що се отнася до оспорването на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, във връзка с което е било поискано допълване на решението, което правилно е било оставено без уважение, а и в производство по чл. 231, б. "а" ГПК, е било постановено определението с № 1251 от 02.02.2006 год., по адм. дело № 461 по описа за 2006 год. на ВАС. С оглед така изложените съображения, решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това настоящият съд следва да се произнесе по съществото на спора, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,