Решение № 7873 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2012 г.

Решение № 7873 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 3463 от 22.06.2012 г., постановено по адм. дело № 11156/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № з 13047/18.11.2011 г. на същия административен орган, с която на Костадин Венелинов Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Петров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на СДВР е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Е. Заключението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила обаче е незаконосъобразно и не се споделя от настоящия състав. Служителят е поканен да се запознае с изготвената след проверката справка, като му е предоставен срок за писмени обяснения и възражения (покана рег. № 23968/9.11.2011 г.). Нарушението, за което е извършена проверката е описано по начина, по който това е направено и в издадената по-късно заповед за налагане на дисциплинарно наказание, предмет на оспорване. Поради това следва да се приеме, че служителят е известен точно за обхвата на воденото срещу него дисциплинарно производство и правото му на защита не е накърнено. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл не намира опора в закона. Това заключение на съдебния състав не се отразява на правилността на постановеното решение, тъй като изводите за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт и на материалния закон са законосъобразни и са достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретни действия на служителя, несъвместими със заемането на държавна служба в МВР. Прието е, че на 24.08.2011 г. на територията на гр. София, КПП № 51, находящо се на нулев километър на Автомагистрала "Тракия", от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черната котка", Петров е поискал и приел дар - различни суми пари от водачи на моторни превозни средства, които не му се следват, за да не извърши действия по служба, както и че тези деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 12 и т. 13 от раздел I и т. 31 и т. 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Това поведение на Петров е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. При тези данни правилно е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Петров, уронващи престижа на службата. В оспорения акт липсва точна конкретизация деянието по време, липсват данни от кои лица и какви суми е получил в дар Петров, както и в какво се изразяват действията по служба, които не е предприел. Данни за тези обстоятелства не се съдържат и в събраните в хода на дисциплинарното производство писмени документи, приложени по делото. В заповедта не са описани и в хода на процеса не са представени никакви доказателства в подкрепа на фактите, въз основа на които административният орган прави извод за извършените от Петров действия, съставляващи тежки дисциплинарни нарушения. В изготвената обобщена справка е направено подробно хронологическо описание на действията на досъдебните органи, предприетите следствени действия по отношение на Петров, но без съответни доказателства за извършеното от служителя констатациите в справката не могат установяват описаните дисциплинарни нарушения. Налице е и разминаване между фактическите и правни констатации в заповедта, тъй като конкретни действия от страна на служителя, съставляващи неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители - нарушение по чл. чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не са описани. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Така постановена заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като не са установени допуснати от служителя конкретни тежки нарушения на служебната дисциплина. В заповедта е прието, че на 24.08.2011 г. на територията на гр. София, КПП № 51, находящо се на нулев километър на Автомагистрала "Тракия", от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черната котка" полицай Костадин Петров, държавен служител кат. Е - I степен, младши автоконтрольор в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР е поискал и приел дар - различни суми пари от водачи на моторни превозни средства, които не му се следват, за да не извърши действия по служба. Такова поведение от страна на Петров по делото не е установено, тъй като доказателства за описаните в заповедта обстоятелства не са представени. Изложените в този смисъл данни в обобщената справка са заключения на дисциплинарно-разследващия орган въз основа на извършените действия по образуваното против Петров наказателно производство, а не доказателства, установяващи действия или бездействия на служителя, които да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина или поведение несъвместимо с морално-етичните норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези (определение от 31.01.2012 г.) и съответно им е осигурена възможност да представят такива. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани в производството пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства, а изводите на съдебния състав относно незаконосъобразността на административния са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направи разноски в касационното производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,