Решение № 1552 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2011 г.

Решение № 1552 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на "Екобилдинг ДВ" ООД и "Кондор 4" ЕАД против решение № 10228 от 8.03.2011 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Митко Петков Русев, като са установени нарушения по чл. 23, ал. 1 и чл. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), изразяващи се в неправомерно обработване на лични данни. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Заинтересованата страна Митко Петков Русев оспорва жалбите. Двамата жалбоподатели са уведомени за постановеното решение от Комисията за защита на личните данни на 10.03.2011 г., което обстоятелство се установява от приложените към административната преписка известия за доставяне. Жалбата на "Екобилдинг" ООД е недопустима, тъй като срокът за обжалване е изтекъл на 24.03.2011 г. - сряда - присъствен ден. Жалбата е депозирана в Комисията за защита на личните данни на 28.03.2011 г., поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Ето защо същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Жалбата на "Кондор 4" ЕАД е подадена на 23.03.2011 г. в законоустановения срок и е допустима., поради което следва да бъде разгледана по същество. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Митко Петков Русев с твърдения, че бившият му работодател "Екобилдинг ДВ" ООД, неправомерно и без негово съгласие е предоставил данните му на "Кондор 4" ЕАД, който е обработил същите и е заявил в НОИ сключен с него трудов договор, без Русев някога да е работил в последното дружество. На 8.11.2010 г. "Кондор 4" ЕАД е уведомено за постъпилата жалба и му е дадена възможност да изрази становище и ангажира доказателства. На 17.11.2010 г. дружеството е депозирало становище. Комисията за защита на личните данни е разгледала жалбата в заседания, проведени на 22.12.2010 г. и на 9.02.2011 г. "Кондор 4" ЕАД е уведомено за провеждане на откритото заседание на 9.02.1001 г., но не е изпратил представител на същото. От събраните в административното производство доказателства е установено, че между Митко Петков Русев и "Екобилдинг" ООД е бил сключен трудов договор за периода 5.09.2007 г. - 25.10.2007 г., като работникът никога не е бил в трудови или други правоотношения с "Кондор 4" ЕАД. На 1.09.2010 г. Русев се регистрирал в бюро по труда като безработен, а на 14.10.2010 г. на същият се обадил служител от НОИ, който обяснил, че не може едновременно да работи в "Кондор 4" ЕАД и да е регистриран в бюрото по труда. Установено е, че Кондор 4" ЕАД е регистрирало в НОИ трудов договор, сключен с Русев на 4.02.2010 г. и прекратен на 17.03.2010 г. В резултат на извършена проверка на дружеството от инспекция по труда се установило, че Русев никога не е работил в същото, независимо от факта, че жалбоподателят е уведомил НОИ за сключен трудов договор. На 10.11.2010 г. са дадени задължителни предписания на осигурителя за заличаване на информацията в регистъра на осигурените лица за периода 4.02.2010 г. - 16.03.2010 г. С уведомление от 15.10.2010 г., депозирано по реда на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда дружеството е заявило в НОИ заличаване на трудовия договор на Митко Русев. Установено е, че "Екобилдинг" ООД и "Кондор 4" ЕАД ползват един и същи офис, ползват общи услуги, свързани със счетоводното и персонално обслужване и имат общ информационен масив за персонала. Въз основа на събраните по преписката доказателства комисията е постановила оспореното решение, с което е приела, че "Кондор 4" ЕАД в качеството си на администратор на лични данни неправомерно, в нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД е обработило личните данни на Русев и е наложила на дружеството имуществена санкция в размер на 15 000 лв. С оглед на така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспореното решение е постановено от компетентния орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, като са обсъдени представените от "Кондор 4" ЕАД доказателства и са взети предвид съображенията, изложени в становището. Решението е прието със законоустановеното мнозинство от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Решението на Комисията за защита на личните данни е в съответствие и с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Кондор 4" ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Русев никога не е предоставял личните си данни на жалбоподателя, но независимо от това същите са обработени от дружеството чрез съхраняването, изпращането и регистрирането им в НОИ (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД), без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Фактът, че двете дружества са имали един информационен масив за служителите си, не опровергава извършеното нарушение на чл. 2, ал. 2 и липсата на допустимо обработване на личните данни при неналичие на хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. В нарушение на чл. 23, ал. 1 от закона "Екобилдинг ДВ" ООД не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от неправомерен достъп и разпространение, а "Кондор 4" ЕАД е обработил същите, без да са налице основания за това. Твърдението на жалбоподателя, че е допусната техническа грешка, а не е извършено нарушение на закона, е неоснователно. От събраните по делото доказателства следва несъмнен извод за неправомерно обработване на личните данни на Русев и то две години и половина след прекратяване на трудовия му договор с "Екобилдинг ДВ" ООД. Констатираното нарушение е основание за реализиране на отговорността по реда на ЗЗЛД, независимо от причините, поради които е допуснато. Този извод се обосновава от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, регламентираща, че обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Следователно погрешното обработване и предоставяне на данните на Русев е направено в отклонение от принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като правомерно събраните от "Екобилдинг ДВ" ООД неправомерно са предоставени на "Кондор 4" ЕАД, като последното ги е обработило и предоставило по начин, несъвместим с целите, за които са събрани (събирането е във връзка с възникналото между "Екобилдинг ДВ" ООД като работодател и Русев трудово правоотношение) и при надхвърляне целите на обработване. Ето защо като е приел, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, административният орган е постановил акт, който е съответен на материалноправните разпоредби на закона. Доводът, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като в него е налице позоваване на чл. 82, ал. 4 от Кодекса на труда, е неоснователен. Действително при описване на фактическите основания за издаване на акта комисията е посочила уведомление по чл. 82, ал. 4 от КТ, но това не води до незаконосъобразност на постановеното решение. Налице е допусната техническа грешка, тъй като в преписката е приложено уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, а чл. 82 от същия е отменен. Неоснователен е и доводът, че комисията, съобразно правомощията си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е следвало да даде задължителни предписания и да определи срок за отстраняване на нарушението, а не да налага административно наказание. В случая нарушението е извършено, а последиците отстранени, което обезсмисля прилагането на първата хипотеза на чл. 38, ал. 2 от закона. По отношение на размера на наложената имуществена санкция настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е основателна. В оспореното решение не са изложени съображения относно размера на санкцията, не са взети предвид, че нарушението е отстранено и от същото не са налице неблагоприятни последици. Ето защо наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, като в тази част решението следва да се отмени като на жалбоподателя се наложи имуществена санкция в минимален размер, а именно 10 000 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,