Решение № 264 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 323/2011 г.

Решение № 264 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 323/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Подадена е жалба от министъра на правосъдието срещу решението от 14.1.2011 г. по дисциплинарно дело № 3/2010 г. на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара на Р България. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението като порочно и делото се върне на постановилия го състав за ново произнасяне при спазване на материалния и процесуалния закон. Ответницата по жалбата, нотариус К. А. с район на действие Районен съд Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Дисциплинарно дело № 3/2010 г. е образувано по предложение на министъра на правосъдието вх. № 94-М-457/4.10.2010 г. срещу нотариус А. за допусната груба небрежност при изпълнение на служебните й задължения - съставяне на нотариален акт № 147/10.11.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент в [населено място], с купувач по сделката М. Н. В заседанието на състава на Дисциплинарната комисия, проведено на 14.1.2011 г. нотариус А. е направила искане за прекратяване на производството поради изтичане на сроковете по чл. 76 ЗННД. Дисциплинарният състав е уважил искането като се е позовал на изтичане на преклузивния срок за реализиране на отговорност. Заявените в жалбата съображения за пороци на решението на дисциплинарния състав, са неоснователни. Не представляват съществени нарушения, довели до незаконност на постановеното решение, обстоятелствата, че дисциплинарният състав не се е оттеглил на тайно съвещание и не е удостоверил решението си на отделен документ, различен от протокола на заседанието. Тайното съвещание предполага обсъждане, което не става достояние на други лица извън състава, но не изисква задължително отвеждането на състава в друго помещение. Няма изрично изискване решението да бъде удостоверено с отделен документ, още повече, че в случая постановеното решение е по хода на дисциплинарната процедура. Неоснователно е твърдението, че липсват конкретни мотиви и че решението е неясно. Дисциплинарният състав се е позовал на чл. 76 ЗННД и точно е констатирал изтичането на преклузивния срок за реализиране на дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗННД дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Предложението на министъра на правосъдието от 4.10.2010 г. визира нарушение на нотариус А. от 10.11.2008 г. и двегодишният срок за санкционирането му е изтекъл на 10.11.2010 г. При това положение дисциплинарният състав, разгледал делото на 14.1.2011 г. не е имал основание да ангажира дисциплинарната отговорност на А. Основателно е и възражението на нотариус А. за изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 76, ал. 1 ЗННД. Той започва да тече от откриване на нарушението, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента в който съответният орган / в случая министъра на правосъдието/ е узнал за нарушението, което е станало по повод на подадена жалба от засегнато лице. Жалбата - сигнал е подадена от засегнатото лице М. Н. до М. на правосъдието на 24.11.2009 г., което е следвало да образува дисциплинарно производство в тримесечен срок, т. е. до 24.2.2010 г., но вместо това предложението е постъпило в Нотариалната камара на 4.10.2010 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, тричленен състав