Решение № 10806 от 27.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2012 г.

Решение № 10806 от 27.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 140 от 1.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2268/2011 г. Административен съд гр. Бургас е отменил решение № 125/21.09.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1438/19.08.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас, като незаконосъобразно. Осъдил е РУ "СО" - Бургас да заплати на Георги Димитров Томов от гр. Бургас разноски по делото в размер на 10 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Бургас с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалноправните разпоредби и е необосновано. Развива оплакване, че неправилно съдът е приел наличие на погасителна давност, не е обсъждан факта, че на основание чл. 55 от АПК спряното производство е възобновено и за събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет е издадено разпореждане № 1438/19.08.2011 г., потвърдено с решение № 125/21.09.2011 г. на директора на РУ "СО" - Бургас. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, правилно АС приема, че вземането е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Бургас е образувано по идентични жалби на д-р Георги Димитров Томов, д-р Недялка Николова Шопова и д-р Веселин Йорданов Иванов, в качеството им на членове на ЛКК, против решение № 125/21.09.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1438/19.08.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас, издадено във връзка с ревизионен акт за начет № 1438/19.08.2011 г. за събиране на сумата от 621,56 лв., ведно с начислена върху нея лихва в размер на 506,34 лв. Претенцията на административния орган е за причинена щета на ДОО във връзка с издадени болнични листове за временна неработоспособност на Михаил Иванов Гочев, както следва: № 0477361/27.12.2001 г., № 0477375/2.01.2002 г., № 0473456/21.01.2002 г., № 3772328/11.02.2002 г. Тези болнични листи са отменени с влязло в сила Решение № 1446/21.12.2009 г. на НЕЛК. Страните не оспорват установената фактическа обстановка по делото, правният спор касае приложението на института на погасителната давност по чл. 115 от КСО, по-конкретно, моментът, от който следва да се счита, че давността е започнала да тече относно вземанията на НОИ за неправомерно изплатените обезщетения за временна неработоспособност по цитираните болнични листове. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че по отменените болнични листове на Михаил Гочев са извършените плащания, както следва: по болничен лист № 0477361/27.12.2001 г. е изплатена сума в размер на 57,90 лв., като сумата е изтеглена от ДОО на 30.01.2002 г.; по болничен лист № 0477375/02.01.2002 г. е изплатена сума в размер на 245,05 лв., като сумата е изтеглена от ДОО на 30.01.2002 г.; по болничен лист № 0473456/21.01.2002 г. е изплатена сума в размер на 169,65 лв., изтеглена от ДОО на 30.01.2002 г., както и изплатена сума в размер на 111,72 лв., изтеглена от ДОО на 26.02.2002 г. и по болничен лист № 3772328/11.02.2002 г. е изплатена сума в размер на 37,24 лв., изтеглена от ДОО на 26.02.2002 г. При тези данни правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в случая плащанията по цитираните болнични листове са през 2002 г., от което следва че началото на давността следва да се счита от 1.01.2003 г. На 7.09.2006 г. е спряно административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и до този момент са били изтекли 3 г., 9 мес. и 7 дни. Не е спорно, че ЕР на НЕЛК № 1446, с което са отменени болничните листове, е от 21.12.2009 г. и от тази дата е отпаднало основанието за спиране на давностния срок при отчитане дължимостта на претендираните суми. От този момент до датата 19.08.2011 г., на която е издадено разпореждането за събиране на сумите, са изтекли още 1 г., 7 мес. и 29 дни, или общо 5 години, 5 месеци и 6 дни. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд относно правната значимост на отделните дати в производството във връзка с извършените плащания и с отмяната на въпросните болнични листи. Правилно АС - Бургас е отменил оспореното пред него решение на директора на РУ "СО" - Бургас, тъй като към момента на постановяване на акта погасителната давност за събиране на вземането вече е била изтекла. Съдът е постановил съдебния акт в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, изложил е обосновани мотиви по всички възражения на страните в процеса. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,