Решение № 4210 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2018 г.

Решение № 4210 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Дордже [гражданство], подадена чрез адв. С. Х. и адв. Г. Иванов, против решение № 2343/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11050/2017 г. от Административен съд С. - град, с което е отхвърлена нейната жалба против решение № 15249/04.08.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че са налице две предпоставки, които поставят жалбоподателката в една от уязвимите групи, попадащи в приложното поле на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г, ЕКПЧ и ЗУБ. Касаторът преценява като неправилна оценката на бежанската му история в контекста на общата обстановка в Тибетски автономен район и счита, че съмненията в личната история на търсещия международна закрила следва да се приемат в негова полза, когато няма основателни причини това да не се направи. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Г. Иванов поддържа касационната си жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при изяснени за правния спор факти и правилен анализ съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира, че от събрания по делото доказателствен материал не може да бъде извлечен извод, че чужденката е била лично преследвана в страната си по произход -[страна по произход], поради своята етническа принадлежност, раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Счита за обосновано приетото- с оглед доказателства по делото, че търсещата закрила доброволно е напуснала страната си, за да се засели другаде, а не е лице, което търси закрила поради наличието на обстоятелства по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Сочи, че безспорно е установено, че Дордже е била заловена от българските власти при опит да напусне нелегално територията на Р. Б. и да премине на територията на Р. Р., а на проведеното интервю изрично е заявила, че желае да замине за Р. Ф., поради което се налага категоричния извод, че целта на влизането й на територията на страната е била да премине през страната по незаконен начин, за да достигне до друга държава по изцяло икономически причини. Намира и, че съдът обосновано е преценил, че не е доказано наличието на основания за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание спрямо чужденката, поради което не са налице законовите предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут. Счита и че от представените справки е видно, че в страната по произход на касатора Д. Дордже липсват каквито и да било данни за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт, както в областта, в която е живяла – Тибетски автономен район и впоследствие е напуснала, така и на територията на останалата част от страната. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 19.01.2017 г., подадена чрез Д. М. - МВР от Д. Дордже, потвърдена лично пред орган на ДАБ с молба от 18.04.2017 г., Д. Дордже, [гражданство], без образование, религия [религия], [семейно положение], поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана за интервю, с чужденката било проведено интервю на 27.04.2017 г., с цел установяване на бежанската й история, и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 15249/04.08.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на Д. Дордже за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Д. Дордже не е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че принадлежността на жалбоподателката към школа от будистката религия не я определя непременно като преследвана заради религията си от официалните власти в Тибет, а са преследвани само монасите и монахините и лицата, които проповядват свободи и права на човека, изразяващи подкрепа за Д. Л. или солидарност с лицата, които се самозапалват. Посочено е, че изложеното от чужденката като причина за напускане на Китай не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Д. Дордже и на хуманитарен статут, предвид неосъществени хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за общото положение, спазване на човешките права и рискови групи в Китай извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност. Съдът приел и обсъдил и Доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи в Тибет, представен от процесуалния представител на чужденката, според който религиозната група на будистите е одобрена от държавата и има право да се регистрира в правителството и да провежда религиозни богослужения и други религиозни дейности, които ограничава до "нормални религиозни дейности", като е утвърден и държавен контрол върху всички аспекти на тибетския будизъм, като се контролира регистрацията на манастири, метоси и други религиозни центрове, изисква се манастирите да получават разрешение да провеждат мащабни религиозни мероприятия или събирания, както и разрешение за пътуване на монасите и монахините. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Д. Дордже не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното интервю Д. Дордже е посочила като причина за напускане на Китай обстоятелството, че в Тибет имало проблеми с китайците и не може да практикува будизъм. В отговор на въпроса - дали е била преследвана заради факта, че е жена, отговорила, че принципно жените имат повече проблеми с китайците. Твърдението, че жените в Тибет са уязвима група, без да са изложени конкретни твърдения относно собственото положение на търсещата закрила и как лично е засегната от положението на жените в Тибет, също не може да се приеме за основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителката не е изтъкнала каквито и да било доводи в тази насока, а и не сочи каквито и да е действия срещу личността й само поради факта, че е жена. Посочила е също, че не е имала проблеми с полицията, не е била арестувана, съдена или осъждана, а като цел на пътуването си е определила достигането й до Франция, защото там имало много тибетци и "животът е по-добър". Бежанската история на чужденката не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на нея поради етническата й принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Д. Дордже не е била принудена да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската й история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната й по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на административния съд, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. Дордже за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка за обстановката в Китай, Справка за Тибетския автономен район, относно спазването на човешките права и справка за същия район, касаеща религиозните свободи в Тибет и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Китай и по специално в Тибетския автономен район към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи и съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В заключение следва да се посочи, че с оглед бежанската история и заявените от чужденката мотиви да напусне Китай, както и фактът, че е имала намерение да премине транзитно през Р. Б., дават основание да бъде прието, че тя е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Г. II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Наличието на данни за ограничаване правата на тибетското население и за преследване от страна на властите в Китай предполага, след напускане страната на произход, пристигайки в държава от ЕС, чужденката да поиска при първа възможност закрила. Вместо това тя е имала намерение да се установи в държава в западната част на Европа, предвид и заявеното по време на интервюто желание. Представената в открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2019 г. пред ВАС електронна статия, представляваща превод на извадка от интернет, без да може да се установят достоверна дата и автентичност, по аргумент от чл. 179 и чл. 180 ГПК, приложими субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, не може да се приеме за доказателство в настоящото производство. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и същите са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,