Решение № 6147 от 8.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мейк-България ЕООД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 5511 от 27.09.2022 г. по адм. дело 11831/2021 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-11-1359/02.11.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК) с което на Мейк-България ЕООД е определена финансова корекция в размер на 999 600,00 лв., представляващи 100% от предоставената финансова подкрепа по Договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.001-0174-C01 (ДБФП), за нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирани като нередности съответно по т. 2 и т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател Мейк-България ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 4, параграф 8, чл. 7, 8 и чл. 71 от Регламент 1303/2013 и чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, параграф 36 от Регламент 1303/2013. Според касатора съдът неправилно е интерпретирал значението на бизнес плана на дружеството за нуждите на прилагане на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Сочи, че бизнес планът и заложените в него стойности нито са част от ДБФП, нито представляват цели, които дружеството е следвало да постигне и чието непостигане би могло да има отношение към непостигането на целите по проекта. Сочи, че бизнес планът не е нито част от 6-те приложения към договора, нито част от Приложение I - формуляр за кандидатстване и техническа спецификация, като той съдържа прогнозни стойности за очакваните финансови параметри на дейността на дружеството с машините, чието финансиране е частично покрито със средствата по договора, а не конкретни стойности, за постигането на които е допуснато безвъзмездното финансиране. Сочи, че по делото е доказано, че процесните машини са закупени, въведени в експлоатация и с тях са произведени панели, от чиято продажба през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. дружеството е реализирало общо нетни приходи от продажба в размер на 921 292,52 лева, т.е. почти пълния размер на сумата по ДБПФ. Твърди, че организирането на производството на иновативния продукт и реализирането му на пазара са обстоятелствата от значение за правилното прилагана на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, а не постигнатите от дружеството финансови резултати. На следващо място касаторът счита, че съдът не е установил обстоятелствата относими към прилагането на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Твърди, че в оспорения акт не се съдържат мотиви какво съотношение между използван ресурс - предприети дейности и постигнати цели следва да се приеме за най-добро" в случая, нито е посочено какво е количественото измерение на това съотношение, постигнато от дружеството, като съответно липсват и мотиви, които да обосновават извод, че постигнатото съотношение не е най-доброто от гледна точна на принципа на ефикасност. По същия начин, според касатора, ръководителят на УО не е мотивирал и извода си за лошо финансово управление с оглед неспазване на принципа на ефективност. Твърди, че липсват мотиви в каква степен изобщо е постигната целта на проекта вследствие предприетите от дружеството действия и защо тази степен не е достатъчна за да обоснове добро финансово управление. Тези възражения не са обсъдени и от съда, което според касатора съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила довели до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, която практически е неприложима без установяване на гореописаните количествени съотношения. Сочи още, че съдът е игнорирал фактически обстоятелства, установени по делото, които оборват извода, че дружеството не е експлоатирало машините съгласно предвиденото в проектното предложение и ДБФП. По отношение на нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ твърди, че нито един от елементите на състава на нарушението не доказан, а АССГ необосновано е приел, че тази разпоредба е нарушена. Според касатора, нито в оспорения акт, нито в съдебното решение са изложени мотиви, обосноваващи извода, че допуснатите от дружеството нарушения на принципите на дълготрайност на операциите, ефективност и ефикасност са довели или е могло да доведат до вреди за Общностния бюджет и в какъв размер са те реално. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: Мейк България ЕООД е бенефициер по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0174-C01, сключен с Министерство на икономиката. Съгласно ДБФП бенефициерът има ангажимент да изпълни следните дейности: Пазарна реализация на иновативен продукт - композитен изолационен панел МЕЙКИС, попадащ в приоритетно направление на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката", част от тематична област Мехатроника и чисти технологии". Реализацията на посочената цел следва да доведе до предлагането на пазара на изолационен продукт от изцяло ново поколение, отговарящ на най-високите изисквания за енергийна ефективност. Това следва да доведе до повишаване иновационния капацитет на Мейк-България" ЕООД, както и опита на кандидата в комерсиализация на изобретения за целите на масовото потребление. Конкретните мерки, които следва да доведат до успешната реализация на гореизложената цел и ефектите от нея, са специфичните цели, заложени в проекта, както следва: закупуване на специализирани машини за производство на композитни изолационни панели; позициониране на производството на композитния изолационен панел в нов стопански обект. Чрез изпълнението на посочените специфични цели следва да се осигури необходимата техническа обезпеченост за масовото производство на композитния изолационен панел МЕЙКИС. Предвидените за закупуване машини представляват специализирани дълготрайни материални активи (ДМА), съобразени с необходимите и задължителни технически параметри за производството на композитния изолационен панел. За целите на широкомащабно производство на панела, Мейк- България" ЕООД предвижда създаването на изцяло нов стопански обект в град Плевен, в рамките на който ще бъде осъществявано производството на композитните изолационни панели МЕЙКИС. По проекта са предвидени разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи: Машина за производство на композитни изолационни панели 3 броя, на обща стойност 1 428 000,00 лв., от които 999 600,00 лв. общо БФП и 428 400,00 лв. собствено финансиране на бенефициера. Между бенефициера и Полимермаш" ЕООД е сключен договор за доставка BG16RFOP002-1.001-0174-C01-SU-01/02.05.2017 г. на машините по проекта. На 22.05.2017 г. е извършена верификация и междинно плащане в общ размер на 699 720,00 лв., от които 594 762,00 лв. от ЕСИФ и на 20.08.2018 г. е извършена верификация и окончателно плащане в общ размер на 299 880,00 лв., от които 254 898,00 лв. от ЕСИФ. След сигнал за нередност, при проверка на място след приключване на изпълнението на проекта, извършена на 22.06.2021 г. в гр. Плевен, е установено, че доставените по проекта машини за производство на композитни изолационни панели МЕЙКИС" се намират на служебен паркинг за автомобили, за който се заплаща наем на фирмата наемодател. В момента на проверката машините не са в експлоатационен режим. От направения снимков материал на броячите на машините се установило, че единият отчита 0. Другите два брояча на машините отчитали минимален брой работни часове. За целите на проверката, от бенефициера са изискани документи, доказващи наличието на произведена продукция от доставените в рамките на проекта 3 бр. ДМА - машини за производство на композитни изолационни панели за конкретно въведената иновация за панели МЕЙКИС. Бенефициерът е представил 2 бр. фактури, издадени в периода преди проверката (фактура 106 за 15 бр. панели от м. декември 2019 г. и фактура 118 за 11.75 куб. м. от м. юни 2021 г.) и 1 бр. фактура от периода след извършване на проверката (фактура 120 - 8.83 куб. м. от 05.07.2021 г.). Бенефициерът е представил и други фактури, които не са относими към въведената иновация и производство на панели МЕЙКИС от доставените по проекта активи - 3 бр. машини за производство на композитни изолационни панели. Установени са индикации за допуснато от бенефициера нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите по чл. 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013. На 20.07.2021 г. експерти на УО на ОПИК отново са извършили внезапна проверка на местоизпълнението на проекта - гр. Плевен, ул. Индустриална 4. Установили са, че на място е налична визуализация по проекта - 1 бр. трайно закрепена табела, указваща изпълнението на проект BG16RFOP001-1.001-0174-С01 с бенефициер Мейк-България" ЕООД. На местоизпълнението на проекта, представляващо паркинг, на който са разположени активите, липсват представители на бенефициера, като до самите ДМА (3 бр. машини) достъп е осигурен от охранителя на обекта, който не е служител на Мейк- България" ЕООД. Направен е опит за връзка с лицето за контакт в 14:50 часа на 20.07.2021 г., но такава не е осъществена. При оглед на трите машини е констатирано, че същите не са разположени в обособено пространство с ограничен достъп на външни лица, а предпазните врати (панели) на два от трите контейнера, съдържащи машините, са с компрометирани ключалки и видими деформации. Установено е, че машините не са в експлоатация, но по тях има следи от използването им и са обозначени със стикери с номера на проекта. В 15:20 часа е осъществен контакт по телефона с лицето за контакт по проекта от страна на бенефициера, която е заявила, че се намира в гр. София и не може да присъства на проверката на място, а персоналът, работещ с машините е в отпуск, поради което не може да бъде демонстрирана тяхната експлоатационна годност. В рамките на проверката е установено също, че на местоизпълнението се реализира и друг проект (BG16RFOP002-1.005-0098-C01) на същия бенефициер. На 21.07.2021 г. експертите на УО на ОПИК извършват втора проверка на местоизпълнението на проекта, като в 13:15 часа отново липсват представители на бенефициера (персонал или лице за контакт), а ДМА са в същото състояние, като при проверката от предходния ден. От установеното при проверките, УО на ОПИК е приел, че бенефициерът не извършва дейност със закупеното и доставено по проекта оборудване - същото не само не е в експлоатация, но е разположено извън производствено помещение. Дейността, която следва да се извършва със закупеното по проекта оборудване, не се характеризира с конкретно и категорично обособено място за изпълнение. Оборудването се намира на служебен паркинг, без да е ограничен достъпът на външни лица, което поставя под риск инвестицията. Машините трайно не се експлоатират, като на местоизпълнението на проекта не са създадени условия за обезпечаване на тяхната дейност. На следващо място данните за използването на оборудването сочат минимални стойности на отработени часове, бенефициерът от своя страна при проверките на място не се явява и не изпраща свой представител, за да удостовери евентуално произведена/реализирана продукция. На местоизпълнението на проекта липсват суровини или готова продукция, които да представляват краен продукт от извършваната дейност с оборудването. В бизнес плана, бенефициерът е заложил на етапа на приключването на периода на устойчивост да е постигнал точно определен резултат - производството на 140 000 бр. композитен изолационен панел МЕЙКИС (70x600x800 мм). На 21.09.2021 г. дружеството-бенефициер е уведомено за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. Бенефициерът е депозирал възражение в законоустановения срок. С Решение РД-11-1359/02.11.2021 г., ръководителят на УО на ОПИК е определил на Мейк-България" ЕООД финансова корекция в размер на 999 600 лева, съставляваща 100 % от предоставената финансова подкрепа, по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0174-C01, за нередности за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, както и чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 71, пap. 1, буква в" от Регламент 1303/2013. Горните нарушения са квалифицирани като нередности по т. 2 и 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. В хода на съдебното производство е приета неоспорена от страните експертиза. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопризводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е правилно като краен резултат. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички възражения на жалбоподателя, но от мотивите му може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които е определена финансова корекция. Безспорно е, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, както и за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 30 от Регламент (ЕС) 966/2012 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В случая административният орган е приел, че е осъществено нарушение на принципите на ефикасност и ефективност. Соченият принцип на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигнатите резултати, а принципът на ефективност до осъществяване на набелязаните конкретни цели и постигане на планираните резултати. В конкретната хипотеза органът е направил анализ на размера на разходите по проекта като е мотивирал обоснован извод, приет и от първоинстанционния съд, че чрез използвания публичен ресурс по проекта не са постигнати поставените в проекта цели. В тежест на бенефициера е да докаже постигането на тези цели, като подобно доказване не е проведено. Липсват доказателства за пазарна реализация на иновативния продукт и създаването на конкурентоспособност на дружеството, както и заемането на позиция на международните пазари. Напротив установено е от извършените проверки на място, че с придобитите по проекта ДМА не се извършва дейност, липсва персонал, както и данни за протичащ производствен процес, липсват суровини или готова продукция на местоизпълнението на проекта, не са установени обичайните за производствена дейност ограничения на достъпа до ДМА, както и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Извършването на дейност не е обезпечено с квалифицирани служители, тъй като в търговското дружество липсват наети служители, които да могат (да са обучени) да работят с оборудването, финансирано по проекта. Това доказва невъзможност придобитите ДМА по проекта да бъдат експлоатирани и съответно да бъде произведен краен продукт с тях. Разходването на средства от ЕСИФ не е самоцелно. Принципите на добро финансово управление поставят пред бенефициерите изискване разходването на тези средства да е свързано с постигане на заложени проектни цели. Непостигането им представлява нарушение на принципа за ефективно разходване на средствата. А липсата на балансирано съотношение между размера на разходвания ресурс и този на постигнатите резултати обосновава извод за нарушаване на принципа за ефикасност. В конкретната хипотеза липсват доказателства за постигане на поставените по проекта цели. Резултатите от проверките са свързани с дейностите по проекта и са с оглед поставените цели, за които в случая няма данни да са изпълнени, в нарушение на принципа за ефективност. Доколкото безвъзмездната финансова помощ е целева и е свързана с постигането на конкретни резултати, в настоящия случай не се доказва постигането на икономически ефект от разходването на същата. Целевите средства, предоставени по проекта, макар и разходвани за закупуването на ДМА, не предполагат при всички положения неговата икономическа обоснованост предвид, че същите не се използват по предназначение. С оглед установеното бездействие от страна на бенефициера, вложените средства в проекта не успяват да обосноват заложената цел във връзка с неговото финансиране. При тези данни правилни са изводите на ръководителя на Управляващия орган, за наличие на нарушение на принципите за добро финансово управление по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 във връзка с чл. 33, §. 1, б. "б" и "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) изисква нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. По безспорен начин, реализираните в действителността факти осъществяват състава на чл. 33, § 1, б. "б" и "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, тъй като чрез тях се засягат целите на проекта. Заявените цели за пазарна реализация на иновативния продукт и създаването на конкурентоспособност на дружеството не са постигнати, поради което е налице липса на икономическа обоснованост на направената инвестиция и съответно правилно е мотивирано нарушение на принципа на добро финансово управление. Съответно, правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че фактите субсумират изписаните като нарушени правни норми, и същите правилно са квалифицирани като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Елемент на фактическия състав на нередността в действителност, както посочва и касаторът, е нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Допуснатите от бенефициера нарушения в случая са от такова естество, че сочат на извод за неизпълнение на заложените цели/резултати, като по никакъв начин не може да се говори за постигане на най-добро съотношение между заложен ресурс и постигнат резултат. В случая, в съответствие с чл. 72, ал. 3, във вр. с ал. 4 ЗУСЕФСУ размерът на финансовата корекция правилно е определен чрез процентен показател, установен в Наредбата. Тежестта на нарушението, сочещо на непостигане на поставените цели не оправдава поставяне на различен процентен показател корекция. Правилен е изводът на съда, че приходите от производство на панели, отнесени към средствата, вложени от бенефициера по проекта и сравнени с планираните резултати, сочи на категоричен извод за неефективност при използване на ресурса. Нарушението свързано с правото на Съюза, което обективно е довело до нарушаване на принципите не ефективност и ефикасност винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако бенефициерът бе спазил принципите за добро финансово управление същото би довело до ефикасно и ефективно разходване на предоставените от Съюза финансови средства. В случая разходите за помощта са предоставени без бенефициерът да е постигнал целите на проекта си, като при неизпълнение на сочените цели дължи връщане на помощта изцяло. По отношение на процентния показател корекция, в действителност т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, дава възможност по преценка на ръководителя на Управляващия орган процентния показател да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто. В конкретната хипотеза органът е определил 100% финансова корекция. Компетенциите на съда са единствено да осъществи контрол за законосъобразност върху размера на корекцията без да има правомощия да измени така определения размер. Същият е изцяло в оперативната самостоятелност на административния орган. Съобразявайки фактите по спора и извода за непостигане на целите по проекта, следва да се приеме, че процентния показател корекция е правилно определен. Последният въпрос може да се постави при доказване на определена степен на постигане на целите по проекта, за каквато степен говори чл. 33, §. 1, б. "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. В случая правилно е прието, че при липса на степен на постигане на поставените цели, липсва основание за прилагане на по-нисък процентен показател. Относно нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция): В чл. 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции: Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните: а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район; б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество; в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. В случая РУО се е позовал на разпоредбата на чл. 71, параграф 1, б. в) от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. За да намери приложение цитираната разпоредба следва да е налице извършването на "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подмяна на неговите първоначални цели". Като фактически основания в оспорения акт подробно е изложена хронологията на извършените проверки на място и направените констатации за нефункционирането на включените в проекта ДМА. Установено е, че машините трайно не се експлоатират, като на местоизпълнението на проекта не са създадени условия за обезпечаване на тяхната дейност. Направен е извод за нефункционираща инвестиция, както и че производството, предмет на инвестицията по проекта не е обезпечено с квалифицирани (обучени) служители, които да могат да работят с оборудването, финансирано по проекта. Изложените фактически съображения не кореспондират с разпоредбата на чл 71, параграф 1, б. в) от Регламента, която се сочи като нарушена разпоредба на Европейското законодателство. Ръководителят на УО не е посочил в какво се изразява тази значителна промяна и как тя би засегнала естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и как би довела до подмяна на неговите цели. От издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Предвид изложеното направеният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на административния акт е правилен като краен резултат, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Мейк-България ЕООД да заплати на Министерство на иновациите и растежа юридическото лице в чиято структура е органа-ответник, поисканите и направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,