Решение № 5071 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2013 г.

Решение № 5071 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Дякон 5 - Ганка Илиева" ЕООД - гр. Бургас, чрез процесуалния му представител - адв. Кр. Кръстев, против решение № 1264 от 14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 791 от 2013 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - община Бургас, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от легитимна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е бил сезиран с иск, предявен от ЕТ "Дякон 5 - Ганка Илиева" ЕООД - гр. Бургас, със седалище гр. Бургас, против община Бургас за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, като последица от отменена по съдебен ред заповед № 1461 от 10.06.2008 г. на кмета на общината. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи като последица от невъзможността да бъде ползван преместваем обект, премахнат от служители на ответника в изпълнение на посочената по-горе заповед на кмета на общината. За да мотивира този изход на делото, съдът е приел, че не е било доказано от ищеца наличието на причинна връзка между отменената заповед на кмета на общината и твърдените претърпени имуществени вреди от ЕТ "Дякон 5 - Ганка Илиева" ЕООД - гр. Бургас. В подкрепа на този извод е посочил, че по делото безспорно било установено, че самият ищец е демонтирал изцяло преместваемия обект, т. е. допуснатото предварително изпълнение на сочената заповед на кмета за премахването на този обект не е било осъществено от служители на общината. Допълнително съдът е посочил, че след отмяната на тази заповед ищецът е имал възможност да възстанови обекта на същото място, но той не е сторил това, което било основание да прекрати търговката си дейност. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. С оглед така очертаните предпоставки за ангажиране на отговорността на община Бургас фактически по делото не е било констатирано наличие на причинна връзка между отменената заповед на кмета на общината и твърдените, но също недоказани реално пропуснати ползи. Този извод на настоящата инстанция се потвърждава от следното: От представените по делото доказателства е установено по безспорен начин, че ищецът е извършил всички дейности по отстраняването на преместваемия обект към 30.10.2008 г., както и че не се е възползвал от възможността да монтира отново същия след отмяната на посочената по-горе заповед. Следователно твърдението на ищеца за пропуснати ползи поради факта, че не е могъл да осъществява дейност като едноличен търговец, не е в причинна връзка с отменения индивидуален административен акт на кмета на общината. Това е така, защото както се посочи, той сам е демонтирал и изнесъл обекта, а впоследствие не е предприел действия за възстановяването му. От тези действия следва изводът за наличие на предпоставката на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не се установява да е налице посоченото по-горе основание за ангажиране на отговорността на администрацията. Това е така, защото не са били представени доказателства, а такива не са представени и с касационната жалба, в подкрепа на твърдението за наличие на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган и твърдените пропуснати ползи от ищеца. Следва да се посочи, че в конкретния случай последният не се е справил с доказателствената тежест, която се носи от него съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си. Законосъобразно и обосновано Административният съд - Бургас, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на общината по този ред. С оглед изложеното жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,