Решение № 5917 от 15.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадено от Община Сливен, представлявана от кмета Стефан Радев, искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение 4172 от 27.07.2020 г. на Административен съд Софияград /АССГ/, постановено по адм. дело 3079/2020 г. В искането се поддържа, че решението на АССГ е неправилно и противоречи на други влезли в сила решения решение 2199 от 24.04.2020 г. по адм. дело 318/2020 г. на АССГ и решение 3046/17.06.2020 г. по адм. дело 320/2020 г. на АССГ. Поддържа се, че трите решения са постановени между същите страни, на едно и също основание и по същото искане за отмяна на действия на публичен изпълнител действия във връзка с извършена публична продан на недвижими имоти. В писмени становища от 04.02.2022 г. и от 26.05.2022 г. искането на Община Сливен се поддържа от пълномощника й старши експерт Очкова. Навежда се нововъзникнало обстоятелство Разпореждане за присъединяване изх.С212225-026-0067498/29.11.2021 г. на публичния изпълнител въз основа на влезлите в сила решения на АССГ по адм. дело 318/2020 г. и по адм. дело 320/2020 г. Заявява се претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна на влязлото в сила решение директорът на ТД на НАП София, оспорва същото чрез пълномощника си юрк. Георгиев и иска от съда да го отхвърли като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, Първо отделение, намира искането за отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/. За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: С решение 4172 от 27.07.2020 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3079/2020 г. в производство по чл. 268 ДОПК е отхвърлена жалбата на Община Сливен срещу Решение ПИ-97/27.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлено оспорването на действия на публичния изпълнител, изразяващи се в разпределение на суми с Разпореждане за разпределение С192225-125-0363255/10.12.2019 г. и Разпореждане за разпределение С192225-125-0369926/16.12.2019 г. по изпълнително дело с длъжник Главно управление строителство и възстановяване ЕАД, гр. София. С решение 2199 от 24.04.2020 г. по адм. дело 318/2020 г. на АССГ е отменено решение ПИ-502/16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата на Община Сливен срещу действия на публичния изпълнител по изп. дело 52140000537/2014 г., отменени са Разпореждания за разпределение С192225-125-0242861/20.08.2019 г., С192225-125-0242882/20.08.2019 г. и С192225-125-0284853/30.09.2019 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София и преписката е върната на публичния изпълнител за продължаване действията по принудително изпълнение след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с мотивите на решението. С решение 3046/17.06.2020 г. по адм. дело 320/2020 г. на АССГ е отменено решение ПИ-503/16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата на Община Сливен срещу действия на публичния изпълнител по изп. дело 52140000537/2014 г., отменени са Разпореждания за разпределение С192225-125-0313726/24.10.2019 г., С192225-125-0317941/29.10.2019 г., С192225-125-0319456/30.10.2019 г. и С192225-125-0319466/30.10.2019 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София и преписката е върната на публичния изпълнител за продължаване действията по принудително изпълнение след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с мотивите на решението. При така установените факти Върховният административен съд, първо отделение, обосновава следните правни изводи: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват доказателства за осъществяване на фактическия състав от хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила решение, следва решението, на което то противоречи, да отговаря на три кумулативно осъществени условия: 1. да бъде между същите страни; 2. да се отнася до същото искане и 3. да бъде на същото основание. В разглеждания случай не са налице последните две основания. Трите решения, постановени от Административен съд София-град, са с участието на едни и същи страни Община Сливен и директора на ТД на НАП София. Делата, по които са постановени решенията, са образувани по подадените от Община Сливен жалби срещу решения на директора на ТД на НАП София, с които са отхвърлени оспорванията срещу действия на публичния изпълнител по изп. дело 52140000537/2014 г. по описа на ТД на НАП София, обективирани в разпореждания за разпределение на суми по делото. Макар решенията да са постановени между същите страни и на същото правно основание, те не са постановени по едно и също искане, т. е. не е налице идентичност в предмета на делата. Предметът на всяко едно дело се определя от правните твърдения на ищеца /основанието на иска/ и неговия петитум. Видно от представените решения, предмет на делата са били решения на териториалния директор, издадени по жалби на Община Сливен срещу действия на публичния изпълнител, обективирани в различни разпореждания. Касае се за различни действия на публичния изпълнител, извършени в различни времеви периоди, обективирани в различни актове на различна стойност, с които са погасени различни публични задължения. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. Поради липсата на тъждество между индивидуализиращите всяко производство основания и искания, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на соченото от молителя съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, комуто се придъжда 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, Първо отделение