Решение № 9933 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2013 г.

Решение № 9933 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 217, ал. 1, предл. последно от АПК. Образувано е по касационна жалба от Министъра на правосъдието, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4319 от 27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3414 от 2012 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отменена Заповед № ЛС - И- 699/9.12.2011 г. на Министъра на правосъдието и преписката му е изпратена за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че събраните доказателства не установяват наличието на хипотезата на чл. 34б, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, поради което необоснован е изводът за наличие на "важни обстоятелства" по смисъла на визираната норма. Счита, че за нотариуса не е налице пълно или частична невъзможност от обективен характер да упражнява нотариалните си функции в досегашния район на действие. Навежда довода, че полагането на родителски грижи не е обусловено от района на действие на нотариуса, поради което намира изложените в този контекст мотиви за неправилни. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорването на издадената заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, лично и чрез процесуален пълномощник в о. с. з. и с писмени бележки по съществото на спора, излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 3414/2012 г. е законосъобразността на Заповед № ЛС-И-699 от 9.12.2011 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която е отказано преместване на нотариус Ивайло Петров Миладинов, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 602, от район на действие Районен съд - Брезник в район на действие Районен съд - София. След като е осъществил последователна преценка за наличието на основанията по чл. 146 от АПК, тричленният състав е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Този извод е обоснован от следните фактически констатации: Административното производство е образувано на 14.06.2011 г. по заявление от нотариус Ивайло Миладинов, с което същият е поискал от Министъра на правосъдието да бъде преместен от район на действие РС - Брезник в район на действие РС - София на основание чл. 34б от ЗННД. Искането е мотивирано с причини от здравословен и семеен характер поради влошаване на собствено му здравословно състояние, на това на дъщеря му Яна Миладинова и тежки заболявания на баща му Петър Пешев. Като доказателства за твърденията на заявителя са представени експертно решение № 4492/14.11.01 г. на Петър Миладинов Пешев за намалена работоспособност 78.1 % и 10 бр. епикризи относно същия; отоневрологично изследване от 7.02.2011 г. на Ивайло Петров Миладинов от Университетска болница "Св. Иван Рилски", гр. София; 6 бр. болнични документи относно здравословното състояние на Яна Ивайлова Миладинова и 2 бр. нейни медицински експертизи от детска клиника. В хода на административното производство са изискани и събрани доказателства от Нотариалната камара относно вписаните действащи нотариуси с район на действие РС - гр. Брезник, дисциплинарното досие на молителя, броя на вписаните действащи нотариуси с район на действие РС - София, наличието на свободни - незаети или впоследствие овакантени места за нотариуси в съдебния район на РС - София и досежно становището на нотариалната камара по така заявеното от Ивайло Миладинов желание за преместване. В справка № 94-И-41/09/5.07.2011 г. Нотариалната камара е удостоверила обстоятелството, че в района на РС - Брезник са вписани двама действащи нотариуси, един от които е молителят Ивайло Миладинов, срещу него няма данни за постъпили жалби и оплаквания, както и че няма образувани дисциплинарни производства. С последваща справка е уточнено, че в съдебния район на РС - София са вписани 134 нотариуси, като към датата на издаване на писмото четирима нотариуси са заличени поради наличието на пречка за упражняване правата на нотариус по чл. 8, ал. 1, т. 4 от ЗННД и влязла в сила присъда. При тези доказателства, назначената като помощен орган към Министъра на правосъдието Комисия по чл. 34б от ЗННД, след проведено заседание е изразила становище за неоснователност на искането. В съответствие с този препоръка Министърът на правосъдието е постановил обжалваната Заповед № ЛС-И-699/9.12.2011 г., с която е отказал преместването. Съобразно изложените в акта мотиви, наличието на обективната предпоставка - вакантно - овакантено впоследствие място за нотариус с район на действие РС - София не е достатъчно основание за уважаване на искането, тъй като липсва субективния елемент за това - важни причини за преместването, които да водят до пълна или частична невъзможност Ивайло Миладинов да упражнява нотариални функции в гр. Брезник. При тази фактическа установеност тричленият състав на ВАС е приел, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 34б от ЗННД материални предпоставки за осъществяване на преместване на нотариус от един съдебен район в друг. Решаващият състав е обсъдил разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 то ЗННД, въз основа на която е формирал извод, че изложените от Ивайло Миладинов причини за исканото преместване действително са от житейски и семеен характер и безспорно са настъпили "независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му" по смисъла на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД. В обобщение е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, с оглед на което същата е отменена, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав, който е преценил, че събраните доказателства не обуславят извод за наличие на важни причини, които да водят да пълна и частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие. Настоящият петчленен касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до Министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Новелата на ал. 2 от същия чл. сочи, че важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. В конкретния случай между страните е безспорно наличието на открито място за нотариус в съдебния район на РС - София, като спорът се концентрира върху въпроса доколко изложените от нотариуса обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на цитираната норма. Настоящият петчленен състав намира, че извод за установеност на такива не следва от ангажираните по делото доказателства, тъй като те не обосновават заключение за наличие на пълна и частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие. Изтъкнатите от нотариуса семейни и здравословни причини не съставляват пречка за упражняване на неговите функции, а тяхното осъществяване в населено място, което е в близост до гр. София, не препятства възможността той да полага ежедневни грижи за болните си близки. Този извод извод не се променя и от представеното доказателство от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" за здравословното състояние на нотариуса, тъй като то не установява пълна или частична невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. Проведеното отоневрологично изследване описва показанията при еднократен преглед на лицето във връзка с оплакване за наличие на световъртеж и констатира инцидентно кризисно състояние. При липсата на доказателства за неговата хроничност не би могло да се приеме, че то съставлява основание за преместването на нотариуса, нито, че обоснова извод за трайна невъзможност да се използват транспортни средства. Аргумент за основателност на искането за преместване не би могло да бъде и становището на Нотариалната камара, тъй като обективираното в представената справка изявление не е конкретно, а изразява принципно съгласие с преместването на нотариуси при "наличието на законовите предпоставки за това". Тъй като в случая не е налице субективният елемент от фактическия състав, обуславящ основателността на искането за преместване, то следва да се приеме, че с оспорената заповед Министърът на правосъдието законосъобразно е отказъл да стори това. Като е приел обратното, тричленният състав на ВАС е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което оспорването на Ивайло Миладинов да се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производствата пред тричленния и петчленния състав на ВАС, възлизащо общо на сумата от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав