Решение № 2544 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2020 г.

Решение № 2544 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията, КПКОНПИ), чрез юрисконсулт Н. Нейков против решение № 3184/23.06.2020 г. по адм. дело № 13788/2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27 ЗПУКИ (отм.); , чл. 11 АПК и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че е доказан конфликт на интереси, обусловен от възможността на свързаното лице (дъщерята на С. Петрова) да получи работа в Сдружение "Клуб за спорт и туризъм "Марина спорт"" въз основа на получена информация при изпълнение на правомощията и задълженията по служба от страна на лицето, заемащо публична длъжност и последвалото сключване на договор № 10 от 12.05.2015 г. Позовава се на отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на оспорения акт, поради несвоевременно попълване на състава на комисията с предвидените по закон членове. Отбелязва, че съгласно чл. 22з, ал. 2 изр. второ от ЗПУКИ (отм.); , комисията не е приела решение през 2015 г. поради липса на изискуемото мнозинство и не може да бъде обсъждана хипотеза от изброените в чл. 99 АПК. Ответникът по касационната жалба – С. Петрова, от гр. София, в писмен отговор, чрез адвокат М. Кривачка, от Адвокатска колегия – Благоевград изразява становище за неоснователност на същата. Претендира при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер, определен в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За откритото съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 г. С. Петрова, от гр. София е представлявана от адвокат З. Данчева, която в депозираната до съда молба моли да се остави без уважение като неоснователна касационната жалба, претендира присъждане на разноски в полза на един адвокат – М. Кривачка за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер, определен в съответствие с Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към молбата прилага договор за правна защита и съдействие с адвокатско пълномощно и списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че несъответстващ на доказателствата по делото и приложимите правни норми е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът неправилно е приел, че последният е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); , неспазване на принципа за бързина и процесуална икономия в административното производство. Законово определения двумесечен срок е инструктивен, а не преклузивен. Този срок определя задължение за произнасяне на комисията, поради което и не следва да бъде разглеждан като преклудиращ права, а като въведен в изпълнение на принципа на чл. 11 от АПК - за бързина и процесуална икономия. Неспазването на инструктивния срок не обосновава извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила още по-малко съществено такова. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство по чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ. В хода на производството по установяване на конфликт на интереси Комисията е изискала необходимите за произнасянето й информация и документи; събрани са относимите доказателства; проведено е изслушване на лицето, срещу което е било образувано производството, като му е била предоставена възможност да се запознае с всички събрани доказателства, да сочи нови доказателства и да направи възражения. В заключение прокурорът от Върховна административна прокуратура предлага, тъй като не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство, оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3184/23.06.2020 г. по адм. дело № 13788/2019 г. Административен съд София – град е отменил решение № РС – 205 – 15 – 065/19.09.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Присъдил е на страната по делото извършените от нея разноски и в полза на адвокат М. Кривачка адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за двете инстанции (АССГ и ВАС). Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 АПК. Позовал се е на нарушение на чл. 27 ЗПУКИ (отм.); и чл. 11 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № РС-205-15-065 от 19.09.2018 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила по отношение на С. Петрова в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); , конфликт на интереси: за това, че като директор на Природен парк "Витоша" в периода от 16.01.2015 г. до 12.05.2015 г. е използвала информация, получена при изпълнение на правомощията и задълженията й по служба в частен интерес на свързано с нея по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); лице, в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); ; за това, че на 12.05.2015 г. е сключила договор № 10 със Сдружение "Клуб за спорт и туризъм "Марина спорт" с предмет – осигуряване на аниматори на територията на Детски екостационар "Бели брези", обслужване на музеите на "Совите", "Водно конче" и "Мечката", находящи се на територията на Природен парк "Витоша", в частен интерес на дъщеря си А. Петрова, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); ; за неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); на 12.05.2015 г. във връзка със сключения договор в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.);. Административното производство е започнало през 2015 г. по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. Събрани са доказателства, приложени в административната преписка и подробно описани в мотивите на съдебното решение. На 01.12.2015 г. Дирекция "Правна" на КПУКИ е подготвила проект за решение за установяване на конфликт на интереси по отношение на С. Петрова в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.);. В заседанието си на 03.12.2015 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) е обсъдила подадения сигнал и събраните по него доказателства. При проведеното гласуване, отразено в протокол № 75/03.12.2015 г., КПУКИ не е постигнала мнозинство по чл. 22 ж, ал. 2, изр. второ от ЗПУКИ (отм.); и не е приела предложения проект за установяване на конфликт на интереси. Това решение е било съобщено на заинтересованото лице съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.);. С решение № 16493/04.12.2019 г. по адм. дело № 5032/2019 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1281/28.02.2019 г. по адм. дело № 11666/2018 г. на Административен съд София – град, с което е било отхвърлено оспорването срещу решение № РС-205-15-065 от 19.09.2018 г. на КПКОНПИ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав като е дал указания да се изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. с приемането на решението по протокол № 75 от 03.12.2015 г. Посочил е, че с разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства и ако решението по протокол № 75 от 03.12.2015 г. бъде квалифицирано като приключващо производството съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , то ново произнасяне по сигнал С-2015-205/14.08.2015 г. би било допустимо само в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. Указал е на необходимостта да се обсъди доклад С-2015-205/21 от 01.08.2018 г., изготвен от Дирекция "Публичен регистър и конфликт на интереси", с който е било предложено на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да приеме решение за установяване на конфликт на интереси по сигнал рег. № С-2015-205/14.08.2015 г. В хипотезата на неприключило производство, тричленният състав на Върховния административен съд е посочил, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.); макар и инструктивен не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на три години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Задължил е съдът да изиска от административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до новото произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Указал е да се изясни качеството на С. Петрова като лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); , въз основа на сключен трудов договор с Изпълнителна агенция по горите. Дадените указания са задължителни за административния съд и при новото разглеждане на спора той ги е изпълнил. Те се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд. Административен съд София – град е приел, че след проведеното на 19.08.2018 г. заседание на КПКОНПИ в пълен състав за приемане на решение по сигнал рег. № С-2015-205/14.08.2015 г. същата е действала в рамките на своята материална компетентност. Този извод намира подкрепа и от факта, че след като с протокол № 75 от 03.12.2015 г. органът не е приел предложения проект за решение за установяване на конфликт на интереси с писмо изх. № С – 2015 – 205 # 19 от 04.12.2015 г. е уведомил заинтересованата страна, че проектът на решение ще бъде разгледан отново на заседание на комисията след попълване на състава й по предвидения в закона ред. С доклад № С – 2015 – 205 # 21 от 01.08.2018 г., изготвен от Дирекция "Публичен регистър и конфликт на интереси" е бил предложен проект за решение на основание § 3, т. 3 и § 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ (обн. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.) по сигнала за установяване на конфликт на интереси рег. № С-2015-205/14.08.2015 г. Законосъобразно административният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 99 АПК за възобновяване на производството. Обосновани са изводите на съда, че издаденият акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съобразявайки инструктивния характер на срока по чл. 27 ЗПУКИ (отм.); , административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че удължаването му от два месеца на три години е следвало да бъде наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен акт. Фактите по спора сочат, че причините за удължаването на срока не са от такова естество. След заседанието от 03.12.2015 г. нови доказателства не са били събирани. Съгласно изявленията на процесуалния представител на КПКОНПИ непроизнасянето в двумесечния инструктивен срок и удължаването му с три години се дължи на липса на формиране на изискуемото мнозинство по чл. 22 ж, ал. 2 ЗПУКИ (отм.);. Наличието на кворум за заседанията на колективния орган обосновано е бил ценен от административния съд като факт, водещ до съществено нарушение на принципа за бързина по чл. 11 АПК и обосноваващ липса на обективни пречки за издаване на акт. Изяснените от първоинстанционния съд критерии за съществени нарушения на административнопроизводствени правила се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и допуснатите нарушения в административното производство са повлияли върху решението по същество на административния орган. Обосновани са и изводите, че С. Петрова е служител в администрацията на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.);. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, изпълнил е указанията, дадени с решение № 16493/04.12.2019 г. по адм. дело № 5032/2019 г. на Върховният административен съд, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като правилно постановено и в съответствие с указанията на решение № 16493/04.12.2019 г. по адм. дело № 5032/2019 г. на Върховният административен съд следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случаите когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Право на възнаграждение за касационната инстанция има само един от процесуалните представители на ответницата по касационната жалба и това е адвокат М. Кривачка. Настоящият състав на Върховния административен съд не може да се произнася по искането за присъждане на разноски пред други инстанция след като няма надлежно образувано производство по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение