Решение № 14934 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2010 г.

Решение № 14934 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, приложими на основание чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Димитър Христов Христов от град Елхово, подадена от пълномощника му адв. Димитър Атанасов Ников от АК - Ямбол, против заповед № К-3231 от 22.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят е работил като полицейски инспектор VI степен в група ОДГ на РПУ - Болярово, от РДГП - Елхово, при ГДГП - МВР, категория "Г" трета степен. На 19.12.2009 г. при управление на служебен автомобил е предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което жалбоподателят и пътуващите в служебния автомобил служители на ГПУ - Болярово (Николай Трифонов Райков и Иван Петров Петров), са получили тежки травми и настанени за лечение в МБАЛ - Ямбол. Местопроизшествието е посетено от служители на РУ на МВР - град Елхово, които при извършената проверка с техническо средство не са установили алкохол в кръвта на другия участник в ПТП-водача на насрещно движещото се МПС - Иван Герджиков. Изпробването с техническо средство не е проведено по отношение на Христов, тъй като е бил в тежко състояние на контузии. По-късно - в 11,45 ч. на 19.12.2009 г., Димитър Христов е донесъл на ръка кръвна проба, взета в 11,20 часа. Изпълнена е химическа експертиза на кръвта от експерт в "Научно-техническа лаборатория" при ОД на МВР - Ямбол, по газхроматографския метод. С химическата експертиза № 3 от 19.12.2009 г. е установено, че концентрацията на етиловия алкохол в кръвта на Христов към момента на ПТП - 08,00 ч. на 19.12.2009 г., е била 1,26 промила, а към 11,20 ч. - 0,76 промила. По-късно - на 29.12.2009 г., на Христов е съставен акт за административно нарушение по ЗДП № 1703. По случая е образувано и досъдебно производство № 6 от 2009 г. Със заповед рег. № К-1195 от 02.02.2010 г., въз основа на постъпило предложение рег. № 33907 от 27.01.2010 г. по описа на ГДГП, е образувано дисциплинарно производство срещу Димитър Христов Димитров за извършено тежко нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР; определен е дисциплинарно разследващ орган, на който е даден двадесетдневен срок за изготвяне на обобщена справка. Разпоредено е удължаване на срока с пет дни, ако служителят не е дал писмени обяснения или възражения поради ползване на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност и състоянието му не позволява да се яви пред разследващия орган. В изпълнение на разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР на Христов е предявена покана рег. № 6517 от 02.03.2010 г. за даване на писмени обяснения в срок от 24 часа след връчване на поканата, като е указано на служителя, че ако в този срок не представи писмени обяснения, това ще бъде счетено за неизпълнение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР по вина на служителя. Поканата е връчена лично на Христов на 4.03.2010 г. и служителят е депозирал писмени обяснения във връзка с тази покана на същата дата - 4.03.2010 г., заведени с рег. № 2725 на Регионална дирекция - Гранична полиция - Елхово. Обясненията са дадени по време на болничен отпуск. На жалбоподателя са предявени още три покани. Първата покана - рег. № 265 от 15.02.2010 г., е за запознаване със заповед рег. № К-1195 от 2.02.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство. В поканата е указано на служителя, че съгласно разпоредбите на чл. 230, ал. 4 от ЗМВР може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от служител на МВР. В нея е посочена дата на връчване 15.02.2010 г. и тя е подписана от двама служители на МВР с оглед изпълнение на изискването за връчването й при отказ на служителя. Втората покана - рег. № 267 от 15.02.2010 г., е за даване на писмени обяснения относно нарушението на т. 7 и 17 от Етичния кодекс. В нея отново са разяснени правата по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР за участие в производството и за възможността за подпомагане от друг служител. И на тази покана като дата на връчване е посочена 15.02.2010 г. и е отбелязан час на връчване 10,00 ч., като е подписана от двама свидетели. Третата покана - рег. № 285 от 16.02.2010 г., е за запознаване с обобщената справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, в която също са посочени дата и час на връчване 16.02.2010 г., 14,00 часа и която е подписана от двама свидетели. На 15.02.1010 г. в 10,00 ч. е съставен протокол за отказ от даване на писмени обяснения и той е подписан от двама служители. В хода на дисциплинарното производство са събрани докладни записки от пострадалия служител на ГПУ - Болярово - Николай Трифонов Райков, и от автоконтрольор, посетил местопроизшествието - Георги Димитров Бакалов. Поради травмите и състоянието на комоцио церебри на служителя Иван Петров Петров обяснения не са снети. Приложени са протоколът от медицинското изследване и резултатът от кръвната проба, актът за установяване на административно нарушение, както и писмени доказателства за запознаването на служителя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, кадрова справка, оценка за служебната дейност, заповед за зачисляване на МПС. На 4.03.2010 г. във връзка с покана за даване на писмени обяснения рег. № I-6517 от 2.03.2010 г. жалбоподателят е дал писмено обяснение по време на болничен отпуск, в което е описал своята версия за случилото се и за причините за настъпилото ПТП - заледен път, неопесъчен участък и неотговарящи на изискванията гуми на автомобила. Относно наличието на етилов алкохол е заявил, че данните за етиловия алкохол в кръвта му не били категорични. Изразил е мнение, че следва да се изчакат следствените органи да приключат своята проверка и след това да се установява дали е нарушил Етичния кодекс - т. 7 и 17. По време на дисциплинарното производство обяснения от разследвания служител са искани чрез покани, които той е отказвал да получи, и не е давал такива нито в устна, нито в писмена форма. В предоставения му срок дисциплинарно разследващият орган на 16.02.2010 г. е изготвил дължимата съгласно чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР обобщена справка рег. № 283. В нея подробно е обсъдил сведенията, събрани в хода на дисциплинарното производство. Въз основа на тези сведения в обобщената справка е прието от дисциплинарно разследващия орган допуснато от служителя нарушение на етичните правила за поведение на служител в МВР - т. 7 и 17 от Етичния кодекс, и е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят, както бе посочено по-горе, е отказал да получи и да се запознае със справката. Допълнителни обяснения и възражения освен тези, депозирани на 4.03.2010 г. - по време на ползване на болничен отпуск и преди изготвяне на обобщената справка, не са дадени. От представените четири броя болнични листове (№ 2539967) № 449 от 8.02.2010 г.; № 2444162 /№ 850/ 9.03.2010 г.; № 2444630 /№ 1121/ 6.04.2010 г. и № 1449205/ № 1644/4.03.2010 г.) е установено, че Христов е бил в продължителен болничен отпуск поради трудова злополука в периода от 5.02 до 27.06.2010 г. Заповедта за уволнение е връчена на 29.06.2010 г. Изводите на дисциплинарнонаказващия орган за извършеното дисциплинарно нарушение и неговата тежест са възпроизведени по идентичен начин в изготвеното съгласно чл. 244 от ППЗМВР становище рег. № 291 от 17.02.2010 г. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената за това форма, и при спазване на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделен довода на жалбоподателят Христов, че е налице нарушение на императивното изискване, въведено в чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. На служителя му е разяснено правото да дава обяснения и да представя доказателства при запознаването му със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". По смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР такова е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, каквито се съдържат и в цитираните в обжалваната заповед, актове на министъра на вътрешните работи. След като служителят не е изпълнил произтичащите от тях задължения, като с поведението си е изразил демонстративно незачитане на закона и несъмнено е уронил престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава, поведението му представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Само по себе си управлението на лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, обективира фактическия състав на горепосочените норми, тъй като представлява поведение несъвместимо с етичните правила и води до уронване престижа на службата. Настоящият състав не споделя доводите в жалба, че не са съобразени релевантни обстоятелства, установени по представените по делото доказателства и по-конкретно, че по случая е образувано следствено дело. Наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, а основанието за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е самостоятелно и не е обвързано с наличието на криминализирано деяние. Независимо дали деянието е наказуемо по НК, след като представлява деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронващо престижа на службата, за дисциплинарнонаказващия орган е възникнало правомощието на това основание да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,