Решение № 12468 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2014 г.

Решение № 12468 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Образувано е по касационна жалба от Блага Тодорова Минкова в качеството на И. Д. директор на ТП на НОИ - Плевен чрез Елеонора Валентинова Радулова-главен юрисконсулт против решение № 181/14.04.2014 г. на административен съд Плевен по адм. дело № 865/2013 г. С него се отменя решение № 48/31.07.2013 г. на директора на РУСО Плевен и потвърденото с него разпореждане № 918/26.06.2013 г. на ръководител на ПО при РУСО Плевен, с което на Ивайло Маринов Петров е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4 от ПЗР на КСО и делото върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество като се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до квалификацията на осигурителния стаж за периода от 4.05.1986 г. до 31.08.1989 г. - от втора категория или от трета, в което се изразява спорът, продължил и в касационното производство. Ответникът, Ивайло Маринов Петров чрез процесуален представител адвокат Дилков взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е постановено при спазване на материалния закон и правилно установени факти по делото. Разпоредбите на чл. 52б, чл. 66и и чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отменен/ и записванията в трудовата книжка водят до извода, че трудът, положен от ответника в спорния период е от втора категория и дава възможност за приложение на § 4 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в съдебното производство и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ивайло Маринов Петров срещу цитираното решение на директора на РУСО Плевен и потвърденото с него разпореждане с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО със спорни периоди от 24.03.1980 г. - 4.05.1985 г. на щатна длъжност "шофьор на специален автомобил - бензиновоз" и времето от 4.05.1986 г. - 31.08.1989 г. на длъжност "механизатор" в спомагателното стопанство на НШЗО Христо Ботев Плевен. Съдът е разгледал жалбата по същество която приел за основателна по отношение на втория период на длъжността "механизатор". За да изведе извод, че осигурителния стаж през този период е от втора категория съдът е установил, че в трудовата книжка тази дейност е отразена като селскостопанска и тълкуването от административния орган на приложимите норми е неправилно стеснително. Прието е, че именно като механизатор Петров попада в хипотезата на нормата на чл. 53а от ПКТП /отменен/. Прието е също така, че след отмяната на ПКТП и с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е без значение дали трудовият стаж ще се подведе под нормите на чл. 52б или чл. 66и от ПКТП /отменен/, доколкото и в двата случая положеният труд е от втора категория и правните последици са едни и същи. При изложените съображения от фактическа и правна страна решението е отменено и преписката е върната на органа за решаване на въпроса по същество. Решението е правилно. С касационната жалба се поддържат неоснователни доводи за нарушение на материалния закон като основание за отмяна на решението. Безспорно е установено по делото от фактическа страна, че ответникът Ивайло Маринов Петров в спорния период е заемал длъжност механизатор в спомагателно стопанство в НШЗО, на която длъжност е извършвал селскостопанска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 52б от ПКТП /отменен/ от втора категория, е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори. Към тази категория съгласно чл. 66и от ПКТП /отменен/ са механизаторите в селското стопанство. Според чл. 67 от ПКТП /отменен/ трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II от този правилник се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Анализа на цитираните приложими и относими към случая норми на ПКТП /отменен/ води до единствения и несъмнен извод, че на работещите на длъжността механизатор занимаващи се със селскостопанска дейност независимо дали е в отрасъл селско стопанство или в друга сфера, както е в настоящия случай на спомагателно стопанство, следва да бъде зачетен стажът като такъв от втора категория. Доводите на административния орган да отграничи труда на ответника извън хипотезите на цитираните норми не се подкрепят от доказателствата по делото и правилно са приети за неоснователни от административния съд. Самостоятелно всяка от нормите на ПКТП /отменен/ урежда специфични хипотези, но разгледани в тяхната съвкупност изводът на административния съд е правилен и следва да бъде споделен. При постановяване на решението не се констатират нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за разноски направено своевременно и доказани в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,