Решение № 12702 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2016 г.

Решение № 12702 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Г. Н. 94" ЕООД, със седалище гр. В., и от И. В. И., в качеството му на ЕТ "И. И. И.", със седалище с. Т., община В., чрез пълномощника им адв. М. Й., срещу решение № 185 от 02 февруари 2016 г., постановено по адм. дело № 2492/2015 г. по описа на Административен съд В. В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът по касация - кметът на район "А.", община В., в писмено становище, оспорва жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата на "Г. Н. 94" ЕООД е основателна, а по отношение на ЕТ "И. И. И." решението следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на ЕТ "И. И. И." и "Г. Н. 94" ЕООД срещу заповед № КС-8/26 юни 2015 г. на кмета на район "А.", община В., с която на ЕТ "И. И. И." е наредено премахването на незаконен строеж: "Обект за бързо хранене", находящ се в гр. В., кв. Г., к. з. "П." в поземлени имоти с идентификатори 10135.5511.194 и 10135.5511.2 по кадастралната карта на гр. В. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, като издаден при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата на ЕТ "И. И. И.". Съдът е приел, че подадената от "Г. Н. 94" ЕООД жалба е недопустима като подадена от лице без правен интерес, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че след 2005 г. в поземлени имоти с идентификатори 10135.5511.194 и 10135.5511.2 по кадастралната карта на гр. В. е извършено строителството на описания в оспорената заповед строеж без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Установено е, че същия отговаря на легалното определение за понятието "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно което такива са всички сгради - надземни, подземни, полуподземни и др. и че изградения строеж е пета категория. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Законосъобразен е и извода на административния съд, че предвид времето на строителството, в случая не са налице предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР и § 127 от ПЗР на ЗУТ. Поради това обосновано е прието, че извършеното строителство е незаконно и като такова подлежи на премахване. Правилен е и изводът на административния съд, че за "Г. Н. 94" ЕООД липсва правен интерес от обжалване на процесната заповед. Наличието на правен интерес от оспорване на всеки административен акт е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. За да е налице такъв интерес, оспорващият трябва да докаже, че актът засяга пряко и непосредствено правната му сфера, като създава задължения или засяга негови права. Такова засягане е налице в случай, че оспорващият е адресат на акта и спрямо него възникват разпоредените права и задължения. Оспорващият следва да разполага с активна процесуална легитимация от подаване на оспорването до приключване на съдебното производство. В случая предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като правилен е извода на съда, че оспорващото дружество не е неин адресат. Страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи са административният орган и лицата, адресати на заповедта, които съгласно § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая адресат на заповедта е ЕТ "И. И. И." като извършител на констатирания незаконен строеж, поради което само това лице е засегнато от разпоредените с акта задължения. Други лица, не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването й. Предвид това и с оглед обстоятелството, че "Г. Н. 94" ЕООД не е и участник в административното производство по издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, изводът относно липсата на правен интерес от оспорването й е обоснован и законосъобразен. Обстоятелството, че посоченото дружество е отдало под наем на едноличния търговец - адресат на процесната заповед, метален павилион, който е част от разпоредения за премахване незаконен строеж, не прави дружеството заинтересовано лице с право да оспорва заповедта на кмета на район "А.", община В. Това е така, тъй като този павилион при премахването на незаконния строеж, може да бъде запазен и да функционира самостоятелно, а отношенията между "Г. Н. 94" ЕООД и адресата на заповедта за премахване са облигационни и не могат да бъдат разрешавани в това производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационните жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,