Решение № 3148 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1448/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Доспат, чрез адв. Константинова, против решение 1613 от 27.11.2024 г., постановено по адм. д. 216/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът "Стиви инвест" ЕООД, чрез адв. Стефанов, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед К-272/25.05.2022 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУТ, е наредено на "Стиви инвест" ЕООД да премахне незаконен строеж масивна сграда на два етажа- сграда 1, масивна сграда на два етажа- сграда 2, масивна сграда /сграда 3/, масивна сграда /сграда 4/, двуетажна паянтова масивна сграда /сграда 5/ и масивна сграда /сграда 6/ и масивна ограда с височина 1.85 м., находящи се в имот с идентификатор 02779.9.498 по КК на с. Барутин, одобрена със заповед РД-18-1090/10.05.2018г. на изп.директор на АГКК, изградени без строителни книжа и частично попадащи в съседен имот с идентификатор 02779.9.306 по КК на с. Барутин. Прието е за безспорно установено от фактическа страна, че процесните сгради и ограда, разпоредени за премахване с оспорената заповед, са изградени от посоченото като адресат на заповедта дружество, предимно в имот с идентификатор 02779.9.498 по КК на с. Барутин, който съставлява земеделска земя без одобрен ПУП-ПРЗ и без променено предназначение. По заявление на управителя на дружеството от 11.03.2013 г. е била издадена заповед А-124/14.03.2013 г. от кмета на Община Доспат, с която било разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за имота, но поради невнасяне на проекти от дружеството процедурата не е приключила с одобряване на ПУП и последващо изменение на предназначението на имота. Не са издавани и строителни книжа /проекти и разрешения за строеж/. При извършена проверка за установяване на незаконен строеж на 11.04.2022 г. е съставен Констативен акт 2 от същата дата на основание чл.223, ал.2, т.1 от ЗУТ , с описание на незаконния строеж, идентично с това в последващо издадената заповед, като описаните сгради са по геодезическо заснемане, извършено от лицензиран геодезист, което е неразделна част от констативния акт. Този акт е надлежно връчен на представител на дружеството, като е било подадено възражение, към което не са представени строителни книжа за сградите, респ.част от тях, а също и за оградата. Установено е също, че описаните конкретни параметри на сградите и оградата в процесната заповед и констативния акт съвпадат и се потвърждават от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Установено е също, че съгласно действащия ОУП от 2018г. имота, в който е изградено незаконното строителство, попада в зона забранена за промяна на предназначението на земеделски земи. От правна страна е прието, че процесната заповед няма данни да е надлежно връчена на оспорващото дружество, поради което жалбата е процесуално допустима. Незаконосъобразността на процесната заповед е мотивирана с допуснати съществени нарушения на процедурата и формата в следния смисъл: 1. Ненадлежно уведомяване на адресата на заповедта за започналото административно производство по чл.225а ЗУТ; 2. Безспорно установените по делото незаконни строежи, описани в заповедта не са коректно индивидуализирани по брой, не е установено предназначението им , начина на извършване и вложените материали; 3. Изводът за нетърпимост на процесните незаконни строежи е бланкетен и се изчерпва с констатацията, че строежите не са търпими по § 16 или § 127 от ПЗР на ЗУТ съгласно становище на главен архитект, без да е установено кога са изградени сградите и оградата; 4. Заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2 т.4 от АПК, без да са посочени относимите правни основания, обосноваващи незаконно строителство; 5. Неправилно е определен предмета на премахване в заповедта , тъй като е наредено премахване на 6 сгради и ограда, а според заключението на вещото лице са установени 4 сгради и навес, за който се сочат сгради 3 и 4. Освен това, двете сгради /3 и 4/ представляват един навес, с три масивни външни стени /подпорна стена по имотната граница и двете стени от съседните сгради 2 и 5/ и покрив - дървена конструкция, с покритие от битумни листове и частично с битумни керемиди, при което нареденият обект за премахване като сгради 3 и 4 няма самостоятелна обособеност, а покривната конструкция не отговаря на дефиницията по чл.38 т.5 от ПЗР на ЗУТ за строеж, и 6. Оградата,предмет на премахване не е описана в заповедта с плътната си част и не е преценено налице ли е изключението по чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. В тази връзка е неправилен изводът на съда, че ненадлежното уведомяване на адресата на заповедта за участие в административното производство съставлява съществено нарушение на административната процедура, водещо до незаконосъобразност на постановения краен акт - заповедта. Трайната практика на Върховният административен съд сочи на обратното - дори и да е налице безспорно установено такова нарушение, то не е съществено, тъй като правото на защита на адресата на заповедта за премахване на незаконен строеж е реализирано с подаване на жалба срещу заповедта. В конкретния казус , жалбоподателят не е бил лишен изцяло от участие в административното производство, тъй като е подал възражение на 20.04.2022г срещу извършената проверка от комисията по ал.2,чл.225а ЗУТ. Неправилен е и изводът на административният съд, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2 т.4 от АПК, без да са посочени относимите правни основания, обосноваващи незаконно строителство. Видно от текста на процесната заповед, същата е издадена на две самостоятелни основания за определяне на строежа като незаконен по чл.225, ал.2 от ЗУТ по т.1 /изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план/ и по т.2 /без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж/. Освен това административният орган изрично е мотивирал конкретните нарушения с липсата на одобрен ПУП и променено предназначение на земеделската земя и наличие на забрана за промяната по силата на действащия ОУП /т.1/, както и липса на издадени строителни книжа по чл. 142, ал.1, чл. 148, ал.1 и чл.157, ал.1 и ал.2 от ЗУТ /т.2/. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. От събраните по делото доказателства , вкл. приетата съдебно-техническа експертиза, се потвърждават изцяло залегналите в Констативен акт 2/11.04.2022 г. констатации досежно местонахождението на процесния незаконен строеж, неговите параметри, липсата на издадени строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/ и липса на одобрен и влязъл в сила ПУП и промяна предназначението на земеделската земя. Не е оборена и констатацията, че строежът е изграден в противоречие с действащия ОУП, съгласно който имот с идентификатор 02779.9.498 по КК на с. Барутин, одобрена със заповед РД-18-1090/10.05.2018г. на изп.директор на АГКК, попада в зона забранена за промяна на предназначението на земеделски земи. Изложеното сочи на наличие на едно от визираните в процесната заповед основания за премахване на незаконния строеж чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ. По това основание липсва произнасяне от първоинстанционният съд от правна страна въпреки, че е обсъдено от фактическа страна и са възприети изцяло горните факти. Изложеното сочи на законосъобразност на процесната заповед на основание чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ, което се явява достатъчно за да се приеме, че незаконния строеж, описан с конкретни параметри като 6 сгради и ограда е незаконен, тъй като това основание е самостоятелно и независимо от визираното в заповедта второ основание по т.2 на ал.2,чл.225 ЗУТ. Видно от събраните по делото доказателства е налице и второто посочено в процесната заповед основание по чл.225,ал.2,т.2 ЗУТ, тъй като строителни книжа за процесния незаконен строеж или част от него /за някоя от описаните 6 сгради или оградата/ не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж , пета категория, съставляващ: масивна сграда на два стажа /сграда 1 с размери в план и геодезическо заснемане както следва - широчина - 4.97м. и 2.98м. и 3.29м. и 3.13м./ дължина - 3. 96м. и 1.36м. и 2.33м. и 0.38м. и 4.02м., със застроена площ от 43 кв.м., масивна сграда на два стажа /сграда 2/ с размери в план и геодезическо заснемане както следва - широчина -4.81м. и 4.13м., дължина - 4.26м. и 2.83м. и 1.14м и 7.73м., с застроена площ от 32 кв.м., масивна сграда /сграда 3/ с размери в план и геодезическо заснемане както следва- широчина - 4.13м. и 5.07м., дължина - 4.26м. и 1.14 м. и 2.83 м. и 7.73м., с застроена площ от 23 кв.м., масивна сграда /сграда 4/ с размери в план и геодезическо заснемане както следва - широчина - 1.24м. и 3.55м. и 1.14м. и 5.92м./ дължина - 5.05м. и 5.07м. със застроена площ от 28кв.м., двуетажна паянтова масивна сграда / сграда 5/ с размери в план и геодезическо заснемане както следва - широчина - 4.3м. и 4.46м. и 3.58м. и 4.5м./ дължина - 3.84м. и 5.05м. със застроена площ от 34кв.м., масивна сграда /сграда 6/, с размери в план и геодезическо заснемане както следва - широчина - 4.24м. и 3.84м. и дължина - 3.69 м. и 2.53м. с застроена площ от 12кв.м. и масивна ограда с височина 1.85м. Съдебно-техническата експертиза намира разминаване единствено в описанието на сгради 3 и 4, като ги описва като общо открито помещение с монтирана дограма и два покрива /вж. устното заключение, дадено в о.з. на 14.10.2024г./. Това разминаване в описанието по процесната заповед и констатираното състояние на място от вещото лице обаче, обратно на приетото от първоинстанционният съд, не може да обоснове неяснота в предмета на премахване, тъй като той не е неясен. Сградите с посочената в заповедта номерация са изчертани долепени една до друга по приложената скица от геодезическото заснемане ,а също и в констативния акт. Освен това разпореденото премахване с процесната заповед е за изградените в имота строежи изцяло, което недвусмислено сочи, че при принудителното премахване на незаконния строеж не би могло да се увреди съществуващ в имота законен строеж. В тази връзка, макар и да не е от съществено значение за законосъобразността на заповедта, се явява противоречащ на дефиницията на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ за строеж изводът на първоинстанционният съд, че покрива не съставлява строеж. Правните мотиви досежно оградата, а именно, че не е преценено налице ли е изключението по чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ също са в противоречие с установяванията от фактическа страна по делото, тъй като тази норма е приложима само в случай, че оградата е в рамките на поземления имот, за което не са ангажирани доказателства от оспорващото дружество, т.е. не са оборени установяванията по чл.171, ал.1 АПК. В допълнение касае се за неурегулиран имот. По отношение на търпимостта на незаконния строеж, в обжалваното решение въобще не са изложени мотиви, въпреки установения по делото период на изграждане на процесния незаконен строеж след придобиване на имота от дружеството адресат на заповедта през 2013г. /приложен н.акт 057, н.д.044/2013г./. Така установения период на изграждане на незаконният строеж /след 2013г./, обратно на приетото от административният съд, е достатъчно основание да се приеме, че строежът не попада в ражим на търпимост по §16 и §127, ал.1 ПР на ЗУТ, в който смисъл се е мотивирал административният орган, тъй като по действащата правна уредба крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като е изграден в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на "Стиви инвест" ЕООД като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 3620лв, от които: касационна инстанция - 370лв внесена държавна такса и 1250лв адв.възнаграждение без вкл ДДС и първа инстанция - 500лв депозит за експертиза и 1500лв адв. възнаграждение / 1250лв с ДДС от 250лв/, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,