Решение № 5419 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2016 г.
ВАСI отделение02.05.2017 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 703/12.04.2016 г. по адм. д. № 3373/2014 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5419 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Консорциум БДС" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 703/12.04.2016 г. по адм. д. № 3373/2014 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която РА № 161402904/28.08.2014 г. на ТД на НАП - П. е потвърден за допълнително начислен данък върху добавената стойност общо 3721,50 лв. с лихви по три фактури за вътреобщностни доставки. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Представил е неподписана молба, която не следва да се обсъжда. Моли решението в тази част да бъде отменено, както и РА. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - П. против решението в частта, с която е отменен РА в частта за начислен ДДС 2900,41 лв. с лихви за м. 2.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА и в тази част да бъде отхвърлена, и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмено възражение и писмена защита моли жалбата на първия касатор да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение било прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161402904/28.08.2014 г. на ТД на НАП - П. във частта за допълнително начислен ДДС 2900,41 лв. с лихви за м. 2.2009 г. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за допълнително начислен ДДС общо 3721,50 лв. с лихви за м. 1.2009 г. по три фактури за вътреобщностни доставки в Гърция. В РА допълнително е начислен ДДС с лихви по четири фактури за вътреобщностни доставки в Гърция на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не са налице доказателства за осъществяване на вътреобщностни доставки и приложение на чл. 53 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на РА в частта за начислен данък по фактура № 691/19.02.2009 г. за осъществяване на вътреобщностната доставка, по която е представена международна товарителница, подписана от изпращач, превозвач и получател, установяваща предаване на стоката на получателя в Гърция. Осъществяването на международния транспорт и данните в товарителницата са потвърдени от обясненията на управителя на транспортната фирма и разпитания като свидетел шофьор на автомобила. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за начислен данък върху добавената стойност с лихви по фактури № 683/18.01.2009 г., № 684/18.01.2009 г. и № 685/21.01.2009 г., поради недоказано осъществяване на транспорт на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. По фактури № 683/18.01.2009 г. и № 684/18.01.2009 г. са представени международни товарителници, неподписана от получателя на стоката в кл. 24, поради което не удостоверяват извършване на международен транспорт и предаване на стоката на получател в Гърция. Управителят на единия от превозвачите е заявил, че не е извършвал транспорт за ревизираното лице през м. 1.2009 г. По фактура № 685/21.01.2009 г. е представена международна товарителница, неподписана в кл. 23 от превозвач. Съгласно чл. 5, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. По чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. Предвид цитирания чл. 51, ал. 1 от ЗАПр представената международна товарителница не удостоверява сключването на превозен договор, нито неговото изпълнение. Правилен е изводът на съда, че представените превозни билети за фасониран дървен материал удостоверяват извеждане на обработената дървесина от временния склад, но не и транспортирането й до територията на друга държава членка и предаването й там на регистрирано по ДДС лице. Не са основателни доводите на касаторите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Подробно са обсъдени всички доказателства и доводите на страните. Съдът е достигнал до правилни изводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя относно трите фактури, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,