Решение № 12367 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2017 г.

Решение № 12367 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1633/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Г. чрез адвокат Р. Х. Д. АК - гр. [населено място], срещу Решение № 167/23.12.2016 г. по адм. дело № 233/2016 г. на Административен съд – гр. Видин, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Брегово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че в нарушение на разпоредбите чл. 152, ал. 4 АПК, чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 172 АПК, решаващият състав не е изискал административната преписка в цялост, респ. на административния орган /АО/ не е указано, че не сочи доказателства за твърденията му, че са изчерпани възможностите за установяване на всички поискани документи, както и доказателства дали за посочените периоди се съхраняват нотариални и други регистри. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - Видин е отхвърлил жалбата на Н. Д. Г. против административен акт № 2326/10.10.2016 г. на кмета на община Брегово, като неоснователна. Съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Приел е също, че в случая не се касае за отказ за извършване на административна услуга, а за обективна невъзможност да бъдат представени исканите документи поради обстоятелството, че архивът е наводнен, респ. книжата са унищожени или нечетливи. Решението е неправилно. При постановяването му, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Пред административния съд е обжалван отказ, обективиран в писмо изх. № 2326/10.10.16 г. на кмета на община Брегово ( в резултат на техническа грешка в жалбата, с която е сезиран административния съд е посочено, че номерът на писмото е 2320/10.10.16 г.). Видно от самото обжалвано писмо е, че то е във връзка с искане вх. № 369/19.07.16 г., конкретизирано с искане вх. № 395/26.07.16 г. и определение на АС-Видин по адм. д. № 182/2016 година. Производството пред административния орган е образувано по молба рег. № 369 от 19.07.2016 г. от В. Б. К. като генерален пълномощник на Н. Д. Г. с искане за получаване на документи, които да им послужат пред РС-Видин, както следва: 1. удостоверение, издадено на 28.08.1995 г. - Т. С. Г., с което дава съгласието си и отстъпва правото на строеж върху имот на внука си К. Х. Г. на масивна жилищна сграда, записано в нотариалната книга на Община Брегово – 1969 г.; 2. протокол за даване на строителна линия – 1970 г. и 3. разрешение за строеж от 1970 г. Молителят уточнява, че в случай на несъответствие на данните, да се потърсят годините 1969 – 1972 г. В писмо с изх. № 1728 от 22.07.2016 г., кметът на Община Брегово отговаря на молбата № 369/19.07.2016 г. на В. Б. К., че след проверка в архива на Общината за посочените години не се откриват посочените в молбата документи, както и че при проверка в Разписния лист към плана на [населено място], въпросният имот е записан на името на В. К. Х., съгласно НА. №[номер], т. III, нот. дело 1000 от 1990 г. Със заявление № 395/26.07.2016 г., Н. Г. чрез пълномощника си В. Б. К. е отправила искане до кмета на Община Брегово, с което е поискала заверени преписи за следните документи и удостоверения: дали има издадено удостоверение или дадено разрешение за строеж от Т. С. Г. на К. Х. Г. за имот ПИ V-[номер] в квартал 11 по плана на [населено място] и с административен адрес: [населено място], [улица]; има ли вписано в нотариалните книги на Община Брегово за периода 1969 – 1972 г. декларация - съгласие за отстъпено право на строеж и/или суперфиция върху ПИ V-[номер] в квартал 11 по плана на [населено място] с административен адрес [населено място] [улица]; има ли протокол за даване на строителна линия за имот ПИ V-[номер] в квартал 11 по плана на [населено място] с административен адрес [населено място] [улица] за периода 1969 – 1972 г. и на чие име е издадено, както и копие от протокола; има ли издадено разрешение за строеж за жилищна сграда в ПИ V-[номер] в квартал 11 по плана на [населено място] с административен адрес [населено място] [улица] за периода 1969 – 1972 г. и на чие име, както и копие от издаденото разрешение за строеж. С писмо с изх. № 1910 от 11.08.2016 г., кметът на Община Брегово отговаря на Н. Д. Г., че след одобрение на плана на [населено място], УПИ V-[номер] в квартал 11, идентичен с УПИ V-[номер] в кв. 142 е собственост на В. К. Х., съгл. нот. акт №[номер], т. III, нот. дело 1000 от 1990 г. С последващо писмо изх. № 2326/10.10.2016 г. (оспореното пред административния съд) кметът на Община Брегово в изпълнение на определение по адм. дело № 182 от 2016 г. на АС Видин, отговаря на В. Б. К. в качеството му на пълномощник на Н. Д. Г., че на основание исканията с вх. № 369 от 19.07.2016 г. и вх. № 395 от 26.07.2016 г. Община Брегово не разполага и не може да представи исканите документи поради това, че архивът на Общината е унищожен поради наводнен архив, включващ строителни книжа и документи издадени в периода 1969 – 1972 г., за което е посочил, че е назначил нарочна комисия от 20.09.2016 г. Последната е установила, че се съхраняват строителни книжа, документи и удостоверения, издадени след 1996 г и до момента. В жалбата си до Административен съд [населено място] Д. Г. чрез адвокат Р. Х. Д. против отказ обективиран в писмо № 2326/10.10.2016 г. на кмета на Община Брегово е посочила изрично искането, с което бил сезиран административния орган, а именно: " Има ли вписано в нотариалните книги на Общината за периода 1969 година до 1972 г. декларация – съгласие за отстъпено право на строеж и/или суперфиция върху ПИ V-[номер] в квартал 11 по плана на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица]?". Настоящата съдебна инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК преценява обжалваното решение като неправилно. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява всички основания за оспорване на административния акт. В конкретния случай, съдът не е съобразил, че при издаване на оспорения отказ, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Отказът, обективиран в оспореното писмо е в резултат на произнасянето на кмета на община Брегово по преписката, изпратена му от съда с определение № 260-РЗ/28.09.2016 г., постановено от Видинския административен съд по адм. д. № 182/2016 година. След служебна справка в интернет страницата на Видинския административен съд, настоящият съдебен състав на ВАС установи, че с посоченото определение е отменен отказ на кмета на община Брегово, обективиран в писмо изх. № 1910/11.08.2016 г. и преписката е изпратена на кмета на същата община за произнасяне по заявление вх. № 395/26.07.2016 г. Видно от мотивите на самото определение е, че на кмета е указано да прецени допустимостта на образуваното пред него производство като за целта да даде възможност на заявителката да обоснове интереса си от търсената услуга и едва след това да се произнесе по заявлението, като съдът е посочил, че в този смисъл е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК. Нещо повече, съдът е определил срок за произнасяне по заявлението, който е 7 дневен, но който да започва да тече от датата на отстраняване на нередовността на заявлението. В изпратената по делото преписка липсват данни, кметът на община Брегово да е изпълнил указанията на съда и да е изследвал наличието на правен интерес на заявителката от подаденото от нея заявление с вх. № 395/26.07.2016 година. Видно от заявлението е, че Н. Г. е поискала издаване на удостоверение, в което да бъдат удостоверени определени обстоятелства, свързани с ПИ І-[номер], кв. 11 по плана на [населено място], с административен адрес - [населено място], [улица]. В заявлението не се сочи, защо се иска удостоверението и в какво качество заявителката го е поискала - какво е нейното отношение спрямо посочения имот. Като не е изследвал интереса на заявителката от исканото удостоверение, кметът е нарушил, както указанията на съда, дадени с определението му, така и чл. 15, ал. 1 АПК във връзка с § 8 от ПЗР на АПК. Като не е съобразил горепосоченото, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени и оспорения отказ, а преписката отново се върне на административиня орган за произнасяне, след акто изследва обаче и се убеди в наличието на интерес на заявителката от исканата административна услуга. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,