Решение № 3133 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) гр. Пловдив, чрез гл. юрк. Анастасова, срещу решение 6097/05.07.2024 година на Административен съд гр. Пловдив по адм.д. 1000/2024 година, с което е отменен негов отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 53-00-913/17.04.2024 година.

Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на съда, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като нямало правно основание да се приема, че издаването на разрешение за специално ползване на пътищата изисква наличие на собственост върху имота, върху който заинтересованото лице възнамерявало да експлоатира търговски крайпътен обект. Доводът на първоинстанционния жалбоподател, възприет и от съда, че административният орган се бил позовал на текст от закона, относим само към исканията за издаване на разрешения за изграждане, но не и за разрешение за експлоатация, бил неправилен. Макар и представляващи отделни административни актове, разрешенията са въведени като взаимосвързани и обусловени едно от друго. На следващо място, неясни и противоречащи на житейската и правната логика били изводите на първата инстанция, че разрешението за специално ползване следвало да се издаде формално, по облекчения ред, който не изисквал доказване на права върху обекта/имота, който ще се експлоатира. Твърди се, че самият обект, който е въведен в експлоатация бил обвързан с разрешението за специално ползване на републиканския път и бил под условие, че последното съществува. При положение, че специалното ползване било прекратено към 20.12.2023 година и не съществувало към момента на разглеждане на заявлението, разрешението за експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) било прекратило своето действие към същата дата и не би могло да бъде основание за издаване на разрешение по облекчения ред на § 23 от ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023 година за изменение и допълнение (ИД) на Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) по процесната преписка. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който жалбата на Бътерфлай 2003 ЕООД да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът, Бътерфлай 2003 ЕООД, чрез адв. Пейчинов в отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на Бътерфлай 2003 ЕООД срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 53-00-913/17.04.2024 година на директора на ОПУ гр. Пловдив. С последния на основание чл.6, ал.1, т.1 от НСПП, във връзка с чл.26, ал.7, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), предвид липсата на права върху имота предмет на искането за специално ползване, с оглед статута на имота, на Бътерфлай 2003 ЕООД е отказано издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него паркоместа (единичен обект без бензиностанция или газостанция на 200 кв.м. търговска площ) в обслужващата зона на път II-86 Пловдив-Смолян при км. 35+608 ляво, в поземлен имот 02974.11.677, по заявление вх. 53-00-25/04.01.2023 година и следващите.

За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че тъй като обектът е изграден, не била приложима разпоредбата на чл.8 ал.4 от НСПП във вр. с чл.9 от с.з., респективно не било необходимо представяне на документ за собственост върху имота, в който заявителят възнамерява да експлоатира търговски крайпътен обект. Предвид установените по делото факти и обстоятелства първоинстанционният съд приема, че в случая бил приложим редът на § 23 от ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023г. ИД на НСПП. Заявлението било подадено за изграден строеж с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Счетено е, че при фактическо ползване на обекта без разрешение за специално ползване чрез експлоатация били налице основанията по ЗУТ и Закона за държавната собственост (ЗДС, освобождаване на обекта), но следвало да се съобрази, че обвръзката между въвеждането на обекта в експлоатация по реда на ЗУТ и специалното му ползване по реда на ЗП, не отричало действието на документа по ЗУТ и именно в тази връзка бил регламентиран редът по § 23 от ИД на НСПП. Аргумент в тази насока бил и изменението на НСПП с ДВ, бр. 9 от 2023 г. едновременно по отношение чл.8 ал.4, чл.9 и с въвеждане на § 23. Мотивиран е извод, че дори и да се приемела тезата на административния орган за необходимост от документ за собственост във вр. с изменението на чл.9 от НСПП, при приложимост на реда по § 23 от ИД на НСПП се съблюдавали посочените в ал.1 от § 23 изисквания, в обхвата на които не попадало доказване на право на собственост от заявителя. Редът на § 23 от Постановлението за ИД на НСПП бил приложим само за заинтересуваното лице, което е адресат на удостоверението за ползване по ЗУТ, издадено преди приемане на параграфа или за заинтересованото лице собственик на обекта, за който е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация по ЗУТ. Изложени са мотиви в посока, че промяната на поземлените имоти (ПИ) в удостоверението за въвеждане в експлоатация не следвало да се приема за отрицателна предпоставка за заявлението и основание за незачитане действието на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл.177 ал.3 от ЗУТ. С оглед изложеното е прието, че дори удостоверението за въвеждане в експлоатация 51/12.04.2011г. да не удостоверявало действителните факти по отношение местоположението на паркоместата в частност относно двата ПИ към момента на подаване на заявлението, предвид съдебно установените факти в решение 12872/20.12.2023 година по адм.д. 1734/2023 година по описа на ВАС, с оглед данните от СГКК за ПИ 677 удостоверението за въвеждане в експлоатация било за обекта и при разглеждане на заявлението се съобразявали актуалните данни за ПИ по КККР. С оглед мотивирания извод за прилагане на § 23 ИД на НСПП, съдът е отменил оспорения отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата и е изпратил преписката на директора на Областно пътно управление гр. Пловдив, за ново произнасяне по подаденото от Бътерфлай 2003 ЕООД заявление от 04.01.2024 година, допълнено със заявление от 09.04.2024 година, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт.

При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

1. Страните не спорят, че:

В полза на Бътерфлай-2003 ЕООД е издадено разрешение 13-О-И/02.12.2010 година за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от директора на ОПУ гр. Пловдив, по силата на което на дружеството се разрешава да извърши изграждане на Паркоместа в прилежаща част от път II-86 Асеновград-Бачково-Смолян в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км.35+608 ляво и пътни връзки към тях. Разрешението е с валидност до 02.12.2011 година.

С разрешение за строеж (РС) 27/27.01.2011 година на гл. архитект на община Асеновград за обект Четвърта категория, на основание чл.148, ал.2 и чл. 142, ал.1, ал.4 и ал.6 от ЗУТ на Бътерфлай-2003 ЕООД е разрешено да извърши изграждане на паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86 Асеновград-Бачково-граница Гърция в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км.35+608 ляво растящия километраж.

На 12.04.2011 година гл. архитект на община Асеновград е издал удостоверение 51 за въвеждане в експлоатация на строеж Четвърта категория за паркоместа, чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86 Асеновград-Бачково-граница Гърция, находящи се в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км.35+608 в ляво растящия километраж по кадастралната карта на с. Бачково, обл. Пловдивска с възложител Бътерфлай-2003 ЕООД.

След изграждане на обекта на Бътерфлай-2003 ЕООД е издадено и разрешение 5-О-Е/03.05.2011 година за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях от директора на ОПУ гр. Пловдив, с което на дружеството се разрешава експлоатацията на обект Паркоместа (Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ) и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II-86 Пловдив-Смолян при км.35+608 ляво. В разрешението не е вписан срок на неговата валидност.

Със заповед 53-00-828/27.04.2022 година на директора на ОПУ гр. Пловдив е прекратено разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях с 5-О-Е/03.05.2011 година, поради промени в кадастралния статут на имотите предмет на издаденото разрешение, както и заявени от Бачковска Света Обител Успение Богородично права върху засегнатите от разрешението имоти. Законосъобразността на заповедта е оспорена по съдебен ред от Бътерфлай-2003 ЕООД, като пред Административен съд гр. Пловдив е образувано адм.д. 1704/2022 година.

С влязло в сила решение 12872/20.12.2023 година по адм.д. 1734/2023 година по описа на ВАС е отменено решение 2377/13.12.2022 година по адм.д. 1704/2022 година по описа на Административен съд гр. Пловдив и жалбата на Бътерфлай-2003 ЕООД против заповед 53-00-828/27.04.2022 год. на директора на ОПУ гр. Пловдив е отхвърлена като неоснователна.

Със заявление вх. 53-00-25/04.01.2024 година от страна на Бътерфлай-2003 ЕООД е направено искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него паркоместа (единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ) в обслужващата зона на път II Пловдив-Смолян, при км. 35+608 ляво, в ПИ 02974.11.677.

С писмо с изх. 53-00-612/20.03.2024 година директорът на ОПУ гр. Пловдив, уведомява заявителя, че процедурата за издаване на исканото разрешение за специално ползване следва да се развие по реда на чл.8 ал.4 т.1, т.2, т.3 и т.4 от НСПП и съгласно утвърдени Вътрешни указания на АПИ, както и че това може да се извърши след приключване на производството пред областния управител - Пловдив по реда на чл.80 ЗДС, инициирано от ОПУ гр. Пловдив за реално освобождаване на имота.

Със заявление вх. 53-00-772/09.04.2024 година дружеството конкретизира и квалифицира първото си искане (от 04.01.2024 година) като такова по реда на § 23 ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП. Подателят иска заявлението да се счита за искане за оглед на място и издаване на протокол за оглед като сочи, че не държи, не владее и не ползва поземления имот.

На 10.04.2024 година при проверка на място служители на ОПУ гр. Пловдив констатират, че имотът, представляващ старото трасе на републикански път II-86 Пловдив-Смолян, е преграден с бариера, монтирана върху пътя, както и има струпани клони от дървета, което препятства влизане и преминаване през имота с МПС.

На 11.04.2024 година в ОПУ гр. Пловдив е постъпила заповед 20-09-3/11.04.2024 година, издадена от областния управител - Пловдив за изземване на ПИ 02974.11.677 Бътерфлай-2003 ЕООД, съгласно която, към датата на издаване на заповедта имотът се владее неправомерно от дружеството на основание заповед 53-00-828/27.04.2022 година за прекратяване на разрешение 5-О-Е/03.05.2011 година, влязла в сила на 20.12.2023 година с постановяване на решение 12872/20.12.2023 година на ВАС по адм.д. 1734/2023 година.

На 17.04.2024 година директорът на ОПУ гр. Пловдив е издал отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 53-00-913 на Бътерфлай-2003 ЕООД по подаденото заявление вх. 53-00-25/04.01.2024 година. С оглед конкретизирането и преквалифицирането на искането със заявление вх. 53-00-772/09.04.2024 година като такова по § 23 от ИД на НСПП е прието, че строежът дефиниран в удостоверение 51/12.04.2011 година се намира в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52, които не съществуват като имоти към момента на издаване на административния акт. На следващо място приема, че самият обект, който е въведен в експлоатация е обвързан с разрешението за специално ползване на републиканския път и е под условие, че последното съществува. Органът намира, че с оглед прекратяването на специалното ползване към 20.12.2023 година, то разрешението за експлоатация по смисъла на ЗУТ е загубило своето правно действие, поради което не е налице основание за издаване на специално разрешение по облекчения ред на § 23 от ИД на НСПП. На следващо място като пречка за развитие на производството е посочено и обстоятелството, че обектът, за който се иска издаване на разрешението за специално ползване е все още недостъпен и заповед 20-09-3/11.04.2024 на областния управител Пловдив, за изземване на поземлен имот 02974.11.677 все още не е изпълнена. На последно място се сочи, че с подаването на заявление за издаване на ново разрешение, дружеството цели да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. По изложените съображения, предвид липсата на права върху имота предмет на искането за специално ползване, с оглед неговия статут на основание чл.6, ал.1, т. 1 от НСПП във връзка с чл.26, ал.7, т.2 от ЗП е издаден процесния отказ.

1. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Налице са предпоставките за издаване разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него по искане на заинтересуваното лице, по реда на § 23 от ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП?

По делото безспорно е установено, че във връзка с издадено в полза Бътерфлай-2003 ЕООД разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях 13-О-И/02.12.2010 година, на дружеството под условие е издадено разрешение за строеж 27/27.01.2011 година за изграждане на паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86 Асеновград-Бачково-граница Гърция в ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 при км.35+608 ляво растящия километраж. Видно от разрешението за строеж (л.54 от първоинстанционното дел) същото е издадено при условие Разрешение за спец.ползване на пътищата 13-О-И/02.12.2010г. на ОПУ-Пловдив.

Издаденото удостоверение 51/12.04.2011 година за въвеждане в експлоатация на строеж (Четвърта категория) е за Паркоместа чрез специално ползване на прилежаща част от републикански път II-86, Асеновград-Бачково-граница Гърция.

Издаденото впоследствие разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях 5-О-Е/03.05.2011 година, на дружеството да експлоатира обект: Паркоместа (Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ) и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II-86 Пловдив-Смолян при км.35+608 ляво е прекратено със заповед 53-00-828/27.04.2022 година на директора на ОПУ гр. Пловдив.

Заповедта за прекратяване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях е влязла в сила с постановяване на решение 12872/20.12.2023 година по адм.д. 1734/2023 година по описа на ВАС. По делото е установено, че след отмяната на заповед КД-14-16-408/24.06.2009 година на началника на СГКК Пловдив и възстановяване на предходно съществувалото фактическо положение, ПИ 02974.11.577 и ПИ 02974.12.52 са заличени, като на тяхно място са нанесени съответно ПИ 02974.11.677 с площ 2437 кв.м., държавна собственост и ПИ 02974.12.31 с вид на собствеността частна религиозна организация и площ 2115 кв.м. При съпоставка на площите на ПИ за които е издадено разрешението и нанесените на тяхно място ПИ е установена липса на идентичност, както и наличие на промяна в собствеността на единия от тях - ПИ 02974.12.31 е собственост на Бачковска Света Обител Успение Богородично. Безспорно мотивите на съдебното решение не се ползват със силата на присъдено нещо, но доколкото съдебният акт касае хипотеза на идентичност на установяванията и тъждество на участниците в съдебното производство, то той следва да бъде съобразен при разглеждането на процесния спор. Прекратяването на разрешението за специално ползване е потвърдено, поради заличаването на засегнатите от него ПИ, и нанесените нови такива с различни площи, очертания и собственост по действащата кадастрална карта на с. Бачково.

Съгласно разпоредбата на § 23, ал.1 от ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: да е налице изграден търговски крайпътен обект и за същия да има издадено разрешение за ползване по смисъла на ЗУТ. Искането следва да е подадено от заинтересовано лице.

Според разпоредбите на чл.177, ал.2 и ал.3 от ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а строежите от четвърта (каквато е категорията на процесния обект) и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.

В процесния случай е налице искане подадено от заинтересувано лице, по отношение на изграден търговски крайпътен обект, за който обаче не е налице разрешение за ползване по смисъла на ЗУТ. Както правилно е приел административния орган въвеждането в експлоатация на обекта е било обвързано от разрешението за специално ползване, което е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения, издаденото разрешение за ползване по смисъла на ЗУТ не представлява годно основание за издаване на разрешение по искания от дружеството облекчен от закона ред. Освен това същото касае различни ПИ от тези по действащата кадастрална карта.

За пълнота следва да се отбележи, че е налице правилност на изводите на административния орган и досежно невъзможността за изпълнение на исканата от заинтересуваното лице процедура, доколкото достъпът до обекта е ограничен, което възпрепятства извършването на оглед по реда на § 23, ал.1, т.3 от ИД на НСПП.

По изложените съображения, правилни са изводите на административния орган за липса на основание за издаване на исканото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него паркоместа (единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ) в обслужващата зона на път II Пловдив-Смолян, при км. 35+608 ляво, в ПИ 02974.11.677, по реда на § 23, ал.1 от ПЗР на Постановление 9 на МС от 24.01.2023г. за ИД на НСПП.

Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Бътерфлай 2003 ЕООД срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 53-00-913/17.04.2024 година, издаден от директора на ОПУ гр. Пловдив.

С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Агенция Пътна инфраструктура юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът, издал оспорения акт, следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение