Решение № 14859 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2020 г.

Решение № 14859 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петров от [населено място], [община], [област], подадена чрез Адв. П. Марков, против Решение № 81 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 453/2019 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 4/23.01.2019 г. с изх. № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при неправилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. Счита, че в конкретния случай административният акт е нищожен поради различия в номерацията му. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ. Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ - Ямбол, чрез процесуален представител ст. юриск. Д. Рункова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх. № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол, с който П. Петров УРН: 657082, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2015 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП е отказано пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447, 50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0.0.2167 от 14.04.2016 г. и е определено на П. Петров задължение в размер 24447, 50 лв., представляващи първо плащане по Договор № 28/06/1/0.0.2167 от 14.04.2016 г., съгласно таблица 1, а именно установен размер на задължението 24447, 50 лв., погасена сума 0 лв. и дължима сума 24447, 50 лв. За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ. Решаващият съд е приел жалбата за просрочена, а по наведените доводи за нищожност на обжалвания акт, е изложил подробни мотиви водещи до заключение, че не са налице основания за провъзгласяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх. № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол. Решението е правилно Предвид уточняваща молба с вх № 48 от 08.01.2020 г. настоящата съдебна инстанция приема, че предмет на касационната жалба е искането за обявяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх. № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол. Поради това неотносими към предмета на спора са всички доводи за ненадлежно връчване на акта. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ямбол, в съответствие с правата делегирани му от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г., поради което е постановен от орган, който притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Правилно е посочено от решаващия съд, че оспорвания акт е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник, поради което не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради липса на мотиви. Липсата на фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт и неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административния акт е изискване за неговата законосъобразност. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. Неоснователни са и доводите за нищожност поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради следното, според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение. Правилно е посочено от съда, че в настоящия случай не се установява подобен порок и такъв не съставлява твърдението на оспорващия, че не е бил уведомен за откриване на производството по издаване на оспорения акт. Административният орган е съставил Констативен протокол от 20.12.2018 г. /поради невъзможност за връчване на адрес/ за оповестяване на уведомление по реда на чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); за поставяне на 20.12.2018 г. на таблото за уведомление на ДФ "Земеделие"-Областна дирекция Ямбол и сваляне на 04.01.2019 г. на същото на Уведомително писмо изх. № 01-283-650/659 от 21.09.2018 г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ. В изготвеното уведомление, което е неразделна част от констативния протокол, изрично е записано, че писмото се счита за връчено на 20.12.2018 г., при прилагане на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. Независимо от това, дори да липсва уведомяване за откриване на административното производство, то нарушението не е толкова съществено, че да е основание за отмяна на атакувания акт, а още по-малко може да доведе до неговата нищожност Не опорочава акта посочването на изх. № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. Актът може да бъде недвусмислено индивидуализиран както с изходящия му номер, така и с № 4/23.01.2019 г. По изложените съображения, решението на Административен съд - Ямбол не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,