Решение № 498 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 432/2009 г.

Решение № 498 от 1.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 432/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е по повод жалба на подсъдимата Ц. В. В. срещу въззивно решение № 72/17.06.2009 г. по в.н.о.х.д. № 58/2009 г. на Военно-апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани основанията по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Заявено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр.последно НПК, респ. връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от права. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 130 от 5.03.2009 г. по н.о.х.д. № 130/2009 г. на Софийски военноокръжен съд, е призната за виновна подсъдимата Ц. В., в това, че на 9.08.2009 г., при управление на служебен автомобил - "Плимут-Сънденс", възложено й със заповед № 331/09.05.2009 г. на директора на РДВР - София, нарушила правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на Е. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б "в" и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б"в" НК, е осъдена на "пробация", с определяне на двете задължителни пробационни мерки, за срок от осем месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. На основание чл. 343г НК е наложено и наказанието лишаване от право да управлява МПС, за срок от една година и шест месеца. С въззивното решение на Военно-апелативния съд, е потвърден първоинстанционния съдебен акт Жалбата на подсъдимата е неоснователна. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимата. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Не отговаря на истината заявеното игнориране на част от доказателствената съвкупност. В тази насока са атакувани фактическите изводи на съда по отношение възможността подсъдимата да възприеме своевременно моториста, като опасност на пътното платно. Настоящата инстанция не може да коригира възприетите факти от инстанциите по същество, а следи само доколко оценъчният процес на доказателствените източници, е в съзвучие с процесуалните изисквания, спазени в конкретния случай. Изводите на единичната и тройна автотехнически експертизи, корелират с останалия доказателствен материал-показанията на разпитаните свидетели и обективните находки, установени при огледа на местопроизшествието. От материалите по делото е видно, че завоят отстои на разстояние 120 м. Произшествието е настъпило в прав участък на пътя, поради което, ако водачът на лекия автомобил е в покой, може да възприеме моториста на разстояние от 80 м., а ако е в движение - на 108 м. При ясно време и много добра видимост, която не е затруднена от короните на дърветата, за В. е съществувала реална възможност да види пострадалия и прецени адекватно създалата се пътна ситуация. Въз основа на установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че приложението на материалния закон е правилно и на заявените в жалбата доводи е отговорено с подробни аргументи. Несъмнено при извършената маневра от подсъдимата "обратен завой", тя не е изпълнила вменените й от чл. 25 ЗДП задължения да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост. И двамата водачи на моторните превозни средства са имали реална, обективна възможност да се възприемат и да направят необходимото да бъде избегнато пътнотранспортното произшествие, със съставомерен резултат. При неизпълнение на задълженията по спазване правилата за движение по пътищата, В. не би могла да се позове на неправомерното поведение на пострадалия Б., като оневиняващо я обстоятелство. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът е стигнал до правилния извод за авторството на подсъдимата в извършеното престъпление и нейната вина. Обстоятелството, свързано с виновното поведение, /изразено в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП и чл. 137е ЗДП /и на друго лице - пострадалия/, което е в пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат, е рефлектирало при индивидуализация на наказанието, определено по реда на чл. 55 НК. Апелативният съд е изложил достатъчно съображения, защо нарушенията, допуснати от пострадалия на правилата за движение по смисъла на чл. 150а, ал. 1 и на чл. 38 ЗДП, не са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Независимо, че касационната инстанция не може да възприеме, че липсата на правоспособност, не е в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, крайният извод на инстанциите по същество е верен, поради което възраженията на защитата в тази насока са несъстоятелни. Неоснователни са доводите, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание. По делото са събрани недвусмислени доказателства за предходни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, наложени по административен ред, което правилно е мотивирало инстанциите по същество да определят размера на кумулативното наказание лишаване от права. Съдебният акт търпи корекция, с оглед разпоредбата на чл. 42б НК, задължаваща съда да определи периодичността на изпълнение на пробационните мерки - два пъти седмично. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивния акт- в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение