Решение № 4987 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2012 г.

Решение № 4987 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Пламен Христов Топалов от с. Аканджиево, област Пазарджик чрез процесуалния му представител адв. Стоянов срещу решение № 143 от 28.03.2012 г., постановено по адм. д. № 38/2012 г. по описа на АС - Пазарджик, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу ОДМВР - Пазарджик за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Стоянов, поддържа касационната жалба, ангажира доказателства, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в писмени бележки. Ответникът, ОД на МВР - гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Стоянов по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пазарджик е отхвърлил иска на Пламен Хр. Топалов срещу ОД на МВР - Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лв., изразяващи се в причинени му притеснения, огорчение, битови неудобства, чувство, че са пренебрегнати правата му, резултат от невъзможността да ползва автомобила, спрян от движение с отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед № 1733/20.12.2010 г. на началника на РУП - гр. Септември при ОДМВР - Пазарджик. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се приеме, че твърдените от ищеца неимуществени вреди - причинени притеснения, възмущение, огорчение и битови неудобства са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт, а именно заповед № 1733/20.12.2010 г. на началника на РУП - гр. Септември при ОДМВР - Пазарджик, с която на ищеца е наложена ПАМ на основание чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "в" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно спиране на МПС ДК № Е 3482 ВК от движение до сключване на ЗЗ "Гражданска отговорност". За да стигне до този извод, съдът се е позовал на издадена от административния орган под същия номер и на същата дата втора заповед за налагане на ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за която нито се твърди, нито са представени доказателства че е отменена по съдебен ред, съответно -че е прекратено действието й с последваща заповед. Отделно от това съдът е приел, че подобни неимуществени вреди може да претендира само собственикът на спрения от движение автомобил, но не и ищецът, който не доказва според съда наличие на облигационно основание за ползване на автомобила. Решението на АС - Пазарджик е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения. Настоящият съдебен състав не споделя развитите от първоинстанционния съд съображения за това, че претенция за неимуществени вреди от отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за налагане на ПАМ - временно спиране на МПС от движение - по правило може да възникне не за ищеца, а само за собственика на автомобила, тъй като ищецът не бил лице, ползващо процесното МПС на база договор за наем, лизинг или друг облигационен договор. Наличието на нотариално заверено пълномощно, с което собственикът на спряното от движение с отменената заповед МПС е упълномощил Пламен Топалов да управлява автомобила в страната и чужбина без ограничения, удостоверява наличие на сключен между страните облигационен договор - заем за послужване, по силата на който ползването на вещта е предоставена на ищеца и от временното спиране от движение на автомобила за същия биха могли да възникнат твърдените неимуществени вреди. Правилно обаче съдът е приел, че липсват доказателства настъпилите за ищеца неимуществени вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка именно с отменената по съдебен ред заповед за налагане на ПАМ - временно спиране от движение на МПС с ДК № Е 3482 ВК. Сред писмените документи по адм. д. № 66/2011 г. по описа на АС - Пазарджик / приобщено като доказателство по настоящото дело/ фигурира и втора заповед, издадена от началника на РУП-гр. Септември, която, макар да носи изходящ номер и дата, идентични с отменената по съдебен ред заповед, от която се претендират неимуществените вреди, е с различно от тази заповед съдържание. С втората заповед / л. 64 по адм. д. № 66/2011 /ПзАС/ на ищеца е наложена друг вид ПАМ - временно отнемане на свидетелство за правоуправление до представяне на валидно сключена застраховка "ГО" за управлявано от него МПС - "Мазда" с ДК № РА 6545 АВ, собственост отново на Мехмед Муса Али. Макар от съдържанието на жалбата на Пламен Топалов срещу Заповед № 1733/2010 г., по повод която е образувано адм. д. № 66/2011 г. по описа на АС - Пазарджик, да е видно, че Топалов по същество обжалва и двете заповеди, с които са му наложени и двете ПАМ, със съдебното решение е отменена само тази заповед № 1733/20.12.2010 г. на административния орган, с която е наложена ПАМ "временно спиране от движение на МПС" на основание чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗДвП. Не е поискано допълване на съдебното решение по адм. д. № 66/2011 г. по описа на АС - Пазарджик в срок, липсват доказателства заповедта на административния орган, с която е наложена "ПАМ" отнемане на свидетелство за правоуправление" на ищеца да е отменена в рамките на друго съдебно производство или действието й да е прекратено с последващ акт на издателя й. Нещо повече - в писмените бележки по същество, представени от касатора пред касационната инстанция, същият твърди, че свидетелството за управление на МПС /малкият син талон/ не му е върнато и към настоящия момент. При горните обстоятелства правилно съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от него неимуществени вреди и отменената заповед за налагане на ПАМ "временно спиране от движение на МПС". Настъпилите за Топалов неимуществени вреди в резултат на битови неудобства, огорчение, възмущение и т. н. не се дължат само на обстоятелството, че евентуално единственият годен за ползване от него автомобил е незаконно спрян от движение, а са резултат също така и на обстоятелството, че с друга заповед от същия административен орган временно му е отнето свидетелството за правоуправление. Доколкото липсват доказателства тази втора заповед да е отменена, а същата препятства законосъобразното ползване на какъвто и да било автомобил - не само на временно спрения от движение, настоящият съдебен състав не може да приеме, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са единствено в причинна връзка с признатото за незаконосъобразно временно спиране на МПС от движение. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Доколкото правилно АС - Пазарджик е приел, че в процесния случай не е налице доказана пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения със съдебно решение административен акт, правилно съдът е отхвърлил иска по ЗОДОВ като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение,