Решение № 12684 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2025 г.

6207 final от 5.09.2014г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), с който по отношение на Д. М., в лично качество и заедно с М. В. и В. М., е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 385 896 лв. главница и 193 131.28 лв. лихви, или общо 579 027.28 лв. По делото е установено, че между Държавна агенция по горите София (ДАГ) и Д. М. и Б. М. на 23.01.2009 г. е сключен договор за замяна на недвижим имот, по силата на който ДАГ е прехвърлила на дружеството имот с площ от 246.498 дка, представляващ частна държавна собственост, част от държавния горски фонд, находящ се в [населено място], общ. Бяла, на стойност 237 202 лв. Д. М. и Б. М. от своя страна, са прехвърлили на държавата, чрез ДАГ, три собствени имоти в общ размер на 246.498 дка, находящи се в посочени в акта землища, на обща стойност 233 255 лв. Изрично в чл. 5 от договора е уговорено в договора за замяна, че държавата не дължи заплащане на разликата. Административният орган е приел, че в случая е приложимо влязлото в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С

6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), според което държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Установеното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Република България по чл. 108, § 3 от ДФЕС като държава членка да уведоми Европейската комисия (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. В хода на административното производството са изготвени 2 броя оценителски доклади от Агролеспроект ЕООД, според които реалната пазарна цена на държавния имот е 505 125 лв., а тази на имотите на М. 123 177 лв. Административното производство е приключило с издаване на оспорения АУПДВ. При първото разглеждане на спора от АССЗ е изготвена СОЕ, в която е посочено, че реалната пазарна цена на ПИ, частна държавна собственост в землището на [населено място] е в размер на 29 762 лв; пазарната цена на имотите на М. е в размер на 85 137лв.; според в.л. първоначалния размер на предоставената помощ е 51 428 лв. Назначена е и допълнителна СОЕ в която вещото лице, след като е разширил времевия период е посочило, че пазарната цена на заменения имот е 18 589 лв., а пазарната цена на имотите на жалбоподателите е 298 468 лв. и използвайки формулата представена в решението на ЕК е посочено, че първоначалния размер на предоставената държавна помощ е в размер на 275 932 лв. При повторната СОЕ, след постановяване на решение на СЕС по дело С-325/22 вещото лице е дало пазарна цена на заменения имот частна държавна собственост от 33 481 лв., а на частните имоти на М. в размер на 90 411 лв. и прилагайки методиката по съображение 173 от Решението на ЕК е дал заключение за първоначалния размер на предоставената помощ от 177 791 лв. По делото е назначена и СИЕ, от която се установява, че МИЛТА ЕООД със собственик Д. М. за периода 2017 г. 2020 г. е упражнявало стопанска дейност и, че от тримата жалбоподатели само В. М. е извършвал дейност като регистриран земеделски производител. При тази фактическа обстановка, за да уважи жалбата, административният съд е извършил проверка за законосъобразност съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, като е приел, че процесният АУПДВ е издаден при материална незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е обсъдил приложимите разпоредби и е посочил, че по силата на чл.38, ал.3 от ЗДП и Решение от 05.09.2014г. на Комисията относно Схема за помощ SA.2612 (2011/C) (ex2011/NN - ex CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ex 2011/NN-ex CP176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, с АУПДВ следва да се определят получателите и размерът на неправомерна получената и несъвместима със забраната по чл.107, §1 от ДФЕС държавна помощ. Съгласно Решението на ЕК от 05.09.2014 г. и Решението по дело С-325/22г. на СЕС, извършените замени на парцели горска земя държавна собственост, с парцели горска земя частна собственост, в периода от 2007 г. 2009 г. са основание за възстановяване на неправомерно получена и несъвместима със забраната на чл.107, §1 ДФЕС държавна помощ, когато другата страна по сделката е предприятие, използваните за замените административни цени не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент /ЕС/ 1407/2013г. на Комисията. Използването на държавната помощ в икономическата дейност на бенефициера - предприятие няма правно значение, а използването на осреднени цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики с оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които едната страна е търговец и са сключени в период от 12 месеца /пазарни аналози по §1а, т.2 от ДР на Закона за държавната собственост /е съвместимо с Решението на Комисията за възстановяване на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. АС гр.Стара Загора е посочил, че това са кумулативните условия, при които се преценява законосъобразността на процесния АУПДВ. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че първото условие не е изпълнено, защото съпрузите по сделката за замяна не са имали качеството на предприятие към 23.01.2009 г., а това качество е от правно значение и за преценка за спазване на чл.3 от Регламент /ЕС/ 1407/2013г. на Комисията относно помощта de minimis. Не е изпълнено и второто условие, защото размерът на държавната помощ, посочена в оспорения АУПДВ, е под сумата от 200 000 евро и този размер е получен като положителен резултат, представляващ разлика между пазарна и административна цена на държавния парцел, от която е извадена разликата между пазарната и административната цена на частния парцел. Направен е извод, че самият административен орган признава, че положителната разлика е по-малка от стойността на помощта de minimis, над която се счита, че е налице държавна помощ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС, съответно по чл.38, ал.3 от ЗДП. Въпреки това съдът е извършил проверка за това дали стойността на държавния имот съответства на пазарните цени или е определена стойност под тази, на която би бил отчужден на пазара в условията на конкуренция. АСгр.Стара Загора е кредитирл заключението по последната СОЕ, изготвена след Решението на СЕС по дело С-325/22 г., от което се установява, че стойността на държавния имот по договора за замяна от 233 255 лв. е по-висока от средната пазарна цена от 35 434 лв. Направен е извод, че не е налице и второто условие за определяне на договора за замяна като държавна помощ. Според решаващия състав не може да се приеме, че е налице и помощ de minimis поради това, че частните лица нямат качеството на предприятие, нито стойността на държавния имот е по-ниска от пазарната му оценка към датата на сключване на договора. За неоснователно е прието възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по ДОПК. Въз основа на горните мотиви АУПДВ е бил отменен и са присъдени разноски по делото на жалбоподателите за всички съдебни производства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, възраженията на страните, заключенията на вещите лица и е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на АУПДВ. Между страните не се спори, че договора за замяна попада в периода, обхванат от влязлото в сила Решение на Европейската Комисия C

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) и SA.26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар. Споделя се направеният от първоинстанционния съд извод, че в случая не са налице първите две предпоставки за установяване на задължението. Съдът правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не следва, че към датата на извършване на замяната, получилите право на собственост лица не са предприятие. Правилен е и изводът му, че след като това обстоятелство не е било налице към момента на сключване на договора, то не е налице фактическо обстоятелство от състава на забраната по чл.107, §1 от ДФЕС, съответно чл.38, ал.3 от ЗДП. Настоящият състав напълно споделя изложените съображения, че наследниците на страна по договора, чрез който се твърди да е предоставена неправомерна държавна помощ, са нейни правоприемници, поради което те встъпват в същото правно положение, в което е била страната, поради което същите не могат да придобият впоследствие, след сключване на договора, качеството на предприятие, поради осъществявана от тях икономическа дейност, нито има правно значение дали те след датата на сключване на договора са извършвали предлагане на стоки и/или услуги на пазара. Правилно е посочено от съда, че правно значение има дали страната по договора е имала качеството на предприятие към момента на неговото сключване, което ще позволи прилагане спрямо нейните приемници на правните последици от неправомерно получената държавна помощ. АС гр. Стара Загора правилно е приел, че в случая е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от Закона за независимите оценители, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C-69/13,EU:C:2014:71, т. 21 и 23). Запитващата юрисдикция следва да прецени дали използвания метод съответства на член 6, параграф 1, букви б), в) и г) от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., където се предвиждат три различни способа за възстановяване на помощта, а именно: възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделката за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията (т. 50 от посоченото решение на СЕС). В АУПДВ липсват мотиви и по делото не са ангажирани доказателства, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕК в посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата за определяне размера на помощта, предвидена в т. 173 от решението на ЕК, респективно съображения за причините, поради които тази формула е неприложима. Съгласно чл. 38, ал. 9 и ал. 10 от ЗДП, оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО, който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. По делото не е доказано, че дружеството, изготвило оценителските доклади Агролеспроект ЕООД, въз основа на които е определен размерът на твърдяната държавна помощ, е вписано в Публичния регистър на независимите оценители и че има издаден сертификат по ЗНО, т. е. не е установено изпълнение на изискването на чл. 38, ал. 9 от ЗДП. В случая е налице нарушение и на двата основни принципа, регламентирани с чл. 4 от ЗНО независимост, необвързаност на регистрирания оценител; обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на оценката. По делото не е било спорно обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект ЕООД е МЗХ, а в случая възложител на обществената поръчка, респ. на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, т.е не може да се разглежда като независим субект, който действа при липса на обвързаност и на конфликт на интереси. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни дела Решение 2641/06.03.2024 г., постановено по адм. дело 7002/2022 г. по описа на ВАС; Решение 2293/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 9707/2022 г. по описа на ВАС; Решение 1586/12.02.2024 г., постановено по адм. дело 4848/2022 г. по описа на ВАС. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СОЕ. Кредитираното заключение е компетентно и изготвено съобразно правилата на §1а, т.2 от ДР на Закона за държавната собственост при спазване и на тълкуването, дадено с Решение по дело С-325/22г. на СЕС. От същото се установява, че административната цена, е по-висока от пазарната цена на държавния имот към 26.01.2009 г., което изключва основния елемент от състава на основанието за възстановяване на неправомерно получената държавна помощ. По делото не е било спорно и обстоятелството, че размерът на публичното държавно вземане, посочен в процесния АУПДВ, е 385 896 лв., което е по-малко от 200 000 евро. Поради това е правилен и извода на АССЗ, че не е налице и фактическия състав на забраната по чл.107, §1 от ДФЕС, съответно чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи. По гореизложените съображения, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски следва да бъдат присъдени на ответниците в касационното производство. По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 08.08.2025 г., според които всеки от ответниците е заплатил в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9 550 лв., поради което общият размер на претендираните разноски за производството пред ВАС за процесуално представителство е 29 850 лв. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски, което настоящият състав намира за основателно. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост, въз основа на извършена преценка относно фактическата сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответниците процесуална защита, съдът намира, че в случая са налице основания за определяне на по-малък от договорения размер на адвокатското възнаграждение. На всеки от ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 3 000 лв.