Решение № 8877 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2018 г.

Решение № 8877 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13391/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП ан НОИ София-град срещу решение № 5399 от 13.09.2018 г. постановено по адм. д. № 2334/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – Н. Харалампиев от [населено място] в писмен отговор по касационната жалба е навел твърдения за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 5399 от 13.09.2018 г. постановено по адм. д. № 2334/2017 г. Административен съд София-град е отменил решение № 1040-21-43/14.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № № О-21-999-00-0000163439 от 2.12.2016 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ София-град, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Н. Харалампиев по болничен лист № Е20153406124 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването и прилагането на закона. Постановено е заплащането в полза на Н. Харалампиев на разноските по делото в размер на 300 лева. При извършената от касационния състав служебна проверка се констатира, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Изводите относно фактическата обстановка са обосновани с доказателствата и не противоречат на последните, както твърди касационния жалбоподател. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело е дали към дата 24.10.2016 г. лицето е имало качеството на "осигурено лице". По делото е безспорно установено, че Н. Харалампиев е бил в служебно правоотношение с Изпълнителна агенция по лекарствата за периода от 5.06.2014 г. до 19.09.2014 г., когато със заповед правоотношението е прекратено. На 24.11.2016 г. Харалампиев е представил чрез осигурителя ИАЛ болничен лист № Е20153406124 за времето от 25.10.2016 г. до 29.10.2016 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. С решение № 3905/5.06.2015 г. на АССГ заповедта за уволнение на Харалампиев е отменена. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 10576/11.10.2016 г. Лицето подава заявление за възстановяване на работа с вх. № IDL43545/19.10.2016 г. Със заповед № РД-16-С-0177/24.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАЛ лицето е възстановено на работа. Заповедта е връчена на Н. Харалампиев на 24.10.2016 г. в 17 часа. За периода от 1.10.2015 г. до 24.10.2016 г. лицето е било в трудови правоотношения с МБАЛ Св. София. Правоотношението е прекратено считано от 25.10.2016 г. Последен ден на осигуряването в МБАЛ Св. София е 24.10.2016 г. За да постанови отказа за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност административният орган е приел, че лицето не е осигурено за съответния риск и на основание чл. 10 и чл. 40, ал. 1 от КСО за периода парично обезщетение за временна работоспособност не се изплаща. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София-град, който с решение № 1040-21-43/14.02.2017 г. е оставил жалбата на лицето без уважение. Като мотиви е изложил съображения, че за да има право на обезщетение за временна неработоспособност едно лице същото следва да отговаря на две изисквания-лицето да е осигурено за този риск и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Приел е, че на датата на възстановяването на работа с ИАЛ 24.10.2016 г. лицето не е упражнявало трудова дейност предвид факта, че заповедта за възстановяване е връчена на същото на 24.10.2016 г. в 17 часа, т. е. в края на работния ден. Според органа на този ден лицето не е упражнявало трудова дейност. От друга страна съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от КСО в случаите когато лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно, периода на незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж като дължимите осигурителни вноски за това време са в размерите за фонд "Пенсии" и ДЗПО. Следователно през това време лицето не е осигурявано за риска общо заболяване чрез осигурителя ИАЛ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Въз основа на така установеното директорът на ТП на НОИ София-град е приел, че към датата на възникване на временната неработоспособност 25.10.2016 г. лицето не е било осигурено за риска общо заболяване нито по служебното си правоотношение, нито по трудовото, тъй като същото е прекратено на 24.10.2016 г. В тази връзка е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на лицето срещу разпореждането. Административният съд в решението си въз основа на събраните доказателства по делото е приел, че решението на директора на ТП на НОИ София-град е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл. 14, ал. 1 от Закона за държавния служител, съгласно която служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. Приел е, че след като лицето е встъпило в длъжност на 24.10.2016 г. значи тогава е възникнало служебното му правоотношение и следователно от този ден лицето е започнало да упражнява трудовата си дейност, т. е. възникнало е и осигурителното правоотношение. Законът не поставя изискване каква да бъде продължителността на упражняваната дейност за да счете, че същата е налична. От дата 24.10.2016 г. лицето е придобило качеството на осигурено за всички рискове лице и е с право на осигурителни плащания при настъпване на осигурително събитие. В тази връзка първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по искането за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 20153406124. Решението е правилно. Настоящият състава на ВАС, шесто отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че за приложението и са предвидени две кумулативни предпоставки - първата е лицето да е осигурено и втората - лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая се спори относно изпълнението на първата от посочените предпоставки. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО; самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й; съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Законът не дефинира понятието упражняване на трудова дейност, както и от кой момент следва да се счита началото на тази дейност. За държавните служители обаче началото на упражняването на трудовата дейност е изрично посочено в чл. 14, ал. 1 от ЗДСл. Както бе посочено по-горе съгласно тази норма служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. В настоящия случай този ден е 24.10.2016 г. денят, в който лицето се е явило за възстановяване на работа и е получило заповедта си за възстановяване. Законът няма изискване трудовата дейност да е започнала сутринта или през друго време на деня. Няма изискване колко часа трябва да работи лицето за да се счита, че е започнало да упражнява трудова дейност. Административният орган неправилно е приел, че след като заповедта за възстановяване е връчена в края на работния ден, то лицето не е имало възможност да упражнява трудова дейност. От 24.10.2016 г. е възстановено и осигуряването на лицето за всички осигурителни рискове. Следователно същото е придобило качеството на осигурено лице към 24.10.2016 г. и на същото се дължи обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист от 25.10.2016 г. От така изложените мотиви се налага извод за липсата на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Същото следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноските по делото. Съдът намира искането за неоснователно, тъй като не са представени документи за направени разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,