Решение № 11972 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2014 г.

Решение № 11972 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 2295/13.10.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3633 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 191301564/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на данъчното предимство за преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Според касатора правото на преотстъпване на данъка не следва и от цитираното от първостепенния съд Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.). Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Ивайло Петров Йовков отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на Ивайло Петров Йовков допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер 34 760.11 лева и за 2011 г. в размер 27 020.50 лева с лихви за забава съответно 7 776.24 лева и 3 245.03 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за тези данъчни периоди право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Декларираното данъчно предимство за 2010 г. е в размер 33 628.32 лева, а за 2011 г. - 26 147.97 лева. Според органите по приходите преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е приложимо само за регистрирани земеделски производители с качеството едноличен търговец, каквото РЛ не притежава. Изискването за търговско качество не се удовлетворява с избора на земеделския производител доходът му да се облага по реда за едноличните търговци. За да отмени РА, съдът приел, че преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е обусловено с § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ от приемането на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Индивидуализирал е решението на ЕК с датата на приемането му - 11.02.2011 г. и номера на помощта - № 546/2010. Формирал е извод, че правото на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Посочил е като правнозначимо качеството земеделски производител на лицето и характерът на дейността му, а не правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. Към безспорните факти съдът е отнесъл съществуването на регистрация като земеделски производител на жалбоподателя и регистрация за целите на ДДС в процесните периоди. Отрекъл е правилността на позицията на приходната администрация за неприложимост към РЛ на условията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО. Във връзка с дейността му като земеделски производител било необходимо придобиването на активи, които да осчетоводи по съответния ред. Позовал се е на правилата на чл. 29а, ал. 5 ЗДДФЛ, за да обоснове приравняването на земеделския производител към ЕТ за целите на счетоводството. Изводът на съда е за осъществяване на предпоставките за правото на преотстъпване, доколкото Йовков отговаря на изискванията на чл. 48, ал. 6 от ЗДДС и са изпълнени условията на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Решението е правилно. Отнесеният пред АС Варна спор е съществуването на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, заявено от Ивайло Йовков за 2010 г. и 2011 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. Съдържанието на спорното данъчно предимство е преотстъпване на до 60 % от данъка на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО /вж. ред. на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ от ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. С чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е въведено изискване субектът на данъчното облекчение да е с качеството едноличен търговец. Предимството е ограничено до субекта, но не с оглед регистрирането му като ЕТ, а като земеделски стопанин, както и до данъчната основа в привръзка с източника на доходите. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ - вж. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ, а след 01.01.2011 г. и ФЛ, регистрирани като земеделски производители, ако са избрали този ред за определяне на ДО - чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Лицата извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ са изключени от кръга на ползващите облекчението по ал. 6 едва с новелата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, обнародвана в ДВ бр. 100/2013 г. и в сила от 01.01.2014 г. Щом предпоставките на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО не са спорни /обсъждането им е нежелано и от касатора/, а по разбирането на касационния съдебен състав възприетите от администрация основания да се откаже данъчното облекчение са поправени основателно от първостепенния съд, то определянето с РА на допълнителни публични задължения е неправомерно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение