Решение № 2808 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2016 г.

Решение № 2808 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. С., от [населено място], чрез неговия пълномощник, срещу решение № 839/15.04.2016 г. по адм. д. № 3054/2015 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-кметът на О. В., М. Е. М., С. П. Н., С. Н. Г., Д. К. С., чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците К. П. К., Д. К. К., П. К. К., [фирма], Д. Н. С., И. Н. С. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 3857/16.09.2015 г. на кмета на община В., с която на М. Е. М. е разрешено прокарване на временен път с ширина 3, 5 м., като от съществуващ път - обозначен в кадастралната карта /КК/ с идентификатор [номер] се завие на север, премине се по отворен на място временен път по заповед № 3322/24.08.2012 г. на кмета на О. В., през следните имоти: част от ПИ [номер], източно от ПИ [номер], /части от имоти [номер] и [номер] по предходен КП/ собственост на [фирма], , със средна дължина 35 м., средна ширина 1, 85 м., обща площ 65 кв. м., част от ПИ [номер], собственост на К., Д. и П. К. със средна ширина 1,70 м и дължина 22 м, обща площ 37 кв м, след което временния път продължава през следните поземлени имоти - ПИ [номер] - собственост на Н., Д. и И. С. със средна дължина 22 м и широмина 1, 90 м, общо 42 кв м, ПИ [номер], собственост на М. М., ПИ [номер] - собственост на С. Н., ПИ [номер] - собственост на С. Г., за да достигне до за да достигне до ПИ [номер] собственост на Д. С.. П. е, че собствеността от ПИ [номер], [номер] и [номер] се отстъпва доброволно. Размерът на обезщетенито на собствениците на засегнатите имоти, попадащи в трасето на временния път ще бъде определен по реда на чл. 210 от ЗУТ, след влизане на заповедта в сила. Отразено е, че временният път се прокарва до провеждане на отчуждителните процедури по откриване на улица до имотите по влязъл в сила ПУП-ПРЗ за района, като имотите, през които се прокарва пътя не се отнемат. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, на неговата териториална компетентност и с оглед депозираната по делото заповед № 3847/2015 г., по силата на която на 16.09.2015 г. функциите на кмет следва да се изпълняват от заместник-кмета на О. В.. Налице е прехвърляне на правомощие чрез института заместване. Видно от заключението на вещото лице предвиденият път по ПУП от северната страна на ПИ [номер], [номер], [номер], [номер] и други не е изграден. Ако се предвиди трасе на временния път по ПУП, улицата ще засегне 8 имота, а дължината му ще е около 200 м., като съгласно предвижданията на ПУП пътят преминава през ПИ [номер], който практически се разделя на две. Предвиденият от органа път е несравнимо по-икономичен, тъй като същият е проектиран като продължение на вече изграден временен път, който да обслужва имота на жалбоподателя съгласно заповедта от 2012 година. С предвидения по оспорената заповед път се засягат 42 кв. м. от имота на жалбоподателя, като в последствие трасето му подължава през ПИ [номер], [номер], [номер], като собствениците на тези имоти са изразили съгласие да отстъпят части от имота си за прокарване на времения път. С оглед установеното от вещото лице, че проектираният временен път е несравнимо по-икономичен от варианта на провеждане на път по ПУП съдът приема, че административният орган е спазил и нормата на чл. 6, ал. 4 от АПК. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за претенция за прокарване на временен път, който да осигури и осъществяването на достъп на автомобили до имотите на молителя / ПИ [номер]/ и присъединилите се към това собственици на имоти ПИ №№ [номер], [номер] и [номер]. От изслушаната и приета от първоинстанционния съд експертиза се установява, че вариантът, посочен от административния орган в оспорваната заповед, е най-икономичен и най-целесъобразен, като се явява продължение на така прокарания път до имота на жалбоподателя по влязла в сила заповед за прокарване на временен път. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че са налице приетите в заповедта правни и фактически основания за издаването й, се споделя и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Тази предпоставка в случая е налице. Задължение за прокарването на временен път по предвидените улици не е визирано в закона. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. От заключението на приетата експертиза се установява, че не съществува друг по-икономичен и по-целесъобразен вариант за осигуряване на достъп до ПИ [номер]. Също така предвиденият временен път през служещите имоти не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Ето защо заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. С издаването й не е допуснато смесване на разпоредбите на чл 190 и чл. 192 ЗУТ. Заповедта удовлетворява молбата, с която е сезиран административният орган и не съдържа разпоредителна част, допускаща право на преминаване през чужд имот, което е с по-широк обем. Що се касае до представеното пред касационната инстанция съдебно решение по гр. д. № 8723/2015 г. на Районен съд В., то същото не е влязло в сила. Освен това гражданският спор касае претенция за обезщетение в хипотеза за изграден над постановеното с влязлата в сила заповед № 3322/24.08.2012 г. на кмета на О. В. временен път, а не спор за валидност и законосъобразност на заповед с такова съдържание. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решенето е обосновано и съответно на приложимата правна норма и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба М. Е. М., С. П. Н., С. Н. Г., Д. К. С. следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 000 хиляда/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,