Решение № 6862 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на „Тиксим“ ООД, гр. Пазарджик, чрез адвокат М. Айдарова против решение № 1047/11.03.2026 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 1203/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-282531/17.09.2025 г. на директора на ТД Митница Русе. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил възраженията му, че не е ясно какъв точно вид транзит се обсъжда – „вътрешен транзит“ - Т2 или „външен транзит“ – Т1, както и доводите му, че по делото е представена служебна кореспонденция, удостоверяваща, че стоката е напуснала територията на страната през МП Капитан Андреево. Съдът не е обсъдил и представените доказателства от страна на митницата. Игнорирал е и приложената митническа декларация от Р Турция. В резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод относно статута на стоката и възникналите задължения. Дружеството твърди, че е изпълнило задълженията си по чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията относно документите за идентификация на стоките, които могат да бъдат приети от компетентните органи на отправната държава като алтернативно доказателство за завършване на режим транзит. Счита, че българските митнически органи не са териториално и материално компетентни да издадат решението и да предприемат действия за начисляване и събиране на вносни задължения за процесната стока. За стоката е изпратено известие ТС24, с което се определя органа, отговорен за събирането и съобщение IE50 за това, че турските митнически власти са отговорни са събирането на мито и ДДС за този транзит. Твърди, че не е настъпило данъчно събитие за начисляване на ДДС, което възниква при внос на стоки, какъвто в случая не е налице. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. От една страна съдът е посочил, че проверката за състоянието на транзитната операция е следвало да се извърши в ПМУ TR220400, посочено в кл. 53 на митническата декларация, но в случая съобщение CD142 е изпратено на друго МУ - TR220200, различно от получаващото митническо учреждение, а транзитно митническо учреждение. Макар и двете митнически учреждения да се намират на един адрес, не може да се счита, че с уведомяването на едното, е уведомено и другото. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът- директор на ТД Митница Русе, чрез юрк. С. Янкова моли да се остави без уважение касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред ВАС. В касационното производство не участва прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № 32-282531/17.09.2025 г. на директора на ТД Митница Русе, с което на „Тиксим“ ООД, гр. Пазарджик в качеството на титуляр на митнически режим вътрешен транзит на съюзни стоки – Т2 на основание чл. 79, пар.1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено възникването на митническо задължение за внос и на основание чл. 54, ал.1 ЗДДС и чл.16, ал. 4 ЗДДС е установено задължение за ДДС по неприключена транзитна операция Т2 с непредставена стока № 1 по MRN 24BG004300009277K3/29.11.2024 г. в размер на 3 680.86 лева. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е установил следните факти: На 29.11.2024 г. в МП Пристанище Свищов е подадена митническа декларация за режим вътрешен транзит – Т2, регистрирана и приета в Митническа информационна система за транзит (МИСТ) с MRN 24BG004300009277K3 за превоз на съюзна стока с изпращач BSB INT TRADE SRL - Румъния и с получател FOB GLOBAL LOJISTIK GEMI, Република Турция. Като получаващо митническо учреждение (ПМУ) е декларирано TR220400 - Kapikule Gar Gumruk Mьdьrlugь, Р Турция. Предмет на декларирания митнически режим вътрешен транзит е стока, описана като иглолистен дървен материал 45,03 CBMS; с код 440713 по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) на Световната митническа организация; цена - 10 131,75 USD; бруто тегло 21 614 кг, нето тегло 21 614 кг. Към декларацията са представени фактура № 151/27.11.2024 г. на стойност 10 131.75 USD, износна митническа декларация, подадена в Румъния № 24ROBU1400M27174В84/28.11.2024 г. и международна товарителница /СМR/ от 27.11.2024 г. Стоките са натоварени и превозени с товарен автомобил с peг. № 31AIZ964/31ТК987 от превозвач „„OZCELEBI“ - гр. Хатай, Република Турция. Полуремарке с № 31ТК987 е пломбирано с пломба 1930505. По делото не е спорно, че Тиксим ООД, гр. Пазарджик е титуляр на митнически режим вътрешен транзит и като такъв е представил обезпечение в размер на 3 680.86 лева за декларирания транзит. В срок до 07.12.2024 г., определен съгласно чл. 297 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията, стоката, превозвана под посочената транзитна операция не е представена в получаващото митническо учреждение - TR220400. На 28.04.2025 г. до титуляра на режима е изпратено писмо рег. № 32-128306 за представяне на доказателства за завършване на режим транзит в срок от 28 дни от получаването му. Писмото е получено на 02.05.2025 г. съгласно разписка за доставяне, но от „Тиксим“ ООД не са представени доказателства. На 30.04.2025 г. с формуляр ТС24 „Съюзен/общ транзит, информационно известие, определяне на органа, отговорен за събирането“, МП Пристанище Свищов като запитващ орган на държавата на изпращане, е уведомил запитвания орган Kapikule Gar Gumruk Mudurlugu TR 220400, че е отговорен за събирането на митническото задължение във връзка с транзитна операция № 24BG004300009277K3, отправно митническо учреждение BG004300. В известието е посочено, че е стартирана процедура на посочения Т2 и е изпратено IE142 чрез системата за транзит, както и че след проверка в системата за пътен контрол е установено, че камион 31AIZ964/31ТК987 е напуснал България на 30.11.2024 г. през Капитан Андреево. Известието е изпратено на email •••@•••. На 27.05.2025 с формуляр ТС20 от МП Пристанище Свищов като ОМУ е стартирана процедура по запитване в системата МИСТ, с изпратено известие до ПМУ TR220200. Известието е изпратено на email •••@•••. Срокът (28 дни) за отговор на ПМУ е изтекъл на 24.06.2025 г. и отговор не е получен. С писмо от 24.06.2025 г., получено на 27.06.2025 г. поръчителят Райфайзенбанк (България) ЕАД е уведомен, че режимът транзит не е приключен. С уведомление от 15.07.2025 г. по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на титуляра на режим транзит и на превозвача е предоставено право на изслушване. На 22.07.2025 г. с вх. № 32-223319 „Тиксим“ ООД е дало обяснение, че при преминаване на ГКПП Капъкуле, Турция, транзитна декларация MRN 24BG004300009277K3 задействана от BG004300-МП Пристанище Свищов не е могла да бъде отворена от турските митнически власти и на шофьора е било наредено да задейства турски транзит за стоката и е представено копие на MRN 24TR220200000459J0 от 01.12.2024 г. Митническите органи са приели, че така представените обяснения и доказателства не са достатъчни за редовното приключване на режима и с писмо изх. № 32-243453 от 08.08.2025 г. са указали на титуляра на режима какво представлява алтернативно доказателство по чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за завършване на режим транзит, както и че представеното копие от митническа декларация не попада в хипотезите на посочената разпоредба и не може да бъде прието за алтернативно доказателство и са дали възможност в рамките на срока за изслушване да представи такова. Указанията са съобщени на 15.08.2025 г., но отговор не е постъпил. С оспорения административен акт, митническите органи са приели, че на основание чл. 233, § 1, б. „а“ от Кодекса титулярът на режим транзит и превозвачът са отговорни за представянето на стоките в ПМУ. Неизпълнението на това задължение, показва, че са налице данни за отклонение от митнически надзор на стоки. На основание чл. 79, § 1, б. „а“ от Кодекса във връзка с чл. 112 и 113 от Допълнение I към Конвенцията за общ транзитен режим е прието, че възниква митническо задължение за внос на стоката, която е предмет на декларация за транзит MRN 24BG004300009277K3/29.11.2024 г. на дата 08.12.2024 г. – датата, следваща тази, която е определена за срок за представяне на стоките в ПМУ. Поради това и на основание чл. 29, 101, чл. 233 параграфи 1 и 3, чл. 79, параграф 1, б. а) и параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал.1, чл. 16, ал. 4, чл. 59, ал.2 и чл. 83, ал.2 от ЗДДС, чл.15, ал.2, т. 8 и чл.19, ал. 1 от ЗМ е определен дължим размер на мито за стока 1 – 0 % и ДДС в размер на 3 680.86 лева върху основа в размер на 18 404.32 лева. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган по чл.19, ал.1 ЗМ – директора на ТД Митница Русе в границите на неговата материална и териториална компетентност съгласно чл. 101 §1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в предписаната от закона писмена форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Според съда дружеството – жалбоподател не е изпълнило задълженията си за представяне на доказателства за завършване на режим транзит – Т2. По отношение на представения по делото документ MRN 24TR220200000459J0 от 01.12.2024 г. съдът е посочил, че не е оригинал, нито е заверен от съответното митническо бюро, така както изискват разпоредбите на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията и е приел, че не представлява годно алтернативно доказателство за завършване на режима. Възраженията на дружеството за неправилно определяне размера на ДДС, са отхвърлени като неоснователни. Според съда за отклонената от митнически надзор стока по транзитна декларация на основание чл. 79, пар.1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 възниква митническо задължение при внос. Основата за определяне на задълженията е определена в съответствие с цената на стоката в размер на 18 404.32 лева. По отношение на задължението за ДДС съдът се е позовал на чл. 16, ал. 3 ЗДДС, според която внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на ЕС. В този смисъл са и нормите на чл. 70 и 71 от Директивата за ДДС. Според съда в случая няма спор, че стоката попада в икономическия оборот на Съюза и се счита за внесена. Поради това е налице основание за определяне на ДДС. В мотивите си съдът е изложил подробни съображения какво представлява митнически режим съюзен транзит – външен транзит Т1 и вътрешен транзит Т2, като е посочил, че общият режим транзит предвижда отлагане заплащането на митата, акцизите, ДДС и другите вземания за стоки при движението им от ОМУ до ПМУ. Доводите на дружеството, че запитването на митническите органи е изпратено на ПМУ с различен код, съдът е определил като несъстоятелни, с аргумент, че по данни от интернет ПМУ 220400 съответстващо на Митническа дирекция на гара Капъкуле и ПМУ 220200, което съответства на Митническа дирекция Капъкуле ТИР се намират на един и същи адрес. Във връзка с това съдът е приел, че в тежест на дружеството – жалбоподател е да удостовери с документите по чл. 312 от Регламента за изпълнение завършването на режим съюзен транзит. Посочването и на двата вида транзит в оспорения акт (вътрешен и външен), според съда по никакъв начин не прегражда или ограничава правото на дружеството да се запознае с обстоятелствата, мотивирали административния орган да издаден акта. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателят като титуляр на режим транзит не е изпълнил задължението си по чл. 233, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да представи стоката поставена под режим транзит в получаващото митническо учреждение. Съгласно чл. 87, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен и мястото където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора и трета алинея на параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени по съответния режим. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и е отхвърлил жалбата на дружеството – титуляр на режим вътрешен транзит. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 233, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 титулярът на режим съюзен транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние и на изискваната информация на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентифициране на стоките. В случая това задължение не е изпълнено от Тиксим ООД, за който е установено, че е титуляр на митнически режим съюзен транзит. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсва яснота относно вида на транзитния режим - външен транзит Т1 или вътрешен транзит Т2. Съдът е обсъдил това възражение, като в мотивите си е разграничил двата режима и правилно е приел, че посочването на „външен транзит“ в мотивите на оспорения акт по никакъв начин не е засегнало правото на защита на дружеството – титуляр на режима. По делото от съдържанието на митническата декларация регистрирана в МИСТ с MRN 24BG004300009277K3, безспорно е установено, че е деклариран режим „вътрешен транзит – Т2“ на съюзна стока, с титуляр „Тиксим“ ООД. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът е игнорирал представената митническа декларация MRN 24TR220200000459J0 от 01.12.2024 г. Първоинстанционният съд е обсъдил този документ и е изложил мотиви, че не отговаря на изискванията за алтернативно доказателство по смисъла на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Този извод съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Действително нормата на чл. 312, б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 не изисква митническият документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим, да е заверен, както твърди и касатора. Но в случая по делото е представено копие на митническата декларация MRN 24TR220200000459J0 от 01.12.2024 г. Съгласно чл. 312, § 2 от Регламента за изпълнение вместо документите по параграф 1 като доказателство може да се представят техни копия, чиято вярност е заверена от организацията, заверила оригиналните документи, от органа на съответната трета държава или от орган на държава членка. В случая в хода на административното производство, както и в съдебното производство пред първата инстанция са представени копия на митническата декларация, които не са заверени от митническия орган на държавата, издала митническия документ. В касационното производство по реда на чл. 219, ал.1 АПК е представено копие на част от митническата декларация с поставен нечетлив печат, от който не може да се установи, дали представлява заверка на копието. Освен това по реда на чл. 219, ал.1 АПК не е представено заверено копие на втората част от формуляра на декларацията MRN 24TR220200000459J0 от 01.12.2024 г. „списък с транзитни артикули“. Така представените копия от митнически документ не отговарят на изискванията за алтернативно доказателство по смисъла на чл. 312, § 1, б. в) във връзка с § 2 от Регламента за изпълнение. Неоснователни са и доводите, че е налице алтернативно доказателство по чл. 312, § 1, б. б) от регламента. Представената по делото кореспонденция на митническия орган при отправното митническо учреждение – МП Пристанище Свищов, според която по данни от пътния контрол камион 31AIZ964/31ТК987 е напуснал България на 30.11.2024 г. не може да се определи като документ или извлечение от митническите регистри, заверен(о) от митническия орган на държава членка, с който/което се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза, тъй като липсва идентификация на стоките. Основателно е възражението на касатора, че във формуляр ТС20, с който е стартирана процедура по запитване, за получаващо митническо учреждение (ПМУ) е посочено TR220200, което е различно от получаващото митническо учреждение, посочено в митническата декларация за вътрешен съюзен транзит - TR220400. Режим вътрешен съюзен транзит Т2 се прилага и за стоки, придвижвани от съюза към държава с общ транзитен режим, по Конвенцията за общ транзитен режим, каквато страна е Турция от 2012 година, когато той следва режим износ. Режимът съюзен транзит започва в отправното митническо учреждение и завършва, когато стоките и придружаващите търговски документи се представят, в съответствие с приложимите разпоредби, в получаващото митническо учреждение. Поради това и обменът на електронни съобщения в Митническата информационна система транзит (NCST) е между ОМУ и ПМУ. Допуснатото нарушение при попълването на формуляр ТС20 в случая не може да се разглежда като съществено нарушение на административното производство, което да води до незаконосъобразност на оспореното митническо решение, тъй като стартирането на процедура по запитване е предвидено като алтернативна възможност за митническия орган на отправната държава съгласно чл. 310, § 2, б. а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Тази норма предвижда, че когато митническият орган на отправната държава още не е получил сведения, които да позволят приключването на режим съюзен транзит или събирането на митническото задължение, той изисква относимите сведения от титуляра на режима или – когато на мястото на получаване има достатъчно данни – от получаващото митническо учреждение в случаите когато ОМУ не е получило уведомлението за пристигането на стоките в срока за представяне на стоките, определен по силата на чл. 297 от същия регламент. В случая митническият орган е изискал доказателства за завършване на режима от Тиксим ООД с писмото от 28.04.2025 г., но не е получил отговор в срока от 28 дни съгласно чл. 310, § 4 от регламента за изпълнение. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че в тежест на титуляра на режима е да установи изпълнението на задължението по чл. 233, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да представи стоката поставена под режим транзит в получаващото митническо учреждение. Освен това останалите документи в проведената процедура - формуляр ТС24, както и кореспонденцията на митническия орган от ОМУ, са отправени до вярното ПМУ TR220400. От представената разпечатка от Митническа информационна система транзит е видно, че като ПМУ е отбелязано TR220400. По делото пред първата инстанция е представено и искане за събиране на задължения от системата МИСТ изпратено на 09.06.2025 г. до ПМУ TR220400. Отговор не е получен от ПМУ. С оглед на изложеното допуснатото нарушение при попълване на формуляр ТС20, респективно при стартиране на процедура по издирване с CD142, не е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Предвид липсата на годни доказателства за изпълнение на задълженията по чл. 233, § 1 от Регламент (ЕС) № 95282013 от титуляра на режима, включително и тези, представени по реда на чл. 219, ал.1 АПК, неоснователни се явяват и останалите възражения в касационната жалба за допуснати нарушения и накърнено право на защита в административното производство и в съдебното производство пред първата инстанция. Съгласно чл. 310, § 8 от Регламента за изпълнение, когато на някой от етапите на процедурата по запитване по параграфи 1 – 6 на чл. 310, се установи, че режим съюзен транзит не може да бъде приключен, митническият орган на отправната държава членка установява дали е възникнало митническо задължение. Ако е възникнало митническо задължение – взема следните мерки: установява длъжника и определя кой е митническият орган, отговарящ за уведомяването за митническото задължение по реда на чл. 102 §1 от Кодекса. Съгласно чл. 102 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87 от Кодекса. В случая правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 87 § 2 от Кодекса, според която когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим. Това определя и материалната и териториална компетентност на директора на ТД Митница Русе по установяване на задълженията. Доводите в касационната жалба за недължимост на ДДС, тъй като не е възникнало данъчно събитие при внос, са в противоречие с нормата на чл. 16, ал. 4 ЗДДС, която е посочена и като правно основание за издаване на оспорения административен акт. Тази норма предвижда, че всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение, се счита за внос - в случая такова друго събитие е възникването на митническо задължение по неприключена транзитна операция. Съгласно чл. 54 ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която е възникнало задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. При липса на безспорни доказателства, включително и такива от ПМУ, че стоката, предмет на процесния вътрешен съюзен режим е напуснала територията на Съюза, доводите на касатора, че ДДС не е дължим, са неоснователни. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното митническо решение, с което по отношение на титуляра на режим транзит - Тиксим ООД са определени задължения за ДДС, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон, макар и съдът да не е обсъдил всички възражения на касатора. Решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 евро (195.58 лева). Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,