Решение № 11554 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Кръстева, от гр.Елхово, Област Ямбол, подадена чрез пълномощника адвокат П. Марков против решение 120 от 03.06.2021г. по адм.дело 46/2021г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 2153-28-7/04.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане 281-00-869-6/17.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Ямбол, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло, както да бъде отменен и административния акт. Поддържа, че жалбоподателката има качеството на осигурено лице. Счита, че административният акт не е мотивиран и не са налице предпоставките за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ- Ямбол чрез юрисконсулт С. Михова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд- Ямбол е отхвърлил жалбата на П. Кръстева срещу решение 2153-28-7/04.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане 281-00-869-6/17.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Ямбол. С последното на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Кръстева е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 10.04.2017г.-09.04.2018г. в размер на 21 405,02 лева главница и 4745,16 лева лихва. Съдът е приел, че жалбоподателката с оглед на събраните доказателства не е упражнявала дейност съгласно разпоредбата на чл.10,ал.1 от КСО и същата не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от доказателствата по делото, че на 12.05.2017г. П. Кръстева е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, в което декларирала, че правоотношението й с ЕТ "И. 50 И. Митева" е прекратено на 10.04.2017 г. Въз основа на заявлението и представените документи, с разпореждане 281-00-869-1/07.06.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 86. 66 лева дневно за времето от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. С разпореждане 281-00-869-2 от 19.04.2018 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол е спрял производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица на Кръстева, считано от 01.04.2018 г., като впоследствие, с разпореждане 281-00-869-3 от 26.09.2018 г. производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, считано от 01.04.2018 г. С последващо разпореждане 281-00-869-4 от 09.03.2020 г., Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол е отменил разпореждане 281-00-869-1/07.06.2017 г., с което е отпуснато паричното обезщетение за безработица. С друго разпореждане 281-00-869-5 от 09.03.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО Ръководителя на осигуряването за безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на Кръстева с мотива, че за последната не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност. Позовал се е на подадено от ЕТИ.-50-И. Митева заявление 4005-28-31#/29.03.2019г. в ТП на НОИ-Ямбол, от което е видно, че за периода 01.01.2017г. до момента на подаване на заявлението лицата, назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа. За лицата са подавани уведомления по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5, ал.1, т.4 от КСО. Издадени са задължителни предписания ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, и същите са заличени за 99 лица, между които и П. Кръстева. Задължителните предписания са влезли в сила. Против последното разпореждане е подадена жалба от Кръстева, като с решение 2153-28-39/18.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол същата е оставена без уважение. Изложени са мотиви, че с оглед на събраните по преписката доказателства е установено по категоричен начин, че Кръстева не е упражнявала трудова дейност при осигурителя-едноличен търговец, поради което същата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Това решение е обжалвано по съдебен ред и с решение 196/09.11.2020г. по адм. д. 164/2020г. Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Кръстева. С разпореждане 281-00-869-6 от 17.12.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол е разпоредил на Кръстева да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. в размер на 21 405. 02 лева главница и 4 745. 16 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите е посочено, че за Кръстева не е възниквало осигуряване, тъй като не е започнала да упражнява трудова дейност. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-28-7/04.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Ямбол. Към делото е приложен Констативен протокол КП-5-28-00455693/05.09.2018 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ "И. 50 И. Митева", от който е видно, че Кръстева с трудов договор 190/05.04.2017г. е била назначена на длъжност "Специалист с контролни функции, деловодство и архив" в едноличния търговец с основно месечно възнаграждение 2600 лева. Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ било подадено в ТД на НАП в законовия срок, а считано от 10.04.2017 г., със Заповед 191 от 10.04.2017 г. трудовият договор бил прекратен. По повод извършената проверка ЕТ "И. 50 И. Митева" е представил личното трудово досие на Кръстева, както и разчетно-платежните ведомости и присъствени форми за периода от м. април 2017 г. до м. март 2018 г. От този протокол се установява също, че за времето, от 05.04.2017 г. до 09.04.2017 г., в ЕТ "И. 50 И. Митева" не е имало назначени на работа други лица. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния административен съд жалбоподателката Кръстева не е провела пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност като "Специалист с контролни функции, деловодство и архив" с месторабота ЕТ "И.-50-И. Митева. След като Кръстева не е упражнявала дейност, правилно и законосъобразно ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Ямбол е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесното разпореждане е издадено след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Кръстева не е полагала труд във фирмата на ЕТ "И.-50-И. Митева, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно §1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. С оглед на изложеното неоснователни са наведените в обратната насока оплаквания, че на основание чл.54а, ал.1 от КСО Кръстева има право на парично обезщетение за безработица. Неоснователни са и оплакванията, че Кръстева е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение. От изложеното по-горе е видно, че Кръстева не е полагала реално труд, което обстоятелство е било известно на същата. Оттук и извода, че е налице недобросъвестност у жалбоподателката при получаването на процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест П. Кръстева следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът определя на 100,00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,