Решение № 6210 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2017 г.

Решение № 6210 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на К. Б. З. от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника му адв. А. М. срещу решение № 1290 от 24 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г., по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 266 з-106 от 21 март 2017 г. на началника на РУ – Г. Д., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. В представени писмени бележки процесуалният му представител излага подробно становище за незаконосъобразност на съдебния акт. Моли за отмяната му като съдът се произнесе по същество на спора и отмени обжалваната заповед, както и за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – началникът на Районно управление – Г. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране от оправомощено лице с жалба против административен акт. Производството пред Административен съд – Б. е образувано по жалба на младши инспектор К. Б. З. – младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" към ПУ – Г. Д. при ОДМВР – Б. против заповед № 266 з-106 от 21 март 2017 г., издадена от началника на Районно управление – Г. Д., с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и чл. 204, т. 4 от същия закон му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че извършеното нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по осъществяване на дейността по пътен контрол, разписани в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция с рег. № 8121 з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията при осъществяване на дейността по контрола на пътното движение, тъй като по време на наряд на 23 март 2016 г. за времето от 03: 08 часа до 04: 35 часа младшият инспектор лежи на задната седалка на служебния автомобил, а от 04: 37 часа до 05: 50 часа седи на предната на същия и през посочените времеви периоди разглежда нещо на мобилния син телефон, вместо да изпълнява в пълен обем служебните си задължения по контрол на пътното движение. С обжалваното решение, инстанцията по същество, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168 АПК, във връзка с чл. 146 АПК, приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Изводите на първостепенния съд относно фактическата обстановка се подкрепят от приложените по делото, приети и неоспорени по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, справка, протоколи за преглеждане на видео файлове, ежедневни ведомости, графици и други официални документи, от които е видно, че за времето от 03: 08 часа до 04: 35 часа и от 04: 37 часа до 05: 50 часа на 23 март 2016 г., по време на дежурството на К. З. първоначално лежи на задната седалка, а впоследствие седи на предната на служебния автомобил, като през посочените периоди разглежда нещо на мобилния си телефон, като с действията си не е осъществявал пътен контрол на движението. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за преглеждане на видеофайловете от по-ранни дати от комисията, в която участва и началника на РУ на МВР, явяващ се и административно наказващ орган, тъй като към момента на установяване на обстоятелствата, касаещи двата периода от време, през което младшият инспектор е нарушил служебната дисциплина по време на дежурство, са от съществено значение за преценка дали е налице вина и съответно нарушение от негова страна. Правилно в първоинстанционното решение съдът е посочил датата на наряда, както и часовите отрязъци, през които касаторът не е изпълнявал служебните си задължения, а също така е цитиран и регистрационният номер на служебния автомобил, поради което нарушението е индивидуализирано в степен, позволяващо да се обоснове в какво се изразява, тежестта му, последиците, обстоятелствата, при което е извършено и цялостното поведение на служителя. Следователно изводът на съда за липса нарушение на чл. 205 и чл. 206 ЗМВР е правилен. Не е нарушен и чл. 206, ал. 2 ЗМВР. С оглед нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР е предвидено, че за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР се налага наказание "порицание". В чл. 200, ал. 2 ЗМВР това наказание се налага за срок от 6(шест) месеца до 1 (една) година. В случая на жалбоподателя е наложено най-лекото по степен наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца за неизпълнение на служебните му задължения по време на наряд на 23 март 2016 г., в различни времеви периоди, но по своя вид едно. В чл. 194, ал. 2, от т. 1 до т. 4, вкл. ЗМВР са дефинирани различните дисциплинарни нарушения, а разглежданото е от категорията на посочените в т. 2 от посочената норма. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност инстанцията по същество е обсъдила представените писмени доказателства, които не са оспорени пред нея, поради което и доводите, релевирани от касатора за извършени две дисциплинарни нарушения е неоснователен. Правилен е изводът на съда за наличието на виновно извършено деяние от страна на Заимов за неизпълнение на служебните му отговорности на 23 март 2016 г., за което правонарушение му е наложено най-лекото наказание, предвидено в чл. 200, ал. 2 ЗМВР. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Моментът на извършването е юридически факт, който законодателят е дефинирал в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като законодателят изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното нарушение – като материалите от дисциплинарното производство постъпят при този орган. Видно от поставената резолюция върху справка с № 266 р 3333 от 15 март 2017 г. до началника на РУ - Г. Д., последният се е запознал представената му и материалите по преписката, поради което заповедта е издадена в рамките на цитирания двумесечен срок – 21 март 2017 г. Ето защо, обжалваното решение е правилно, но в частта му относно срока за налагане на дисциплинарното наказание, следва да се коригира с оглед настоящите мотиви. Предвид изложеното, атакувания съдебен акт следва да се остави в сила като правилен и обоснован. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1290 от 24 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г., по описа на Административен съд – Б.. Решението е окончателно.