Решение № 487 от 9.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г.

Решение № 487 от 9.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по жалба /по същество искане/ от осъдените П. К. Р. и Ц. С. С. чрез защитника им адв. Х за възобновяване на внохд № 278/2008 г. по описа на Софийския градски съд и отмяна на постановеното по него решение от 27.11.2008 г., с което е потвърдена присъда от26.10.2007 г. по нохд № 2517/2007 г. на Софийския районен съд.

В искането са посочени основанията за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Излага се доводът за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като в мотивите на решението не са налице отговори на възраженията от защитата срещу присъдата за несъставомерност на деянието по чл. 323, ал. 1 НК предявено срещу С., което е прието за доказано - основание за възобновяване по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.

Доводите в подкрепа на оплакването за нарушение на закона са развити в посока, че престъплението по чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК не е осъществено от обективна и субективна страна от двамата осъдени, тъй като владението на недвижимия имот им е предаден от бившата собственичка чрез доброволното предаване на ключа от входната врата на апартамента, т. е. не е било необходимо новият владелец на имота да води исков процес за придобиването му и да търси принудително изпълнение по реда на ГПК.

Не е налице и извършено от С. престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, защото с действията си, на инкриминираната с обвинителния акт дата, С. не е извършила действия, с които противоправно да е мотивирала пострадалия Ц. Софрониев Ц. да напусне жилището на бившия собственик, като в случая липсва принуда, чрез която той да е бил принуден да извърши нещо противно на волята му.

Прави се искане за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК осъдените да бъдат оправдани.

Пред касационната инстанция защитникът на осъдените поддържа искането по изложените в него съображения.

Прокурорът даде заключение, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на наказателното дело, поради което, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 26.10.2007 г. по нохд № 2517/2007 г. на Софийския районен съд П. К. Р. и Ц. С. С. са признати за виновни в това, че:

1. Подсъдимият П. К. Р. на 18.01.2000 г. в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, в съучастие като извършител с Ц. С. С. /помагач/, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 323, ал. 1, чл. 324, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК, осъществил едно оспорвано от В. Л., свое действително право - правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, което притежавал, на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* том 1, рег. № 5* дело № 162 от 15.11.1999 г. на нотариус Т. В., вписана под рег. № 033 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие СРС и по-специално- правомощието да владее имота, като отнел владението върху него и преустановил достъпа на В. Л. П. до имота, като случаят е немаловажен В. Л. П., приятелят й Ц. Софрониев Ц. и малолетната й дъщеря Н. В. П. останали без жилище и нямали къде да живеят, поради което и на основание чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 е осъден на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

1. На 18.01.2000 г. в гр. С., ж.к. "Обеля" II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, в съучастие като помагач, подсъдимата Ц. С. С. умишлено улеснила извършителя П. К. Р., самоволно, не по установения от закона ред- чл. 323, ал. 1, чл. 324, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК, да осъществи едно оспорвано от В. Л., свое действително право-правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, което притежавал, на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* том 1, рег. № 5* дело № 162 от 15.11.1999 г. на нотариус Т. В., вписана под рег. № 033 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие СРС и по-специално - правомощието да владее имота, като помагачеството се изразило в извършване на фактически действия, свързани с отнемане владението на имота и преустановяване достъпа на В. Л. П. до него-организирала и ръководила неустановени по делото лица, които осигурили на извършителя фактическа власт върху имота, като случаят е немаловажен В. Л. П., приятелят й Ц. Софрониев Ц. и малолетната й дъщеря Н. В. П. останали без жилище и нямали къде да живеят, поради което и на основание чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 е осъдена на четири месеца лишаване от свобода;

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

1. На 18.01.2000 г. подсъдимата Ц. С. С. принудила Ц. Софрониев Ц. да извърши нещо против волята му - да напусне недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, като употребила за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на С. от четири месеца лишаване от свобода изпълнението, на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С присъдата подсъдимият П е признат за невиновен в това, че в съучастие като съизвършител с Ц. С. С. да е извършил две отделни престъпления по чл. 143, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК на 17.01.2000 г. и на 18.01.2000 г. в гр. С. по отношение на В. Л. П. и Ц. Софрониев Ц., както и на 18.01.2000 г. в съучастие като помагач да е участвал в престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, извършено от П. К. Р., поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по тези обвинения.

Подсъдимата Ц. С. С. е призната за невиновна в това, че:

• На 17.01.2000 г. в гр. С., в съучастие като съизвършител с П. П. Л. да е принудила В. Л. П., да извърши нещо против волята си-да предаде ключа от недвижим имот, представляващ жилище находящо се в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, като употребила за това сила и заплашване, като на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 143, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.

• През периода от 18.01.2000 г. до началото на м. февруари 2000 г. в гр. С., ж.к. "Обеля"II част, бл. 257, вх. Б, ет. 7, ап. 42, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 323, ал. 1, чл. 324, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК да е осъществила едно оспорвано от В. Л. П., свое предполагаемо право - правото на собственост върху домакински уреди и покъщнина, находящи се в посоченото жилище и по специално правомощието да владее последните - изнесла вещите от жилището и упражнила върху тях фактическа власт, като случаят да е немаловажен, тъй като В. П. е била лишена от възможността да използва движимите си вещи, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

С решение от 27.11.2008 г. по внохд № 278/2008 г. на Софийския градски съд присъдата е потвърдена.

Искането на осъдените П. К. Р. и Ц. С. С. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от тях на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.

При разглеждане и решаване на делото съдилищата не са допуснати визираните в искането съществени нарушения на процесуалните правила.

Обясненията на осъдените, с които са оспорили повдигнатите им с обвинителния акт обвинения, по които са били признати за виновни и осъдени са били отхвърлени от първоинстанционния съд като осъществено право на защита, които не съответстват и се опровергават от показанията на свидетелите В, В. П., Ц. Ц., И. Ц., Н. П., В. Д., С. Д., Ц. Л., Е. Л., В. Д., от приобщените по реда на чл. 281 НПК показания на свидетелите Е и чрез останалите писмени доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Посочените противоречия в доказателствения материал са били предмет на анализ и съдът ги е обсъдил в съответствие със задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, като е изложил мотивирани съображения, защо приема едни от тях, а други отхвърля. Събирането и проверката на доказателствата по делото са извършени съобразно изискванията на процесуалния закон. При установените фактически положения правните изводи на двете предишни съдебни инстанции по делото се основават на правилната комплексна оценка на целия доказателствен материал.

В гражданско-правен и теоретичен аспект правото на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност на даден правен субект да владее, ползува и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ или недвижим имот и да изисква от всички други лица да не го възпрепятстват в упражняването на това му право. Гражданско- правните отношения свързани със спорните вещни права и правото на собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в чл. 17 от Конституцията на Република България основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от закона ред.

Осъдените голословно отричат спорно имуществено правоотношение с пострадалата В. Л. П. към инкриминираната дата 18.01.2000 г., доколкото на същата дата, преди извършеното от осъдените самоуправство П. е подала жалба в Софийска районна прокуратура /том. 1, л. 69 от дознанието/, с която тя оспорила отправената й от С. претенция да напусне процесното жилище. Последното обстоятелство е било известно на С., видно от обясненията й дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 26.10.2007 г. съдебно следствие /стр. 4 от съдебния протокол/, но независимо от това, тя спомогнала на Р. да установи владение над оспорваното жилище и преустанови достъпа на обитаващите го до този момент лица, като осигурила техник, който сменил патрона на входната врата на апартамента. Затова, като са лишили от достъп до имота на 18.01.2000 г. осъдените П. К. Р. и Ц. С. С. /първият като извършител, а втората-като помагач/ двамата са осъществили от обективна и субективна страна изпълнителното деяние съответно по чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 4 НК.

Неоснователни са доводите, с които се подкрепя оплакването за субективна несъставомерност на деянието от страна на осъдените. Прекият умисъл е формата и видът на вината по чл. 323, ал. 1 НК. За неговото наличие е достатъчно деецът да знае предварително, че правото му се оспорва и в случая, това знание не подлежи на съмнение.

Процедурата и редът на решаване на конкретните спорни взаимоотношения между Р/като извършител/ и С. /като помагач/ с В. Л. П. е уредена в ГПК (отм.) - част пета "Изпълнително производство", дял първи и трети, а именно:

Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК "Държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение"; чл. 324, ал. 1 от ГПК "Молбите за изпълнение се подават на държавния или частния съдебен изпълнител, в чийто район се намират: а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението" и чл. 415, ал. 1 от ГПК "Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от държавния или частния съдебен изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него".

Тази процедура осъдените не са спазили, а самоволно, не по установения гражданско-правен ред, в съучастие като извършител от страна на Р. и като помагач-за С. са осъществили едно оспорвано от В. П. действително право на Р. на собственост по документи върху процесния имот. В случая, за съставомерността на деянието от обективна страна е ирелеванто обстоятелството, че на 18.01.2000 г. Славчева е получила от П. ключа от входната врата на апартамента, тъй като на същата дата последната е нямала намерение да напуска с близките си жилището и да се лиши от ползването му, което е видно от последващите й действия, насочени към опазване на владението си върху имота.

В този смисъл, са несъстоятелни претенциите на осъдените, че на

18.01.2000 г. добросъвестно и със съгласието на П. са отстранили нея, приятеля и дъщеря й от процесния недвижим имот, което обективно се опровергава от действията на П. и след деянието, чрез подадената от нея жалба в 9-то рпу, с която се е оплакала за невъзможността да влезе в жилището си, поради смяна на патрона на бравата.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона, с осъждането на С. по обвинението по чл. 143, ал. 1 НК. Принудата, чрез употреба на сила от нейна страна, с оказания натиск върху входната врата на жилището, за да проникне в него, въпреки съпротивата на намиращия се там в момента свидетел Ц отправените към същия свидетел заплахи, са били с цел последният да извърши нещо противно на волята си-незабавно да напусне жилището. Тази цел и избраният от осъдената начин за нейното постигане изпълват престъпния състав на чл. 143, ал. 1 от НК-става въпрос за престъпление срещу личността, при което заплахата не е самоцел, а средство за постигане на друга цел-да се извърши, пропусне или претърпи нещо, противно на волята на заплашения.

Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическите положения установени от първоинстанционния съд на базата на събраните и проверени входа на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, както и правните изводи за доказаност на обвиненията, по които П. К. Р. и Ц. С. С. са признати за виновни и осъдени. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като в решението си е изложил съображения, защо не приема за основателни оплакванията на П. К. Р. и Ц. С. С. по оспорената от тях законосъобразност на присъдата, с осъждането им по чл. 323, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК, а С. и по чл. 143, ал. 1 НК по отношение личността на Ц. Софрониев Ц. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав.

Ето защо, доводът на двамата осъдени за незаконосъобразност на въззивното решение се явява неоснователен, поради което отправеното към касационната инстанция искане за приложение на чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.