Решение № 14710 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2009 г.
ВАСII отделение03.12.2009 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Отменя решение № 500/26.03.2009 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1632/2008 г. и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Атанас Йорданов Христов от гр. Варна срещу заповед № ДК-10-29/28.05.2008 г. на началника на РДНСК-Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14710 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Варна против решение № 500/26.03.2009 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1632/2008 г.., с което се отменят негова заповед № ДК-10-29/28.05.2008 г. в частта й за отхвърляне жалбата на Атанас Йорданов Христов срещу отказ изх. № АГ-94. А
от 29.04.2008 г. на Главния архитект на район "Младост" при община Варна за одобряване на инвестиционен проект за ликвидиране на последиците от авария на магистрален водопровод ф1000 на обект: Жилищна сграда в УПИ ХI-203, кв. 1089, ул. Ат. Томов № 6 по плана на 26 м. р. на гр. Варна и самия отказ, като главния архитект е задължен в 7-дневен срок да одобри инвестиционния проект. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и потвърждаване на заповедта на началника на РДНСК-Варна. Ответната страна Атанас Йорданов Христов от гр. Варна писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта на началника на РДНСК-Варна е незаконосъобразна-противоречаща на материално-правните разпоредби и не съответстваща на целта на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради противоречие на материалния закон. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗУТ за съгласуване на инвестиционен проект е необходимо кумулативното наличие на две условия: да съответства на предвижданията на подробния устройствен план и на приложимите правила и норми за застрояване. В случая изготвеният инвестиционен проект е в противоречие с нормата на чл. 67, ал. 2 ЗУТ, съгласно която в поземлен имот следва да се предвиди такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно на конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. Безспорно е установено, че магистрален водопровод ф 1000, трасето на който минава по ул. Ат. Томов е заварен строеж. Около трасето на водопровода е налице сервитут, възникнал по силата на закона. Това е сервитут, установен в обществена полза, отнасящ се до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти - публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението - чл. 104, ал. 2 от Закона за водите. Налице е заварена тежест в имота на възложителя изразяваща се във възникнало по силата на закона сервитутно право за съществуващ водопровод ф 1000. Изготвеният и представен за одобрение проект наречен "Отстраняване на последици от авария" е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП, но игнорира съществуващото сервитутно право, с което противоречи с правилата и нормите за застрояване, регламентирани от чл. 67, ал. 2 ЗУТ. Одобряването на този проект, при наличие само на едно от условията, предвидени в чл. 145, ал. 1 ЗУТ, а именно съответствие с предвижданията на ПУП, би довело да правно нетърпими последици-реализиране на строителство в сервитутната ивица за експлоатация и ремонт на водопровода. В случая несъответствието между нормата на закона и предвижданията на ПУП е основание за изменение на застроителния план. Неправилен е изводът на административния съд, че при наличие на разминаване между нанесеното в подземния кадастър и действителното местоположение на водопровода, следва същия да се измести, за да отговаря на отбелязаното в кадастъра. Наличието на грешки или непълноти в кадастъра е основание за неговото изменение по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, след което и за изменение на действащия ПУП - чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Дори да е допустимо изместване на водопровода, то следва да се изпълни при спазване на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУТ - когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени местоположението на изградени подземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство след одобряване на необходимия проект, съгласуван с експлоатационното дружество, чиито мрежи и съоръжения са засегнати и след издаване на разрешение за строеж. Такова изместване не е предвидено с представения проект. По тези съображения се явяват законосъобразни отказът на главния архитект на района за одобряване на проекта и потвърждаващата го заповед на началника на РДНСК - Варна. Като ги е отменил първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата.