Решение № 5244 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2025 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Инспектор Защита на Населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност в сектор Превантивна и контролна дейност в РД Пожарна безопасност и защита на населението- гр.Плевен, чрез пълномощника главен юрисконсулт Ст.Нихризова, срещу Решение 13238 от 09.12.2024 г. по адм. дело 2650/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Слънчев дар АД чрез адв.Гашаров в отговор излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд Варна е отменил по жалбата на Слънчев дар АД срещу Констативен акт КА-ПБЗН-ПЛО-8-4/30.10.2023 г., издаден от инспектор Защита на Населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност в сектор Превантивна и контролна дейност в РД Пожарна безопасност и защита на населението- гр.Плевен и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с констативния акт незаконосъобразно са дадени предписания за изграждането на локална система за оповестяване, с правно основание чл. 35, ал. 5 от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ като актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила ,но в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.За да постанови този резултат първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно техническа експертиза,съгласно която язовирът няма собствен водосбор и повече от 15 години езерото му е без вода-празно,сухо ,със следи от скоро ожънато жито и към деня на огледа язовирът се използва за земеделски нужди и язовирната стена в частите сух и воден откос е обрасла с висока храстовидна растителност.Поради това съставът на АС-Варна е приел,че процесният язовир Вълчовецне отговаря на изискванията на §1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ. Решението е валидно, допустимо ,но неправилно. От фактическа страна е установено, че със заповед РД-12-13/12.08.2020г на областен управител на област Плевен е извършена категоризация на язовир Вълчовец по степен на потенциална опасност.В резултат на категоризацията и утвърдения на 03.11.2021г от същия орган списък на категоризираните язовири ,язовир Вълчовец е I-ва степен на потенциална опасност.Със Заповед РД-12-17/22.08.2023г. на Областния управител на Област Плевен е назначена междуведомствена комисия за извършване на проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях на територията на област Плевен. За резултатите от проверката на язовир Вълчовец е съставен Протокол 54/09.10.2023г. В него е отразено, че язовирът се стопанисва от "Слънчев дар АД, като е дадено заключение, че същият няма готовност за безопасна експлоатация. Изпълнителния директор на дружеството е утвърдил авариен план за язовир " Вълчовец", който бил съгласуван с МВР, ГД ПБЗН. Със Заповед 8121з-812/17.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са оправомощени длъжностни лица от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" с права по чл. 87, ал. 1, чл. 89, чл. 90, чл. 100, ал. 1 и ал.3 от Закона за защита при бедствия.Оспореният пред първата инстанция Констативен акт КА-ПБЗН-ПЛО-8-4/30.10.2023г., е издаден от Инспектор ЗН в група Превантивен контрол и превантивна дейност в сектор Превантивна и контролна дейност в РД Пожарна безопасност и защита на населението - Плевен, в който е дадено предписание за изграждане на локална система за оповестяване съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за защита при бедствия. В рамките на първоинстанционното производство от страна на ответника по касация понастоящем са представени и приети писмени доказателства/ стр.186-189 от първоинстанционното дело/,видно от които на дата 20.11.2023г Слънчев дар АД е подал заявление до Председателя на ДАМТН с искане да му бъде издадено разрешение за ликвидация на язовир Вълчовец гр.Долна Митрополия съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол върху техническото им състояние. Отделно от изложеното в оспорения административен акт е посочено изрично,че за обекта не са налице изключенията по чл.35 ал.5 ЗЗБ,тъй като съгласно аварийния план на обекта е възможно заливане на пътя III-118 гр.Долна митрополия-гр.Гулянци,част от инфраструктурата на гр.Долна митрополия и вододайна зона Биволаре.Това е така тъй като язовирът е в район ,за който съществува значителен потенциален риск от наводнение от първа и втора категория по смисъла на чл.2 и чл.4 ал.5 от Наредба 1 за номенклатурата за видовете строежи. Това обосновава,че за този обект е налице критерия по т.1.1 от Приложение 1 към чл.10 ал.2 Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол върху техническото им състояние. Според настоящия състав на Върховния административен съд неправилна е преценката на първоинстанционния съд,че процесния обект язовир Вълчовец,принадлежащ на ответника по касация,не представлява язовир по смисъла на § 1 т.94 от ДР на ЗВ.Категоризацията на язовир Вълчовец е извършена със заповед РД-12-13/12.08.2020г на областен управител на област Плевен.Същата е стабилен административен акт,за който няма данни да е оспорен или отменен от съд, поради което и обвързва състава на съда с доказателствената си стойност. Несподелими са изводите на първоинстанционния съд,че фактическите констатации на заключението на вещото лице преодоляват доказателствената стойност на официалния удостоверителен документ по чл.179 ГПК,приложим по реда на чл.144 от АПК.Независимо от фактическото състояние и ползване на процесния язовир в рамките на преписката е налице изходящ от ответника документ- утвърден от същия авариен план за язовир Вълчовец, видно от който за този обект е посочено,че язовирът е ретензионен- служи за събиране на водосбор от определена категория,както и за предпазване от голяма вълна при обилни дъждове,снеготопене.Този факт,съчетан с инициираното от ответника по касация след подаване на първоинстанционната жалба заявление до ДАМТН за ликвидация на язовира съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол върху техническото им състояние обуславя извода,че процесният обект до ликвидацията си съгласно чл.32 и сл. от посочената Наредба продължава да представлява язовир и съгласно класификацията си е от първа степен на потенциална опасност,поради което и собственикът му е задължено лице съгласно ЗЗБ. Задължението за изграждане на локална система за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението е нормативно регламентирано от разпоредбата на чл.35, ал.3, т.5 от ЗЗБ, а ответникът по касация е лицето, което е задължено да извърши горното съобразно чл.35, ал.3 вр. ал.1 от ЗЗБ. С оглед казаното така даденото предписание се основава на закона и не са налице основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБ, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовирът е класифициран като такъв от първа степен на потенциална опасност. Съгласно посоченото в т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Това води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като процесният язовир е класифициран от първа степен на потенциална опасност, собственикът/операторът е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони,което той е и направил. В тази насока задължение на собственика на язовира е да изготви и локална система за оповестяване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, осигуряваща възможност съгласно изискванията на чл.35 ал.5 ЗЗБ. Решението на Административен съд Варна се явява неправилно и с оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна ще следва да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да се постанови нов, с който жалбата против оспорения административен акт да се отхвърли. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от стана на касационния жалбоподател следва да бъде уважено съгласно представения списък по чл.80 от ГПК като се присъди платената ДТ от 70 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всяка инстанция съгласно чл.24 и сл. НзПрПщ.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,