Решение № 136 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 607/2016 г.

Решение № 136 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 607/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Ч. В. Н. чрез процесуалния пълномощник адв. М. М. от САК е обжалвал въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 355 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 650/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК. Ответницата С. П. С. изразява становище в подадения отговор и писмената защита, че въззивното решение е правилно е следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единият съпруг основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решението на Пернишкия районен съд № 548/29.05.2015 г. по гр. д. № 3615/2014 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от Ч. В. Н. против С. П. С. иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял в размер на 7/8 идеални части от съпружеската имуществена общност. Въззивният съд е приел, че при изследване на въпроса на значителния принос по чл. 29, ал. 3 СК следва да се държи сметка не само за доходите на съпрузите, но и за всеки друг принос, в това число полаган труд в домакинството, създаването на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може последният пълноценно да работи, както и всички други обстоятелства, които са относими към приноса в придобиването на общи вещи и изграждане на семейството. Изследвайки фактите по делото, въззивният съд е формирал извод, че не е налице изключителен принос на съпруга по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК, независимо от по-високите му доходи, тъй като съпругата е допринесла за неговото кариерното развитие, последвала го е в друга държава и така се е лишила от възможността да упражнява професията си и съответно да получава доходи. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност - чл. 28 СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество. В практиката на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК се приема, че за изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК. По настоящото дело е установено, че бракът между съпрузите е продължил десет години, от брака няма деца, а придобитото от тях имущество е на стойност 12 843 лева. По време на брака и двамата съпрузи са полагали усилия за благополучието на семейството, участвали са с равен принос и личен труд в ремонта и обзавеждането на жилището. Съпругът е работил и в чужбина, а съпругата му го е придружавала. За периода от 01.09.2004 г. до 30.09.2012 г. съпругът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 168 477.69 лева, както и командировъчни с левова равностойност 178 663 лева. Получил е и допълнително командировъчни за неработещата съпруга размер на 2525.60 щатски долара и 10247.11 евро с левова равностойност 23 249.94 лева. За периода от 2006 г. до 2012 г. съпругата е реализирала доходи като адвокат съобразно подадените данъчни декларации 6155 лева. При тези данни с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, а делото да се реши по същество от касационната инстанция. Както вече се посочи, двамата съпрузи са полагали еднакви грижи за семейството, взаимно са подпомагали професионалната си кариера и нематериалният им принос за благополучието на семейството им е равен. Съществена обаче е разликата в доходите на двамата съпрузи, като тези на ищеца практически изцяло са осигурявали в годините приходите на семейството, което обосновава изискването за значителност по чл. 29, ал. 3 СК. При съобразяване на това обстоятелство, както и размера на придобитото по време на брака имущество, съдът определя на В. В. Н. дял в размер на 2/3 от прекратената съпружеска имуществена общност. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска за всички инстанции в размер на 2682 лв., а ответницата на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 430 лв., следователно по компенсация на ищеца следва да бъдат присъдено разноски в размер на 2252 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение