Решение № 4287 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2011 г.

Решение № 4287 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9969/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 2575 от 27.05.2011 г. по адм. д. № 6850/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен РА № 2000907778/04.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. София при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, 04, 05, 06 и 07.2008 г. в размер на 389 179.97 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Феропром" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Мария Тренчева, чрез пълномощника адв. Ев. Димитрова, я оспорва, чрез подробно развити съображения, поддържани в съдебно заседание и в депозираните писмени бележки. Отправя искане до ВАС да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да присъди сторените разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. София е бил РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 389 179.97 лв. по доставките от доставчика "Демо Яв" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в съответствие с административно- производствените правила. Направил е фактически изводи въз основа на събраните в двете фази на спора писмени доказателства и е очертал основният спорен въпрос, като такъв не дали спорните доставки на отпадъци от черни и цветни метали са осъществени, а реализирани ли са те действително от сочения техен доставчик "Демо Яв" ЕООД. Съдът е дал положителен отговор на така формулирания предмет на спора, като е анализирал сключения договор на 12.03.2008 г. между "Феропром" ЕООД, в качеството му на купувач, и "Демо Яв" ЕООД, като продавач, и детайлно е разгледал относимите за спора негови клаузи на чл. 1.1, 1.2 и 3.1. посочил е, че подобни клаузи се съдържат и в договорите, сключени между същите страни, със същия предмет, на 24.04.08 г., 07.05.08 г., 02.06.08 г. и 01.07.08 г. В мотивите на обжалваното решение е отчетено безспорното обстоятелство, че по отношение на всички доставки, извършени от страна на "Демо Яв" ЕООД към ревизираното лице, дружеството- доставчик е издало съответните фактури, като към всяка от тях е представен и приемо- предавателен протокол. Посочено е, че видно от приобщените писмени доказателства и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, фактурите са включени в дневника за покупките по ЗДДС и в дневника за продажбите по ЗДДС за съответните данъчни периоди м. март- м. юли 2008 г., подадени са СД по ЗДДС, съставени въз основа на отчетните регистри; всички получени фактури са заведени като задължение по счетоводна сметка "Доставчици", партида "Демо Яв" ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице е спазено изискването на чл. 2 от ЗСч относно записването на стопанските операции в хронологичен вид; за всяка една доставка ревизираното лице е издавало протокол на основание чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с оглед обстоятелството, че в случая е налице т. нар. "обратно начисляване" на ДДС. След обсъждане на горепосочените факти и доказателства, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, мотивиран от съображения за недоказаност на произхода на металните отпадъци, за непредставяне на доказателства относно плащането по доставките, кадрова и техническа обезпеченост и др. и е отменил РА. Решението е правилно постановено. Преди всичко следва да се посочи, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е зачел издадената Заповед № РД-04-4/20.07.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ"- София, с която е спряно производството по административното обжалване на РА. Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, че след като срокът за произнасяне на решаващия административен орган е изтекъл на 19.07.2010 г., то РА следва да се счете мълчаливо потвърден, на основание чл. 156, ал. 5 ДОПК и не би могло със заповед след този срок валидно да бъде спряно административното обжалване на акт, по отношение на който, съобразно чл. 155, ал. 5 ДОПК, се приема, че административният орган се е произнесъл. По съществото на спора съдът правилно е съобразил, че се касае за облагаеми доставки на стоки, за които по реда на чл. 163а - 163в от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице, в рамките на прилагането на режима на "самоначисляване" на датата на възникването на данъчното събитие за доставките данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. При такива доставки данъкът се дължи от получателя на доставките при условията на обърнато данъчно задължение. Начислява се от получателя с издаването на два вида протоколи: 1. протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, който се съставя, когато доставчик на отпадъци или на услуги, свързани с тях, е данъчно задължено лице и в тези случаи доставчикът издава на получателя им фактура, в която не начислява данък и като основание за това посочва (чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС); 2. за доставките на отпадъци или на услуги, свързани с тях, доставчици на които са данъчно незадължени физически лица, получателят начислява ДДС с общ протокол. Получателят на доставките отразява издадените протоколи в данъчните си регистри по чл. 124 от ЗДДС - в дневника за продажбите и дневника за покупките (чл. 86, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 72, ал. 2, т. 3 от ЗДДС). Понеже режимът за облагане на разглежданите доставки го поставят в качеството на платец на данъка по реда на глава осма от ЗДДС - чл. 82, ал. 5, на основание чл. 71, т. 2 от ЗДДС той има право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки. За да може да включи данните от протокола и в дневника си за покупки, той следва да разполага с фактурата на доставчика си, в която е посочено, че данъкът се дължи от него и като основание за това в нея да е посочен чл. 163а, ал. 2. По силата на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС, извършило такива покупки, може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от трите следващи данъчни периода. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване за необоснованост на извода на съда, че е доказана реалността на доставките от представените и приети по делото доказателства и заключение на вещото лице. В хода на ревизионното производство и с жалбата до директор дирекция "ОУИ" са представени към всяка фактура приемо - предавателни протоколи, пътни листи и товарителници, в които са посочени количествата доставени метални отпадъци. Систематиката на подреждане на доказателствата относно реалността на доставките, движението на стоките и начина на транспорт по приложение 2 (дневника за покупките) е както следва: 1.договор за покупко- продажба между "Демо Яв" ЕООД и "Феропром" ЕООД; 2.издадени от "Демо Яв" ЕООД фактури за документиране на доставките; 3. приемо- предавателни протоколи за предаване на стоките на площадките на "Демо Яв" ЕООД; 4. протоколи, издадени от "Феропром" ЕООД, за начисляване на ДДС по реда на чл. 163б ЗДДС; 5. договор за покупко- продажба на стоката между "Феропром" ЕООД и ЕТ "Б. Бонев" (за д. период м. март 2008 г.) и "Кроу" ЕООД (за д. периоди месеци април, май, юни и юли 2008 г.); 6.издадена фактура от "Феропром" ЕООД и приемо- предавателен протокол за предаване на стоката; 7.договор за транспорта на стоката; 8.фактура за извършения транспорт с приложения; 9.товарителница; 10.пътен лист. Съгласно заключението на вещото лице, всички сделки са извършени и изпълнени на площадки, ползващи се от "Демо Яв" ЕООД, като площадките се намират в с. Яна, общ. Кремиковци и в гр. Златоград, общ. Смолян, бул. България № 1, в двор в Автостопанство- ДАП. Фактическо товарене и транспортиране на металните отпадъци от "Феропром" ЕООД не се извършва, като на датата на сключване на договор за доставка от "Демо Яв" ЕООД, "Феропром" ЕООД сключва договор за продажба с "Кроу" ЕООД или ЕТ "Бойко Бонев". Горното правилно е съобразено от първостепенния съд, който е направил обоснован извод, че кадровата обезпеченост на доставчика не следва да бъде изследвана по отношение на доставчика, предвид уговорката между страните натоварването и транспортирането на стоките да се извършва от купувача по договора, и в тази връзка превратно да се прави извод за нереалност на доставките. Правилни и съответни на доказателствения материал, визиран по- горе, е и изводът на съда, че е налице техническа обезпеченост на "Демо Яв" ЕООД за извършване на процесните доставки. Доставчикът "Демо Яв" ЕООД притежава лиценз за извършване на търговия с отпадъци от черни и цветни метали - № 303-10/31.03.2003 г. с обсъден в решението 5 годишен срок на действие до 31.03.08 г., съгласно Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали (отм., но действаща за процесния период), продължен с лиценз № 812/28.03.2008 г. безсрочно. Съдът правилно е констатирал в мотивите на оспореното решение, че в лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали е посочено, че търговецът "Демо Яв" ЕООД има право да извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, находяща се в гара Яна, район "Кремиковци" на Столична община, а в лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, издаден през 2008 г., същият има право на извършва идентична дейност на площадка, находяща се в гр. Златоград. След като, от една страна, наличието на площадка е изрично нормативно условие за извършване на дейността ) съгласно релевантните за ревизираните периоди Наредбата за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали- приета с ПМС № 113 от 9.5.2001 г., изм. и доп., отм. ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г. и понастоящем действащата Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, а от друга, както бе посочено по- горе, спорните доставки са извършени на посочените площадки, то не може да бъде споделено оплакването в касационната жалба, че не са ангажирани доказателства за техническата обезпеченост на доставчика, като например доказателства за собствени или наети ДМА, амортизационен план и т. н. Във връзка с релевираните оплаквания за необоснованост на преценката на съда, че е установен произхода на стоката, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Възприемането от приходната администрация изискване, че за правото на данъчен кредит следва да са налице доказателства при доставчиците, установяващи произхода на стоките не намира опора в закона и в установената съдебна практика. При действието на ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. ирелевантно е изследването на поведението на предходните доставчици (независимо дали те са били регистрирани за целите на ЗДДС), тъй като в него няма легална дефиниция за предходна доставка, подобна на нормата на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.) нито е предвидено като основание за отказването на приспадането на данъчен кредит поведението на предходните доставчици (чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) с чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС), с оглед принципите, залегнали в Директива 112/2006. Въпреки липсата на легална дефиниция за "произход на стоката" в установената практика за целите на облагането се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието й (в т. ч.: на производител или вносител). Установяването на такъв произход на стоката, обаче, не е предвидено като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че тази стока не съществува и не може да е предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. От горното се установява безспорно, че ответникът по касация е изпълнил изцяло изискуемите по ЗДДС задължения, за да обезпечи правото си на данъчен кредит. Извън неговите задължения е било да следи и налага правомерно спрямо ЗДДС поведение у подизпълнителите на доставчика си. Като е формирал изводи с горепосочената насока, административният съд е приложил правилно материалния закон. Поради това и с оглед доказателствената тежест, съдът правилно е приел за доказана реалността на доставките по спорните данъчни фактури и за незаконосъобразен отказът за признаване на данъчен кредит. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, съобразно чл. 161 ДОПК, на ответника се дължат направените в настоящето производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение