Решение № 8047 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2020 г.

Решение № 8047 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3631/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Т. Ганева Демирова, И. Димитров Иванов и Г. Николова Иванова, всички от [населено място] срещу Решение № 1906/16.10.2019 г. постановено по адм. д. № 1909/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Заповед № 543/14.11.2017 г. на Кмета на Район "Приморски", Община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част като постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован-касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административния съд неправилно е приел за адресат на административния акт касационните жалбоподатели при положение, че са установени собствениците не имота и последните са въведени във владение. Твърди се, че съдът неправилно е приел като година на строителството 1979 г. въпреки, че от доказателствата по делото се установява за година на строителството на основната сграда 1982 г., а на допълващото такова 1987-1990 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационните жалбоподатели редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява в с. з. Представила е писмен отговор с който оспорва касационната жалба, сочейки че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С Решение № 1906/16.10.2019 г. постановено по адм. д. № 1909/2019 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на Т. Ганева Демирова, Г. Николова Иванова и И. Димитров Иванов срещу Заповед № 543/14.11.2017 г. на Кмета на Район "Приморски" Община Варна, с която на основание чл. 225 а ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено жалбоподателите да премахнат незаконен строеж "Масивна двуетажна сграда с едноетажно допълващо застрояване", находящ се в имот с пл. № 212 по плана на СО "Ален мак", [жк], местността "Банала чешма" [населено място], поземлен имот с идентификатор 10135.2515.212 по КК на [населено място]. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура, в съответствие с материалния закон и целта на закона. По същество е приел, че на място е налице строеж-жилищна сграда, различен от разрешения с Позволителен билет № 107/1979 г. по площ, етажност и конструкция, който е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 б"а" ЗУТ, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което се явява незаконен на осн. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и като такъв и поради липса на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ подлежи на премахване. Приел е, че заповедта е законосъобразна и в частта в която е адресирана до касационните жалбоподатели, с оглед постановеното с влязло в сила Решение № 10258/3.07.2019 г. по адм. д. № 1349/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка съставлява "строеж" пета категория, извършен без разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд дадени с Решение № 10258/3.07.2019 г. постановено по адм. д. № 1349/2019 г. по описа на съда, първоинстанционния съд е обсъдили подробно и аргументирано наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за незаконност на процесния строеж. За установяване на релевантните факти съдът е приел заключението на в. л, като обективно и компетентно и го е ценил ведно с другите доказателства по делото. Безспорно се установява че за изпълненото на място строителство като площ, етажност и конструкция няма одобрени проекти и издадено разрешение на строеж. С Позволителен билет № 107/1979 г. е разрешена сезонна постройка, но на място е изградена масивна двуетажна сграда съществено различаваща се от разрешената. Неоснователен е и другия касационен довод свързан с търпимостта на строежа с оглед годината на извършването му. Противно на твърденията на касаторите, че съдът е възприел като година на строителството на 1979 г., първата инстанция с оглед доказателствата по делото е приела, че масивната сграда е построена през 1982 г., а помощната постройка-допълващо застрояване през периода 1987-1990 г. При тези данни правилно съдът е приложил при преценка търпимостта на стража, съставляващ двуетажна масивна жилищна сграда разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, а по отношение на едноетажната постройка-допълващо застрояване разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на действащите правила и норми както към момента на извършване на строежите, така и към настоящия момент, отчел е обстоятелството че пристройката не е декларирана до 31.12.1998 г. пред одобряващите органи и е извел правилния правени извод, че не са установени кумулативните предпоставки на приложимите норми за търпимост на строежите. Настоящата инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. Като неоснователни, настоящата инстанция преценява възраженията, че заповедта на Кмета на Район "Приморски" Община Варна е с адресати, които не са сред лицата по § 3 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях. Този въпрос е решен с влязло в сила Решение № 10258/3.07.2019 г. по адм. д. № 1349/2019 г. на ВАС в което е прието, че адресатите на заповедта по чл. 225 а ал. 1 ЗУТ се определят от издателя й в изпълнение на дискреационната му власт, като избора в случая е това да са наследниците на извършителя, а не собствениците на терена, което в съответствие с § 3, ал. 1 от цитираната наредба. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение, сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение