Решение № 10511 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АНСА БОРИМА ООД ЕИК 202026070 със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] срещу Решение 2052 от 14.11.2024 г. по адм. дело 355/2024 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-550 от 18.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на административния акт. Счита, че не е допусната нередност и не е налице основание за определяне на финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Ответникът ръководителят на УО на ОПИК, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение РД-02-16-550 от 18.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция на АНСА БОРИМА ООД в размер на 100 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове за доставка и монтаж на камбанни прожектори 50 бр. с изпълнител Голдлайт ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че АНСА БОРИМА ООД е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект BG16RFOP002-6.002-0144-C01 Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност . В изпълнение на административния договор бенефициерът АНСА БОРИМА ООД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по Доставка и монтаж на камбанни прожектори 50 бр. с максимална прогнозна стойност 17 400 лв. без ДДС. Получени са две оферти. На първо място е класирана офертата на Голдлайт ЕООД с предложена цена 17 300 лв. и дружеството е избрано за изпълнител. Административният орган е констатирал, че управител на дружеството бенефициер АНСА БОРИМА ООД, към момента на провеждане на избора на изпълнител, е М. И. П., а съдружници са М. Б. Г. с 50 % участие в капитала, С. Д. с 25 % участие в капитала и А. Д. с 25 % участие в капитала. На дружеството изпълнител - Голдлайт ЕООД, към датата на провеждане на избора на изпълнител, управител е Л. П. Ч., а едноличен собственик на капитала е З. Ж. С.. При проверката е установено, че лицето М. Б. Г. е действителен собственик (вписан като такъв в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел) и акционер, притежаващ 26,16 % от акциите в трето търговско дружество ПАСАТ БЪЛГАРИЯ АД, като също така З. Ж. С. (едноличен собственик на капитала на изпълнителя Голдлайт ЕООД) и Л. П. Ч. (управител на Голдлайт ЕООД) са акционери в третото търговско дружество ПАСАТ БЪЛГАРИЯ АД, притежаващи по 4,29 % от акциите. Л. П. Ч. е и член на съвета на директорите в ПАСАТ БЪЛГАРИЯ АД. Установено е също, че представител на ПАСАТ БЪЛГАРИЯ АД е ПОЛЯНА ПГ ЕООД с представляващ юридическото лице П. В. Г., която е съпруга на М. Б. Г.. Административният орган е приел, че избраният изпълнител Голдлайт ЕООД чрез управителя Л. П. Ч. и единият от съдружниците в дружеството бенефициер (М. Б. Г. с 50 % от капитала) участват в управлението на трето лице - ПАСАТ БЪЛГАРИЯ АД, лицето М. Б. Г. е и действителен собственик, поради което имат общи икономически интереси. Според административния орган така установените факти и обстоятелства сочат на общ икономически интерес при възлагане на процесната поръчка, с което е допуснато нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ конфликт на интереси. От правна страна съдът е извършил проверка за законосъобразност на акта на основанията по чл. 146 АПК и е обосновал изводите си по всяко едно от тях. Като краен извод е приел, че не са налице основанията по чл. 146 АПК и актът е законосъобразен, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу акта за финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Дефиницията за конфликт на интереси съгласно чл. 61, § 3 Регламент 2018/1046 предвижда няколко хипотези. В тази връзка правилно е прието от съда, че органът е установил относими за спора факти, но неправилно е прието, че те са разгледани в тяхната взаимовръзка с предполагаем икономически интерес. Основателни са аргументите на касационния жалбоподател, че установените от органа факти не са достатъчни да обосноват извод за опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя в резултат от конфликт на интереси. В обстоятелствената част на административния акт са посочени единствено опосредени връзки между възложител и изпълнител, но по същество липсват мотиви, че тази свързаност е опорочила проведения избор. Основателно в касационната жалба се посочва, че в мотивите на административния акт се съдържа вътрешно противоречие. Административният орган сочи вида на процедурата за възлагане на поръчката като допълнителен аргумент за конфликт на интереси. Според административния орган релевантно е обстоятелството, че изборът на изпълнител не е проведен чрез процедура с публична покана, в която може да участва всяко заинтересовано лице, а чрез събиране на оферти. След това органът уточнява, че предвид стойността на разхода избраният от възложителя ред за възлагане е допустим и не представлява нарушение на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По горните съображения формираният правен извод за нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 се явява недоказан. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, по същество следва да се отмени оспореният административен акт като незаконосъобразен. В полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 893,20 лв., от които държавна такса - 69,20 лв. и адвокатско възнаграждение 1 824 лв. за първата инстанция. Като взе предвид действителната правна сложност на делото и вида и обема на предоставената правна помощ, касационната инстанция приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. Видно от съдържанието на касационната жалба процесуалният представител бенефициера е извършил подробен анализ на съдебната практика по спорове за финансова корекция при конфликт на интереси и е изложил основателни аргументи при защитата срещу процесния административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение