Решение № 6713 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2020 г.

Решение № 6713 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 140 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на И. С. и М. С. и двамата от гр. Казанлък срещу решение № 182 от 25.06.2020 г. по адм. д. № 501/2019 г. на Административен съд – гр. Стара Загора, в частта, с която по жалбата на Р. С. е отменена виза за проектиране № 46 от 18.01.2019 г., издадена от Главния архитект на Община Казанлък. С решението Община Казанлък е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди освен това, че оспореното решение е и недопустимо, постановено по недопустима жалба, тъй като жалбоподателката пред първата инстанция Р. С. няма качеството на заинтересовано лице да оспорва визата по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, както е приел съдът. Твърди, че това е така, тъй като в случая не е приложима разпоредбата на чл. 32 ЗУТ, тъй като тя предвижда отстоянията през улица само за съществуващи сгради, а в имота на С. УПИ XIII няма реализирано такова. Твърди и неправилност на решението, поради неправилното приложение на посочения чл. 32 ЗУТ, както и поради това, че съдът не е съобразил предходно влезнало в сила съдебно решение № 369 от 05.12.2018 г. по адм. д. № 286/2018 г. на АС – гр. Стара Загора, с което е отменен предходен отказ и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, по което е постановена и оспорената виза, съобразно дадените указания. Посочва, че при издаване на визата главният архитект на община Казанлък се е съобразил с това решение и е издал законосъобразна виза при наличие на условията на чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Искат оспореното в настоящото производство решение да бъде обезсилено и жалбата срещу визата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно искат решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Р. С. срещу визата. Претендират разноски. Ответниците Главният архитект на община Казанлък и В. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Р. С., чрез процесуалния си представител адв. М., с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АС – гр. Стара Загора е бил сезиран с жалба от Р. С. срещу виза № 46 от 18.01.2019 г. за проучване и проектиране на главния архитект на община Казанлък, издадена на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и в изпълнение на съдебно решение № 369 от 05.01.2018 г. по адм. д. № 286/2018 г. на АС – гр. Стара Загора, с която виза в УПИ VIII – 6319, кв. 241 на гр. Казанлък е допуснато застрояване: надстройка на един етаж за жилище над пункт за диагностика на автомобили и пристройка – топла връзка към жилищна сграда, изградена и съществуваща в УПИ VIII – 6319 с кота корниз до 10 м. на надстройката и показатели за зона "Жс" по ОУП на Казанлък Пзастр. 70%, Кинт – 2. 0 и мин. озеленяване 30%, както и въз основа на ПУП, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 192/1987 г. За да постанови оспореното в настоящото производство решение АС – гр. Стара Загора е приел, че действащият за имотите ПУП е Квартално застроителния и силуетен план (КЗСП), приет на 30.10.1995 г. за част от кв. 241, по който план за УПИ VIII – 6319 е предвидено надстройка на основната жилищна сграда в имота, но не и на сградата, предназначена за пункт за диагностика на коли, която застройка е посочил, че е такава на допълващото застрояване, а не на основното в имота. Посочил е, че постройката на пункта като такава на допълващото застрояване е ограничена в параметрите на височината си, разположението на терена и в имота от разпоредбата на чл. 41 и следващите ЗУТ, поради което допуснатото надстрояване на постройката на допълващото застрояване с височина до 10 м. е незаконосъобразно и в противоречие със закона. Приел е и че при издаване на оспорената виза са допуснати нарушения на чл. 32 от ЗУТ, тъй като между предвиденото надстрояване в УПИ VIII – 6319 и предвиденото с действащия КЗСП от 1995 г. основно застрояване в УПИ XIII – 6322, 6323, кв. 241 през улица – тупик с ширина 4 м. е допуснато намалено отстояние с противоречи ес посочената норма. Приел е, че условията за издаване на виза по чл. 134, ал. 6 ЗУТ не дерогират изискването за спазване на минимално предвидените в закона отстояния по чл. 32 ЗУТ. Посочил е, че наличието на влезнало в сила решение на АС – гр. Стара Загора по оспорването на предходен отказ по заявлението на М. С. и И. С., не се отразява на настоящия спор, тъй като в мотивите на това решение предходният отказ е бил отменен поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и установяване на всички факти и обстоятелства досежно наличието на предпоставки за издаване на виза, но с това решение не е указано и административният орган не е бил задължен да издаде виза. По изложените съображения е приел, че оспорената виза е издадена в противоречие със закона и я е отменил, като е изложил и съображения за липса на предпоставки същата да се приеме за нищожна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че е бил сезиран с допустима жалба от Р. С., която се явява собственик на УПИ XIII – 6322, 6323, кв. 241 гр. Казанлък, в който е предвидено застрояване с действащия КЗСП от 1995 г. на жилищна сграда на уличната регулационна линия, включително към улица – тупик към УПИ VIII – 6319, която е с ширина 4 м. по графични данни от представения план. Поради това е посочил, че разстоянието между предвидените за построяване сгради в УПИ XIII – 6322, 6323 и предвидената за надстрояване с визата с височина до 10 м. сграда в УПИ VIII – 6319, която също е предвидена на уличната регулационна линия към улицата – тупик е 4 м., под минимално допустимото по чл. 32 ЗУТ. Поради това е приел, че е налице допуснато намалено отстояние между предвидените за построяване сгради през улица, поради и което е стигнал до извод, че жалбоподателя пред първата инстанция Р. С. има качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, съответно жалбата й е допустима. Решението в оспорената му част е правилно. Обжалваната виза е издадена на основание плана за застрояване на имота УПИ VIII – 6319 в частта не на основното застрояване по одобрения ПУП със заповед № РД – 02 – 14 – 192 от 1987 г., а само досежно предвиденото допълващо застрояване – пункт за диагностика на автомобили, който не е предвиден в действащите за имота ПУП. По плана, одобрен с посочената заповед от 1987 г. в имота на И. и М. С. е предвидено запазване на съществуващата едноетажна жилищна сграда в имота, както и надстройка на същата с още едни етаж. Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че в имота е изградена сграда – пункт за диагностика на автомобили със съответни строителни книжа като сграда на допълващото застрояване, ситуирана на уличната регулационна линия с [улица]и по уличната регулационна линия на предвидена улица – тупик за достъп до УПИ XII – 8322, кв. 24 на гр. Казанлък. С оспорената виза на основание чл. 140, ал. 3 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ е предвидено надстрояване на пункта за диагностика на автомобили с един етаж за жилище и пристройка на топла връзка към съществуващата жилищна сграда. На първо място е неоснователно възражението на касаторите за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба, поради липса на правен интерес у Р. С. да оспорва визата. От доказателствата се установява, че Р. С. и В. Г. са собственици на ПИ идентификатор № 35167.502.6370, образуван чрез обединението на имоти идентификатори № 35167.502.6322 и № 35167.502.6323, за които е отреден УПИ XIII – 6322, 6323 по действащия за този имот ПУП, одобрен със заповед № 249 от 15.03.1994 г., с която заповед е създадена и улица – тупик за достъп до УПИ XII – 8322, която улица – тупик се намира между УПИ VIII – 6319 и УПИ XIII – 6322, 6323. Застрояването за УПИ XIII – 6322, 6323 е одобрено със заповед № 149 от 30.10.1995 г., по който план е одобрено и застрояването за този имот. Съгласно представена извадка от графичната част на плана по заповед № 149 от 30.10.1995 г. е отбелязана ширината на улицата – тупик 4 м. Предвиденото застрояване за УПИ XIII – 6322, 6323 е четири етажно или средно такова ситуирано на уличната регулационна линия към улицата - тупик. По оспорената виза за УПИ VIII – 6319 предвидено надстрояване на съществуващия пункт за диагностика с жилищно помещение с височина до 10 м. също предвидено на уличната регулационна линия към улицата – тупик. Правилен е извода на съда в тази връзка, че при предвиденото с визата надстрояване е допуснато намалено отстояние през улицата – тупик, тъй като чл. 32 ЗУТ предвижда, че разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улица следва да е равно или по – голямо от височината на сградите. В случая със спорната виза е предвидено жилищно застрояване, а и в имота на Р. С. е предвидено такова, съответно не са спазени изискванията на чл. 32 ЗУТ и е допуснато намалено отстояние. Правилен е и извода на съда, че при изработване на ПУП, съответно на виза следва да се съобрази предвиденото вече по влезнали в сила и одобрени планове, а не съществуващо такова, като настоящата инстанция споделя изложените мотиви в тази връзка. Напротив за съществуващи сгради законът допуска отклонение от принципите на чл. 32 ЗУТ и те са дадени в чл. 36 от закона. В тази връзка е правилен извода на съда за допустимост на жалбата на С., тъй като тя се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. На второ място оспорената виза е издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ вр. чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 и 2 от ЗУТ. Правилен е извода на съда, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че "Когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140", т. е. законодателят е предвидил по - облекчен ред с виза по чл. 140 и в частност по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата е копие извадка от действащия ПУП, но разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ допуска при минимални отклонение в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите – при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради или при пристрояване и надстрояване – за да не се процедира изменение на ПУП – промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели, очертани в нормите. Във връзка с очертаните по – горе теоретични положение спорният и подлежащ на преценка в случая въпрос е налице ли са в конкретния случай предпоставките за допускане с оспорената виза и дали отклоненията от ПУП са в рамките на предвидените ограничения по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Посочената норма е приложима при приложение на действащия ПУП и само ако не се променя начина и характерът на застрояването, включително при предвиждане на пристрояване и надстрояване. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано, а характерът на застрояването е определен в чл. 23, ал. 1 от ЗУТ, като същия се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване – ниско, средно или високо, като и двете посочени разпоредби касаят само основното застрояване. Т. е. по разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ е допустимо използването на облекчения ред по чл. 140, ал. 3 ЗУТ с издаване на виза, но само в случаите на прилагане на регулационния план и при промяна на разположението и конфигурацията на сгради, предвидени в плана или при предвиждане на надстройка или пристройка на сгради, предвидени в плана. В случай допуснатата за надстрояване сграда – пункт за диагностика на автомобили – не е предвидена в действащия за УПИ VIII – 6319 план, а именно този от 1987 г. Та е била разрешена за построяване, видно от представеното разрешение за строеж № 113 от 03.06.2005 г. въз основа на предходна издадена виза. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае за приложение на подробния устройствен план и съответно не е допуснато надстрояване на предвидена в действащия план сграда, при която само хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Правилно в тази връзка съдът не е кредитирал приетите по делото СТЕ в частите, в които са дадени отговори на правни въпроси. Правилен е и извода на съда, че оспорената виза е издадена и в противоречие с материално правни разпоредби на ЗУТ, а именно чл. 32 от закона, досежно неспазване на изискванията за минимално допустими отстояния между предвидените сгради на основното застрояване, доколкото с визата се допуска надстройка за жилищно ползване. Правилен е и извода на съда, че тъй като е допуснато надстрояване на сграда на допълващото застрояване – пункт за диагностика на автомобили – то не са спазени и изискванията за височина на същия. Следва да се посочи и че не е спазено изискването за отстояние към дъното на имота, тъй като по оспорената виза е допуснато същото да бъде 3 м., а с предвиденото надстрояване е допуснато такова за жилищни нужди. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че правилно АС – гр. Стара Загора е приел, че не са били налице предпоставките за издаване на оспорената виза, поради което правилно е отменена като материално незаконосъобразна. Решението в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Р. С. за присъждане на разноски като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,