Решение № 14289 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2018 г.

Решение № 14289 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град против решение № 5702/09.10.2018 г. по адм. дело № 1935/2018 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба – д-р Б. Маджарова, д-р С. Костадинова, д-р В. Симова, д-р Е. Свракова, и д-р Н. Ангелова, и петте от [населено място] чрез адв. Р. Иванова в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на същата. Претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на д-р Б. Маджарова, д-р С. Костадинова, д-р В. Симова, д-р Е. Свракова и д-р Н. Ангелова решение № 1040–21-27/18.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № РО – 5 – 21-00352624/12.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00344698/23.11.2017 г. в общ размер на 1623,51 лева, от които 1283,56 лева – главница и 339,95 лева лихва за забава, поради причинена щета на ДОО от отмяна на ЕР на ТЕЛК, която е довела до неоснователно изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Банев за периода от 13.10.2014 г. до 31.08.2015 г. Присъдил е разноски. Установено е, че с разпореждане № [ЕГН]/20.02.2015 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София-град на основание чл. 98, ал. 7 от КСО на И. Банев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 13.10.2014 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3127/178/27.10.2014 г. ТЕЛК за общи заболявания V МБАЛ София ЕАД. На основание чл. 72, чл. 96, ал. 1, т. 4 и чл. 114, ал. 2 от КСО ТП на НОИ София-град издава разпореждане № [ЕГН]/09.10.2015 г., с което се прекратява личната социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Банев поради отмяна на ЕР на ТЕЛК. С обжалваното разпореждане № РО–5–21-00352624/12.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е вменено задължение на членовете на ТЕЛК да възстановят начета по посочения ревизионен акт. При последвалото оспорване на процесното разпореждане пред по-горестоящия административен орган директорът на ТП на НОИ София-град с решение № 1040 – 21-27/18.01.2018 г. е оставил без уважение жалбата на д-р Б. Маджарова, д-р С. Костадинова, д-р В. Симова, д-р Е. Свракова и д-р Н. Ангелова срещу разпореждане № РО – 5 – 21-00352624/12.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00344698/23.11.2017 г. Търсената за възстановяване сума е приета за недължима от съда със съображенията, че решението на ТЕЛК /НЕЛК съдържа в себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на здравословното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и умения на членовете на ТЕЛК. Също така в изпълнение на професионалните си задължения членовете на ТЕЛК са извършили оценка на ТНР в параметри "от" - "до", в които параметри имат своя субективна професионална преценка неподлежаща на оценка за законосъобразност. Съдът е посочил, че от изложеното в решението на директора на ТП на НОИ София-град не става ясно по какъв начин и кои конкретно разпоредби са нарушили членовете на ТЕЛК. Посочил е още, че от мотивите на ЕР на НЕЛК не става ясно от какво следва неправилната оценка на трайно намалената неработоспособност. Според съда мотивите на ТЕЛК също са оскъдни и не дават възможност да се направи съпоставка между двете решения, за да се прецени на какво основание и кои факти и обстоятелства са взети предвид от ТЕЛК за определяне на процент ТНР и поради какви обстоятелства пък НЕЛК намалява този процент. При тези съображения е прието че, решението и разпореждането са незаконосъобразни и като такива са отменени. Решението е правилно. Предметът на спора е по приложение на материалния закон. В случая едно и също е заболяването установено от ТЕЛК и НЕЛК. Не се спори, че водещото заболяване на лицето е [диагноза]. Спорът е как следва да бъде квалифицирано по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1: по точка 2.2.1 част девета, Раздел XIX "Болести на бъбреците и пикочните пътища"; Загуба или отпадане на един бъбрек при увреден единствен бъбрек, при възрастни, обосноваващ 40-50 % ТНР и ТЕЛК е дала 40 %; или трябва да бъде по точка 1 "Загуба или отпадане на един бъбрек при здрав друг бъбрек, обосноваващ 20 % ТНР, какъвто процент е определила НЕЛК. По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на членовете на ТЕЛК е била ангажирана след като е било отменено тяхно ЕР № 3127/178/27.10.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания V МБАЛ София ЕАД, с което на освидетелстваното лице е била определена 52% ТНР за срок от 3 години с начална дата на инвалидизиране 13.10.2014 г. с ЕР № 0456/100/02.07.2015 на НЕЛК, с което процентът ТНР е бил редуциран на 42%. Размерът на щетата е бил калкулиран от изплатените по чл. 72 във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 от КСО). Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 от АПК установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ. Както се посочи по-горе спорните факти във връзка с възникналата за НОИ вреда касаят основното заболяване на освидетелстваното лице довело до редуциране на процента ТНР от 52% на 42%, диагностицирано като [диагноза] и категоризирано по отправна точка т. 2.2.1 от Раздел XIX "Болести на бъбреците и пикочните пътища", част IX от отправните точки на Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Конкретната оценка на ТНР по това заболяване се определя от загуба или отпадане на един бъбрек при увреден единствен бъбрек, но с компенсирана бъбречна функция при болестна находка в урината при възрастни, обосноваващ 40-50 % ТНР, вместо, както е приела НЕЛК: по т. 1 от Отправни точки за оценка на ТНР и на вида и степента на увреждане в проценти, част Девета, раздел XIX "Болести на бъбреците и пикочните пътища" - загуба или отпадане на един бъбрек при здрав друг бъбрек, обосноваващ 20 % ТНР. В процесния случай ТЕЛК общи заболявания е приела, че поставената на освидетелстваното лице диагноза [диагноза] обуславя максималната оценка по посочената отправна точка – 40%. Изрични мотиви не са били изложени, но видно от данните по делото се установява, че в случая единственият функциониращ ляв бъбрек на лицето е с минимален, нисък капацитет и непълноценно – с компенсаторна хипертрофия и рецидивиращи възпалителни инфекции, поради което не би могло да се приложи т. 1, каквато е дадената от НЕЛК квалификация, а именно: "Загуба или отпадане на един бъбрек при здрав друг бъбрек": 20 % ТНР. Обосновано административният съд е отбелязал, че неуточнеността касае не наличието на заболяването, а неговите детайлни характеристики, позволяващи квалифицирането му. Извел е обоснованият извод, че е налице различна преценка на медицинската документация на освидетелстваното лице на база специалните знания на членовете на ТЕЛК и НЕЛК. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Така цитирана разпоредбата относно медицинската експертиза означава, че следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки, както е приел и съдът. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод/оценка/ по съдържание, определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, от които факти следва и законовата оценка. Както правилно е посочил и съдът в настоящия случай е налице първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до" за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. В настоящия случай административният орган не е доказал виновно поведение на лекарите-членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. В случая съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна за незаконосъобразност на решението и разпореждането за реализиране на имуществената отговорност за вреди, причинени на ДОО и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора въпреки своевременно направеното искане на ответниците не се дължат разноски, тъй като по делото няма данни те да са направили разноски за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение