Решение № 5736 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 545/2018 г.

Решение № 5736 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 545/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу Решение № 197 от 24.11.2017 г., постановено по адм. д. № 151/2017 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати на Р. Ш. обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат от отменена незаконосъобразна заповед № 107/17.02.2017 г. на началника на затвора гр. Бобов дол за периода 07.03.2017 г. – 21.03.2017 г. в размер на 700 лв. В останалата част, с която искът за разликата до 2800 лв е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му, отхвърляне на предявения иск и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Ш. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по искова молба на Р. Ш. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. София, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в който е пребивавал в наказателна килия в Затвора Бобов дол. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз е основал на изолирането му, лишаването от социални контакти, радио и телевизия и настаняването му в зона с повишено внимание. Съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 107/17.02.2017 г. на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНС началникът на затвора в гр. Бобов дол е наказал ищеца с дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 43/23.03.2017 г. по адм. д. № 52/2017 г. на КАС. Дисциплинарното наказание обаче е изпълнено през периода 07.03.2017 г. – 21.03.2017 г. За да достигне до извод за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на касатора и частично уважаване на иска, съдът се е позовал на постоянната практика на ЕСПЧ и е посочил, че искът на лицето, лишено от свобода, на което допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, трябва да се разглежда от гледна точка на приложението на чл. 3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Съдът е счел, че самото обстоятелство на незаконосъобразно налагане на допълнително ограничение на лишения от свобода, чрез неоснователното му изолиране в наказателна килия, налага извод за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, а освен това следва да бъдат отчетени и лишаването на ищеца от контакти с останалите осъдени лица и от радио и телевизия. Според съда, посочените условия надхвърлят прага на суровост, т. е. излизат извън неизбежния елемент на страдание поради изтърпяваното наказание "лишаване от свобода", заради незаконния характер на наложеното дисциплинарното наказание. По тези съображения административният съд е осъдил ГДИН да заплати на Р. Ш. обезщетение в размер на 700 лв за процесния период. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основанията по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения от началника на Затвора-Бобов дол незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното му действие по задържането на ищеца в наказателна килия преди да влезе в сила актът за налагане на дисциплинарно наказание, Ш. е понесъл неимуществени вреди. В разглеждания случай затворническата администрация, въпреки дадените и от съда указания не е представила никакви доказателства за условията на престоя в наказателната килия, такива не са ангажирани и от ищеца. С оглед това и установеното по делото, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Ш. във връзка с незаконосъобразното му изолиране в наказателна килия надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство и морални страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Първоинстанционният съд обаче е допуснал противоречие с материалния закон, като е присъдил по-висок от справедливия размер на обезщетението. Настаняването на ищеца в наказателна килия, продължило четиринадесет дни, не се е отразило съществено върху условията на живот, при които лишеният от свобода обичайно пребивава, което не сочи на проявлението на повече по вид и интензивност страдания. Съгласно чл. 96 ППЗИНЗС наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия. Наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода. На наказаните на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. Те нямат право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и ползване на телефон. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът е следвало да съобрази размера на обезщетението със степента на засягане на моралната сфера на ищеца, чието чувство за справедливост е било накърнено от наложеното и реално изтърпяно незаконно наказание, и да присъди обезщетение, което да съответства на понесената вреда. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото условия в исковия период, съобразена с установената по делото продължителност настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца вреди със сума в размер на 200 лева. Поради допуснатото нарушение на материалния закон, решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 200 лева до присъдения размер от 700 лева, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. На касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение