Решение № 3752 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13881/2018 г.

Решение № 3752 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13881/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 185-196 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК. Образувано е по жалба на М. Алгафари - преводач от и на арабски език срещу Наредба № Н - 1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена на основание чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и обнародвана в ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г. В жалбата се оспорват следните разпоредби от Наредба № Н - 1 за съдебните преводачи, наричана в изложението само "Наредба № Н-1": чл. 1, ал. 1, т. 1; чл. 2; чл. 8, т. 1; чл. 12, т. 2; чл. 16; чл. 19, ал. 1; чл. 25, ал. 1; чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 2, т. 3. Жалбоподателят твърди, че чл. 1 от Наредба № Н-1 противоречи на чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и § 1, т. 3 от ДР на същия закон. Въведените изисквания с чл. 8 към съдебните преводачи, както и създаденият регистрационен режим за тях в чл. 16 от Наредба-1 противоречали на посочените разпоредби от ЗОАРАКСД. Жалбоподателят твърди освен това, че въведените изисквания с чл. 8 и чл. 12 от Наредба № Н-1 се отнасяли за преводачите само за европейските езици, докато останалите преводачи от и на езиците като кюрдски, фарси, урду, пащу, арабски, хинди, китайски и др. оставали извън Наредба № Н-1 и тези преводачи не могли да се регистрират като такива. Тези изисквания били в противоречие с чл. 16 и 48 от Конституцията на Република България. Останалите твърдения, свързани с оспорването на чл. 19, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-1 се отнасят до възнагражденията на преводачите, които били неприемливи и несъответни на "Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд" на професионалното сдружение на Съюза на преводачите в България. По изложените съображения жалбоподателят моли съда, да отмени Наредба № Н-1 като незаконосъобразна, противоконституционна и невъзможна да постигне целите си. Прави искане за присъждане на направените разноски. Ответната страна по жалбата – министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Ю. Борисова, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по изложените съображения в представените писмени бележки. Не прави искане за присъждане на разноски. Заинтересованата страна – пленумът на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Ц. Велинова, също оспорва жалбата. В представените писмени бележки противопоставя твърденията си на възраженията на жалбоподателя, които намира за неоснователни. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът счита, че са спазени изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) при приемането на Наредба № Н-1. Според представените писмени доказателства намира, че на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК оспорването следва да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от страна, която има правен интерес от оспорването, за което няма срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наредба № Н-1 от 16 май 2014 г. за съдебните преводачи, обн. в ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г. е издадена на основание чл. 403, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в редакцията на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 21 от 8.03.2014 г., според § 2 от ЗР на Наредба № Н-1. В чл. 403, ал. 2 ЗСВ в релевантната й редакция, министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет (ВСС) издава наредба за: 1) реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за преводачи; 2) условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за преводачи и 3) условията и реда за определяне на възнагражденията на преводачите. От данните по делото се установява, че Министерството на правосъдието, в изпълнение на делегираните му права да издаде Наредба за преводачите е изготвило проект на Наредба № Н-1, който е изпратен за съгласуване с ВСС. На заседание, провело се на 24.04.2014 г. отразено в протокол № 19, ВСС е разгледал проекта, като е взел решение за съгласуване на проекта с отбелязаните забележки по отделните разпоредби – лист 138-140 от делото. След съгласуването на проекта с ВСС е изработен и доклад от директора на дирекция "Правосъдие, нормотворчество и проекти" на Министерството на правосъдието, в който са изложени мотивите за приемането на Наредба № Н-1, причините, целите, поставени с нея, заплащането на съдебния преводач за извършения превод, съобразно представената справка-декларация, с приложен образец към наредбата. В мотивите е посочено, че проектът не е съпроводен със справка за съответствие с Европейското право, защото не се отнася до актове на Европейския съюз, а транспонирането на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е осъществено със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. В този доклад е посочено, че са получени становища от Асоциацията на преводачите – лист 44-45 от делото и Съюза на преводачите в България- лист 46-47 от делото. Докладът към Наредба № Н-1 ведно с проекта са публикувани в интернет на страницата на Министерството на правосъдието на 28.04.2014 г. – лист 66 от делото, като по този начин е дадена възможност за общественото й обсъждане. От анализа на така представените доказателства се налага правният извод, че при приемането на оспорената Наредба № Н-1 са спазени изискванията на чл. 76, 77 АПК и чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 и 2 ЗНА, към който препраща чл. 80 АПК. Наредба № Н-1 е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията на АПК и ЗНА и е обнародвана в Държавен вестник. В писменото си становище от 15.01.2020 г. жалбоподателят не оспорва спазването на законния ред за издаване на наредбата. Първото възражение на жалбоподателя е, че чл. 1, ал. 1 от Наредба № Н-1 е в противоречие с чл. 4 ЗОАРАКСД. В чл. 1 от Наредба № Н-1 са уредени предметът и обхватът на наредбата, които приповтарят разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ЗСВ в релевантната й редакция. В чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-1 е посочен кръга на субектите за които тя се отнася- лица, утвърдени за съдебни преводачи, а в чл. 3 и 4 от нея за първи път се въвежда поддържането на регистри, съдържащи списъци на специалистите, утвърдени за преводачи. В чл. 8 от Наредба № Н-1 са посочени изискванията, на които трябва да отговарят съдебните преводачи. Тези разпоредби от Наредба № Н-1 не противоречат на чл. 4 ЗОАРАКСД, тъй като изискванията са уредени в ЗСВ, който е закон и не излизат извън рамките на ЗСВ, а уреждат възможността на специалистите да извършват стопанска дейност. По този начин не са нарушени е чл. 16 и 48 от Конституцията на Република България, защото с подзаконов нормативен акт се уреждат условията за извършването на дейността на съдебните преводачи, включително и условията на които те трябва да отговарят. Следващото възражение е срещу поставените условия, на които трябва да отговарят съдебните преводачи в чл. 8 от Наредба № Н-1 – да има ниво по съответния чужд език С1 или С2 съгласно Общата европейска рамка, са относими към езиците на държавите, членки на ЕС и няма как да се отнасят към останалите езици на държавите извън ЕС, за които са неприложими. Но тези условия не правят Наредба № Н-1 незаконосъобразна, а непълна. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ЗСВ законодателят е предоставил възможност на органа на съдебната власт, при необходимост за вещо лице или преводач да може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Ноторно известно е, че в административните съдилища и във Върховния административен съд се назначават преводачи на лицата, търсещи закрила за превод от и на кюрдски, фарси, урду, пащу и др. езици. Възражението срещу въведените условия е неоснователно. Възраженията срещу разпоредбите на чл. 19 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1 също са неоснователни. В чл. 19 общо е посочено, че се създават условия и ред за определяне на възнагражденията на съдебните преводачи за преводи, назначени по наказателни, граждански, административни и изпълнителни дела. Тези условия и ред са доразвити в следващите разпоредби на глава четвърта на Наредба № Н-1. Посочено, че на съдебните преводачи се заплащат разходи за командироване, съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Препращането към посочените наредби е съобразено с действащото в страната право и не е основание за незаконосъобразност на Наредба № Н-1. Жалбоподателят е недоволен от определеното възнаграждение в чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1, като го съпоставя с публикуваните "Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд" на СПБ, според който размера на възнаграждението за труда е възприет от устава на СБП и се отнася за неговите членове. Този размер на възнаграждението е различен от минимално определения в чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1 - 15 лв. Жалбоподателят удобно не се позовава на разпоредбите на чл. 23 и чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-1, в които е посочена необходимостта за преценка, която трябва да се направи за всеки превод, като обстоятелствата, изброени в чл. 23, ал. 1 от т. 3-6 се отразяват справката-декларация, включително и представянето на разходни документи. В приложението към чл. 23, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 на Наредба № Н-1 е даден образец на справката-декларация, с примерни 14 точки, под графите, в които съдебният преводач трябва да отрази дните на работа, времето за извършената работа, възнаграждение, разходи и пр., поради което възражението срещу реда за определяне на определяне на възнаграждението и неговия размер е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1 нарушавал чл. 19 от Конституцията на Република България. Минималният размер, определен в чл. 25, ал. 1 е съобразен с бюджета на органите на съдебната власт, към момента на приемането на Наредбата. В ал. 2 на чл. 25 изрично е направено препращане към справката-декларация за определяне размера на възнаграждението според действително отработените часове. В случая няма връзка между така определеният минимален размер на възнаграждението с принципите и защитата на конкуренцията. Жалбоподателят оспорва и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1, като оспорването отново е свързано с възражение срещу определения размер на възнаграждението. В оспорената разпоредба е предвидена възможност за увеличение до 100 % на възнаграждението на висококвалифицирани съдебни преводачи за особено сложни и специфични преводи и за преводи, извършени в почивните дни – ал. 2. Обстоятелството, че всичките езици са поставени на една плоскост, при първоначална равна база и това обстоятелство според жалбоподателя е неправилно, не прави посочената разпоредба незаконосъобразна. Оспорването на чл. 27, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-1, относно непризнаването на разходи за нощувка над 35 лв. отново е свързано с бюджетите определени на органите на съдебната власт, което не сочи на незаконосъобразност на сочената разпоредба. Възражението на жалбоподателя, че Наредба № Н-1 не е предвидила заплащането на нощния труд на съдебните преводачи е пропуск но не и незаконосъобразност. Същото е относимо и за оспорването на чл. 22 от Наредба № Н-1. Няма пречка в досъдебното производство, при отлагане на извършване на съответното следствено действие, по причина независеща от преводача, явяването му, включително разходите за това да се отразят в справката – декларация и съответно отчетат като краен общ размер на разхода. Неоснователно е и възражението относно чл. 1, ал. 2 от Наредба № Н-1, която сочи за свои субекти лица – утвърдени за съдебни преводачи. Както вече се посочи с чл. 396, ал. 2 ЗСВ е дадена възможност при необходимост да се назначи вещо лице или преводач, който не е включен в списъка. По изложените съображения жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли, а Наредба № Н-1 е законосъобразна, включително с всичките й оспорени разпоредби. С оглед на изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски ще следва да се остави без уважение. Процесуалният представител на министъра на правосъдието не е направил искане за присъждане на разноски. Искането на процесуалния представител на пленума на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., които жалбоподателят ще следва да заплати. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение