Решение № 12514 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2015 г.

Решение № 12514 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган, инспектор в Районно управление "Полиция" (РУП) – Н. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Б. против решение № 1096 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 771/2015 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед рег. № 30433-122/27.04.2015 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено задържане на И. П. К. за 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като заповедта е издадена след спазване на формалните изисквания и изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗМВР. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити. В случая в съответствие с изискванията на последния текст в заповедта е посочено точно правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства довели до издаването й, които в случая са във връзка с образуваното досъдебно производство № 304 ЗМ-344/27.04.2015 г. по описа на РУП- Н. Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в представените докладни записки от 28.04.2015 г. на служители на РУП- Н. Тези документи, независимо че следват заповедта за задържане, също следва да бъдат взети предвид, като такива обосноваващи прилагането на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Освен това констатациите в тях не се опровергават и от изложеното от задържания К. в представеното по делото сведение. Ето защо изводите на състава на административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени. В противоречие със заключението на първоинстанционния съд настоящият касационен състав приема, че при издаване на заповедта за задържане не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при наличието на достатъчно данни за възможна съпричастност на К. към престъпен акт, като установените факти не се оспорват и в представеното от последния сведение. По този начин са изяснени всички релевантни факти. Съображенията за накърнено право на защита също не могат да бъдат споделени, тъй като задържаният е легитимиран да оспорва и фактическото (без съответна заповед) ограничаване на правото на свободно придвижване. Ето защо, дори в противоречие с изложеното по- горе да се приеме, че мотивите на заповедта не са достатъчно ясни и подробни, то това обстоятелство не препятства реализиране на процесуалните права на задържания. Заключението на първоинстанционния съд за нарушения на материалния закон също е в противоречие с нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая са събрани данни за възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс (НК)- причиняване на телесна повреда. При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени – събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят в първоинстанционното производство, сега ответник по касационната жалба, може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя спрямо К. е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие материалноправните предпоставки на чл. 73 от ЗМВР, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се попречи на извършителя да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване, при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове. Всичко изложено мотивира заключението, че заповедта за задържане е издадена в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и по тези съображения отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на съдебния състав за липса на основания за задържане на К. се опровергават от събраните писмени доказателства. Представените по делото докладни записки и сведение от задържания обосноват извода, че са налице данни за възможна съпричастност на К. към извършено престъпление. Обстоятелството, че докладните са съставени след издаване на оспорената заповед не води до различен извод, тъй като тези документи съдържат непротиворечива и неопровергана от останалите доказателства информация, че към 27.04.2015 г. са съществували достатъчно данни за възможна съпричастност на задържания към извършено престъпление и съответно за наличието на основания за издаване на заповедта за задържане. Тези факти не са взети предвид от съдебният състав, поради което решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с представените доказателства. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде отменен. С оглед горния извод и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,