Решение № 7532 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител -юрк. В. Главчев, и от Пристанище Варна ЕАД, чрез пълномощник Атанасова, против решение 1074 от 23.07.2021 г., постановено по адм. д. 16/2021 г. по описа на Административен съд -Варна. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излагат в касационните жалби. Претендират разноски. Ответникът- СНЦ Моряшки професионален съюз, Варна, чрез адв. Петрова, оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби е процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Варна обявява нищожността на Решение 705 /18.11.2020 г. на КЗД , с което на основание чл.65,т.5 от Закона за защита от дискриминация е установено, че изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД , в качеството си на работодател не е извършил дискриминация по признак членуване в синдикална организация по смисъла на чл.8,ал3 от Кодекса на труда /КТ/ срещу И. Иванов , председател и представляващ сдружение с нестопанска цел Моряшки професионален съюз гр. Варна и е оставена без уважение жалба с вх. 16-17-3/22.02.2016г-, подадена от И. Иванов, председател и представляващ СНЦ Моряшки професионален съюз- Варна. Соченото Решение 705/18.11.2020 г., на КЗД, втори специализиран заседателен състав, е постановено след възобновяване административното производство по преписка 89/2016 г. на КЗД след влизане в сила на решение 6814/08.05.2019г. постановено по адм. дело 10954/2017г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 1358/ 19.07.2017г. по адм. дело 12482017г. на Административен съд- Варна и е постановена отмяна на Решение 105/21.03.2017г. по преписка с 89/ 2016г. на КЗД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания на съда по прилагане на материалния закон. За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, АС- Варна е приел, че Решение 705/18.11.2020 г., прието по преписка 89/2016 г. по описа на КЗД е в разрез с указанията на влезлия в сила съдебен акт- решение 6814/08.05.2019г. по адм. дело 10954/2017г. по описа на ВАС. Решението на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. При прочита и анализа приетите по делото доказателства се установяват предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Налице е влязло в сила съдебно решение, мотивите на което съдържат задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 172а, ал. 2 АПК). С диспозитива на съдебния акт оспорения АА е отменен и преписката е изпратена на КЗД за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение. В чл. 172а, ал. 2 АПК не са посочени задължителните указания като част от съдържанието на мотивите, но ако в съдебния акт следва да се дадат задължителни указания до страна в процеса предвид правомощията на съда по чл. 173, ал. 2 АПК то те следва да се обективират именно в мотивите. В процесния случай задължителните указания, дадени до административния орган в мотивите с влязлото в сила съдебно решение 6814/08.05.2019г. по адм. дело 10954/2017г. по описа на ВАС , са: Изводът, че не е налице нарушение на забраната за дискриминация по отношение на членовете жалбодателя Моряшки професионален съюз, чийто колективен член е синдикалната организация Асоциация на пристанищните работници и служители административният орган е взет при повърхностна проверка на КТД и съпоставка на отделни норми на КТ , а следва да се извърши дължимата проверка за причините, поради които синдикалната организация жалбодател, не е участвала в преговорите и съответно не е страна по сключения КТД, предвид нормите на чл. 42 и чл. 46, ал. 2 КТ. Отделно от това при преценката дали е нарушен принципа на равно третиране КЗД следва да бъдат съобразени и нормите на 50, ал. 2; 51б и 52 КТ. Следва също така при новото разглеждане на преписката да бъде обсъден установения факт, че страните по КТД, които са и участници на проведената на 03.11.2015 г. среща, след получената информация за броя на членски състав на сдружението са определили норма на представителност 50 работника, като това е една от сочените от тях причини да не са допуснати представители на синдикалната организация до територията на Пристанище Варна ЕАД на датата на проведеното събрание на пълномощниците. Указано е от съда също така обсъждане и излагане на съображения дали в случая Сдружението е третирано равно с останалите синдикални организации, предвид факта, че същото не е било уведомено и съответно не е присъствало на тази среща, въпреки, че нормата на чл. 37 от КТ, изрично предвижда, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. При това следва да бъде съобразено и задължението на работодателя по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 КТ да създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, както и да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им. Отделно от това необходимо е да бъде извършена и дължимата преценка за равно третиране на синдикалните организации при работодателя Пристанище Варна ЕАД предвид нормата на чл. 52 КТ, задължаващ ги да преговарят с представители на работниците и служителите при сключване на КТД.В тази връзка ВАС е указал, че никъде законодателя не е посочил, като условие определен брой членове на съответната синдикална организация, при което цитираната по горе нормативна уредба въвежда задължение за работодателя да изпълни посочените законови изисквания спрямо всички синдикално организации, за които са налице условията по чл. 49 КТ, на които, както е установено от доказателствата по делото жалбодателят отговаря.Предвид цитираната правна уредба буди недоумение, в касационната инстанция, изводът, както на КЗД, така и на АС Варна, че недопускането на представителите на синдикалната организация в деня на преговорите за сключване на КТД не представлява неравно третиране, възприемайки твърденията на работодателя. От приетите по делото доказателства не се установява изпълнение на от страна на КЗД на дадените указания с цитирания влязъл в сила съдебен акт след възобновяване на административното производство по жалбата на И. Великов, в соченото качество на синдикален деец, за изследване и уточняване релевантните за производството пред КЗД обстоятелства относно вида на установената с административният акт дискриминация, защитения признак, въз основа на който е осъществено неблагоприятно третиране и субекта, осъществил дискриминацията. При тези данни законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за правното значение на факта на неизпълнение от административния орган на дадените от съда задължителни указания, които предвид СПН следва да се изразят в извършване на действията, разпоредени на страна в съдебното производство- в случая КЗД. Обратното би означавало отклонение от изпълнението на влязъл съдебен акт, и при допускането му трябва да се приложи предвидената в чл. 177, ал. 2 АПК от законодателя най-тежката санкция спрямо издадения административен акт. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски КЗД следва да заплати на СНЦ Моряшки професионален съюз, Варна сумата 350 лева , възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение